Category: Децата ни и ние!

Каляването безспорно е една от най-важните предпоставки за отглеждане на здрави деца. Удобствата, с които разполагат повечето семейства, обаче, създават предпоставка за отглеждането на кекави и болнави деца: живот при постоянна температура, возене с кола до училище или до детската градина, навлечени сериозно навън и у дома и гледане на телевизия вместо спорт. В миналото каляването е било естествен процес. В момента то е борба! Борба на родителите помежду им, борба със себе си, борба с бабите и с цялото войнство акълодаващи люде около детето и майка му. Каляването на детето зависи от майката, задължение е на майката и започва от деня на раждането. Каляването не е сложен процес, но е начин на отглеждане на детето и е начин на живот на детето и родителите….

Continue reading

Творчеството безспорно е най-добрият начин за освобождаване на натрупаната енергия, била тя положителна или отрицателна. Забележете, че казвам „натрупана енергия”, а не „натрупано напрежение” или „стрес”. Стресът и напрежението са натрупване на отрицателна енергия. Тя трябва да се изразходи. Положителната, обаче – също. Възрастните хора правят разлика между „правене-на-нещо” и „творчество”. Децата рядко я правят.  Жените, които не са открили в себе си „художествена дарба” изразходват натрупаната енергия с чистене/готвене/пренареждане на мебелите у дома… Мъжете пък си човъркат нещо по колите, правят лампи от дъсчици и оризова хартия, ловят риба или сглобяват радиоуправляеми модели на лодки и самолетчета. Нито мъжете, нито жените могат да обяснят „научно” защо това им доставя удоволствие. А то е просто – това ги освобождава от натрупаната енергия, независимо от полюса й. Натрупването…

Continue reading

Виждали сте животни, нали? Какво правят когато ги е страх – нападат!  Човекът е най-висшето животно. Ако проследим поведението му ще забележим, че възрастните най-често демонстрират сила и нападат децата (си) – за щастие не физически, а само с викове, крясъци и закани. Защо? Животните нападат когато ги е страх.Защо възрастните човешки екземпляри нападат непорасналите човешки такива? От страх? Или?

Continue reading

Писала съм много за различните подходи при възпитанието, за правилата, за забраните и наказанията, но като част от предишни статии, никога събрано и синтезирано в самостоятелна статия. Затова тази статия ще е по-скоро обобщителна и ще съдържа по-малко примери, а повече заключения. Колкото и да съм привърженичка на свободното отглеждане и развиването на индивидуалните качества на децата, не мога да не си призная, че и без правила не може. Думата „правила” обаче води след себе си асоциации. Подосаждах на хората около себе си с тази игра. Възрастните изброиха следните думи: задължения, ред, коректност, спазване, списък, скука… Децата /попитах деца под 15 годинки/ обаче изброиха: забрана, караница, наказание… Нито едно не каза нещо приятно. Мисля, че това е много показателно и е редно да ни накара…

Continue reading

Плашенето на децата е проява на малоумие от страна на родителите! Точка! Спокойно бих могла с толкова да приключа, защото смятам, че то е повече от очевидно и едва ли ще съумея да напиша нещо ново и различно, но се опасявам, че ще ми се разсърдите. Затова продължавам: Някои родители твърдят, че плашат децата си с нещо – баба Яга, Торбалан и т.н. – защото по друг начин не могат да ги накарат да стоят мирно. Глупости! Те не са опитали да намерят друг начин да ги накарат да стоят мирно! Нито да ги накарат да си играят на нещо кротко. Лист от тефтера на мама и нейната химикалка правят чудеса! Просто трябва да си бръкнеш в дамската чанта и да се лишиш от нещо…

Continue reading

От това какво възпитание ще дадем на децата си, силно зависи тяхното бъдеще. Не говоря за възпитание само в значението на култура – култура на хранене, движение, а в смисъл на общуване, комуникация и лично самочувствие (без да подценявам другия вид култура, много ясно!).  Нерешителността на възрастните е само една от последиците от потъпкването на детското самосъзнание и самочувствие. Неподходящото отношение към детето може да доведе след себе си много и неприятни последици. Умишлено пиша „неподходящо”, а не „неправилно”, защото правилно/неправилно е твърде относително като понятие и твърде глобално, докато подходящ/неподходящ може да се отнесе по-конкретно към всяко отделно дете, в зависимост от моментната ситуация, среда и т.н. обстоятелства.  Разни умни хора казват, че „можем да дадем толкова възпитание, колкото имаме ние самите”. Това принципно…

