Автор: Lynn
Сън ли бе или беда не зная,
но дойде тъй бързо края
и в нощите студени, бурни,
викове, стенания … като във урни.
И ще тръгнеш ти сега далече,
душата ми го знае вече,
по пътищата прашни на света,
ще пуснеш изведнъж дланта.
Защо тъй предаваш ти душата моя,
не знаеш кой те чака зад завоя.
Там клоун убиец с мрачна красота
да остави у сърцето кървава следа …
То болно тъй да си ридае,
но тялото ти вече знае
как студ болезнен сковава го сега
и пада тъжно в плен на смъртта.
И гледат ти очите тъжно небесата,
шепнейки ми пак на смъртта словата:
“Ах, любов, красива, малка, искам с теб по облаците да се рея,
за туй от векове копнея!”
браво, пак в рими и пак стих велик… изумявам как се постига таквоз? аз защо ли не мога…?!? 🙂
@alex zvezdev,
този стих не е мой :), но е велик, вярно е. Не можеш, защото си голям бързак! Ако се поспреш малко, успокоиш и позамислиш, може и да успееш 😉
Честно да ви кажа, ако някой ме пита как ги пиша, ще му кажа за секунди сигурно … Не знам, просто ми идва отвътре. Иначе се радвам, че ви харесва. =)
Дачи, пиши ми, моля те, че имам ново стихотворение, а ти забравих мейла. *удря се по главата* =(
*напис*