Автор: Lynn
Приказка една красива зная,
но дали тъй красив и бе и края?
За момиче малко и момче прекрасно
всичко туй оказа се ужасно.
Случи се за тях мечтаното чудо
и влюбиха се двама лудо,
душите си в едно те сляха
и заедно за всичко си мечтаха.
Но проклятие злокобно над тях надвисна
и лоши чувства помежду им плисна,
той остави я плачеща в гората
и скърши и на две душата.
Като цвете еднодневно сърцето и увехна
без неговите ласки и обичта им тяхна.
И той не бе щастлив така,
не виждаше в мрака никаква зора.
Обещаха си двама нивга да не се делят
и че приятели вечно ще стоят.
Един ден вест нещастна
получи той и сърцето му угасна.
Тя пострадала е в катастрофа
и в болница се бори за живота.
Тръгна той веднага да я търси
и от чувство за вина не може да се отърси.
По пътя срещна го бедата
и прати го на небесата.
Убиха го за няколко монети,
жалки,странни личности превзети.
Но чакаше момичето упорито
и накрая предаде се то скрито,
литна като ангел сред лъчите,
там, където нямаха тежест лъжите.
Отправи се душата и към Рая
и там, някъде към края
видя го самотен да се скита,
без крила, за да полита.
Застана пред него и му се усмихна
и мъката им сякаш притихна,
сълзите спряха да се стичат
и в игра луда две сърца започнаха да тичат …
Здрасти, Lynn.
Чудесно написано, продължавай все така.
И не се отказвай да публикуваш, колкото и да се притесняваш от това.
Благодаря за хубавото мнение. =)
@Lynn
То е заслужено!
@all
Скоро ще публикувам още стихотворения на Лин :), имайте търпение 🙂
В момента подготвям и един разказ …
Очаквам го с нетърпение!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Малки гости