Автор: Lanfear
Всяка сянка в здрача си ти,
И всеки непознат зад ъгъла.
И неуловена светулка си…
Сънят забравен, реалност несбъдната…
А ако си миналото забравено,
а аз твое бъдеще невъзможно,
нашето настояще изгубено
можем ли да намерим заедно?
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
axx… отново в захлааххх… 🙂 е как да не цитира човек?!? 😉 отново, на място, мислите ми изразени от друг човек…
Алекс,
цитирай, ама нали си знаеш… 😉 😉 😉