Continue reading

Тази тема е естествено продължение на темата за Нерешителността на възрастните, защото тя, нерешителността, наистина води след себе си последици, които крият от очите ни простите отговори на сложни злободневни въпроси. Опитвам се да разделя последиците на „пренебрежимо дребни” и „сериозни”, но всички, за които се сещам, някак сами се нареждат във втората категория. Огромна част от хората си живеят със своята нерешителност, без дори да подозират за присъствието й. Друга част, пък, подозират, че е тука, но се заблуждават, че е доброкачествено образувание и ще премине от само себе си. Но то не преминава. И тогава вместо да направят нещо, хората започват да се оплакват и да търсят причината за своите проблеми и несгоди на несъществуващи места. Какви могат да бъдат последиците? Проблеми в работата….

Continue reading

И двете, но второто повече. В много черти от характерите на хората наследствеността оказва огромно влияние, понякога дори нанася големи поражения. Това обаче не се отнася за решителността ни в собствения ни живот и способността ни да взимаме решения, касаещи нас самите. Разбира се, не съществуват изолирани решения. Всяко наше действие или бездействие води след себе си последици, които засягат нас и околните ни. И докато таланта е генетично заложен (вроден или наследен), то способността и готовността да взимаме решения се учи. На това ни учат родителите ни, а ние учим своите деца. Ако ние сме нерешителни хора, можем ли да направим децата си различни – решителни и дейни и да оставим собствения им живот в собствените им сигурни ръце? Да, можем, но само ако…

Continue reading

Отдавна съм се отказала да чета вестници и списания, изключая специализираните. От време на време обаче се случва в ръцете ми да попадне женско списание и любопитството ми надделява. След това винаги се ядосвам! Освен рекламите, които заемат повече от 1/3 от мястото и старите рецепти за манджи, които списанията май си „менкат” от години, всичко останало са безполезни статии. Е, има и клюки от рода на: „Катрин –Зита Джоунс не може да готви”. !!!!!!. Последният път бях приятно изненадана. За кратко. Точно за две страници време. В тях пишеше, че трябва да се харесваме, такива каквито сме, че състоянието на духа е важно за състоянието на тялото и че „красотата отвътре личи отвън”. Нещо от рода на: „Споко, дебеланки, за всеки влак си има…

Continue reading

Чела съм много мнения по този въпрос, повечето от които твърде крайни. От тях човек остава с впечатление, че всяко дете, което иска куче, е нещастно и/или малтретирано. А куче иска почти всяко дете – т.е. – няма нормални деца?!  Почти всяко дете иска куче и това няма нищо общо със семейната среда. За отношенията в семейството може да се съди по отношението на детето към животното – то ще пренесе върху него всичко, което му липсва или му идва в повечко.  Искането на куче е проявление на естествения човешки стремеж да се грижим за някого – също като играта на принцеси и принцове, майки и деца, лекари и болни. Тези игри също са показателни за средата, в която расте детето: и при тях единият…

Continue reading

Общуването е обмяна на информация между индивидите – словесна или несловесна. От друга страна аз разграничавам общуването от комуникирането, въпреки, че двете думи по същество значат едно и също. Възпитанието, от своя страна, се базира на общуването, но включва в себе си някаква целенасоченост при предоставяне на информацията, дори манипулативност. И друг път съм споделяла възгледите си за възпитанието на децата и няма да го правя отново, защото нищо в подходът не се е променило. Това са два процеса, много силно свързани помежду си. Освен това са двупосочни. Поне за мен. Но все пак в известна степен те могат да съществуват и независимо един от друг. От една страна, можеш да общуваш с хората около себе си (дори и с децата си) без да се…

Continue reading

Изключително важно за отглеждането на едно дете е средата, в която то расте, да бъде здравословна за него. Не говоря за температура и влажност на въздуха, чист въздух, проветрено помещение, наличие на вода и храна и маниакална чистота. Много родители смятат, че отглеждането на деца се свежда именно до спазването на определени стойности на гореизброените показатели. Това обаче далеч не е така. Под „среда” имам предвид човешкото присъствие около децата и възникващите взаимоотношения. Те са много по-важен фактор при отглеждането на децата. Разбира се аз съм ЗА каляването, ПРОТИВ навличането, по-скоро ЗА чистотата (в разумни граници), отколкото ПРОТИВ нея, но това са по-скоро вторични характеристики на здравословната среда. Най-важно за децата са хората около тях и атмосферата, която те създават. Говоря за обичта, разбирането, ласките,…

Continue reading

Всеки човек обича да го хвалят. В това едва ли има някакво съмнение. В похвалата се включва както моралната, така често и финансовата страна на “упражнението”. Похвалата обаче се случва при свършен факт: Свърши си работата и ще те похвалим, … евентуално. Има един друг вид стимул, който хич не е за пренебрегване и това е Насърчението. И неговото време е преди да свършиш работата, дори преди да си се захванал с нея. Насърчаването обикновено се извършва от човек, на чието мнение по даден въпрос или в дадена област държим. Обикновено, в различните области държим на мнението и одобрението на различни хора, защото дори и най-уважаваните от нас личности не са всезнаещи и всеможещи. Условно разделям насърчаването на два вида: отрицателно и положително. Отрицателно: Ти…

Continue reading

Напоследък на пазара за офис техника станаха много популярни устройства, които съчетават в себе си много функции – т. нар. Мултифунционали /на жаргон/ – принтер, скенер, копир и факс. Лошо при тях е, че като се развали една от функциите и устройството влезе в сервиз, оставаш и без другите три.  Знам, че аналогията е зловеща, но в съвременната действителност, “слабият” пол представлява точно това – 4 в 1 – съпруга, майка, служител и ЖЕНА /последното е екстра/. И тук, като се разстрои едната функция, отпадат и останалите три 😉   Това е колкото казано на шега, толкова и сериозно. Предизвикателството да бъдеш работеща майка и съпруга не е за пренебрегване. Най-трудно, обаче, е определянето и спазването на приоритетите.  Балансът семейство/работа е трудно постижим. Колкото и да…

Continue reading

Без значение дали детето ни е ходило на ясла и детска градина, дали му е харесвало или не, неминуемо идва времето за училище. И вече няма значение дали тази идея му допада или не. Неоспорима е необходимостта от ходене на училище. Поне за мен. Но как да изберем подходящото начално училище /от първи до четвърти клас/? Изборът е наложителен и не е маловажен. Децата, които ходят на детска градина, “карат” предучилищния клас там.  Деца, които не ходят на детска градина, трябва да се запишат и да изкарат предучилищна подготовка в някое училище. За родителите на тези деца, времето за избор настъпва с една година по-рано. Ако детето не ходи на градина и ще ходи на предучилищна, е добре да го запишете в това училище, което…

Continue reading

Дори детето ви да ходи с удоволствие и без проблеми на ясла и после на детска градина, е възможно да настъпи момент, в който отведнъж да започне да отказва да ходи там. То самичко не би могло да формулира причините за това си поведение така, че да го разберете от първия път. Затова е необходимо да проявите търпение и да извикате на помощ изследователския си дух, за да стигнете до истинската причина. Важно е да се стигне до истинската причина, за да може да се премахне тя. Премахването на симптомите не е премахване на причината и е безполезно. Имам предвид, че ако на детето, по някаква причина, е спряло да му харесва в градината, трябва да се справите с причината, а не с мрънкането /симптома/…

Continue reading

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт. Някои родители стават такива внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”. Други пък го искат, но се оказва, че не са си го представяли точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно 🙂. Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им. Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още. Пети пък …. При всеки е различно и зависи от неговата нагласа към света и децата по принцип, … и не само. Някои променят нагласите и…

Continue reading

Вчера беше 15 юни – ден за получаване на бележниците и начало на почивката за учениците, както и ден за равносметка за родителите. Изборът на училище е трудно нещо и обикновено води до въпроси без отговори. Разбираш дали училището е добро или не, когато вече е късно. Имам предвид това, че хората реагират различно в еднакви, на пръв поглед, ситуации и 5 човека имат 10 мнения и отговора на един и същи въпрос. Затова мнението на останалите за едно училище или преподавател не винаги е критерий, на който можеш да се довериш. Единственият критерий е собственото ти дете, но за съжаление там мнението се оформя на принципа на пробите и грешките. Хубав принцип, ако не опира до гърба на собствените ни деца. Когато ме попитат…

Continue reading

Да ходи ли детето ни на детска градина, дори и да имаме възможност да си го гледаме у дома? Ще боледува ли? Ще му хареса ли? Как да изберем детската градина? Частна или държавна? Все сложни въпроси, в търсенето на чиито отговори много майки са прекарали не една и две безсънни нощи. А еднозначни отговори няма. Има само събиране на чужди мнения и опит и лична преценка. Затова не предлагам отговор, а споделям опит. Като казвам „детска градина” имам предвид и „ясла”, в това число. Има два вида деца – на едните им харесва в детската градина, на другите – не! Аз имам по едно от всеки вид 😉 Обърнете внимание, че използвам думата „харесва”, а не думата „свиква”, защото наистина имам предвид „харесва”, а…

Continue reading