Отдавна съм се отказала да чета вестници и списания, изключая специализираните. От време на време обаче се случва в ръцете ми да попадне женско списание и любопитството ми надделява. След това винаги се ядосвам!
Освен рекламите, които заемат повече от 1/3 от мястото и старите рецепти за манджи, които списанията май си „менкат” от години, всичко останало са безполезни статии. Е, има и клюки от рода на: „Катрин –Зита Джоунс не може да готви”. !!!!!!.
Последният път бях приятно изненадана. За кратко. Точно за две страници време. В тях пишеше, че трябва да се харесваме, такива каквито сме, че състоянието на духа е важно за състоянието на тялото и че „красотата отвътре личи отвън”. Нещо от рода на: „Споко, дебеланки, за всеки влак си има пътници, за товарните също”. В тези две страници точно два реда бяха отделени на това, че всъщност анорексията и булимията са опасни и страшни болести. И толкова! Следват 45 безполезни страници, 15-20 от които, пълни с реклами. Останалите – със статии за отслабване, рецепти за диети, „лесно” и „здравословно” отслабване, само чрез „усилия на волята”. !!!!!!.
Тези списания трябва да бъдат украсени с червена точка с цифрата 18 в нея!
Тези списания редовно попадат в ръцете на девойки на възраст от 12 до 18 години – възрастта, най-податлива на външни влияния – приятелки, телевизия, списания. Момиче на тази възраст много лесно може да се подхлъзне и да пропадне в анорексията. По-мълчаливите момичета са по-застрашени, защото мълчейки те не споделят идеите, тревогите и проблемите си. Анорексията е „семейна” болест. Тя не засяга само детето, а оказва влияние на цялото семейство. От друга страна, тя е болест, която може да се предизвика или предотврати с намеса на семейството. Анорексията е болест, която се влияе от среда, която сме създали и при която отглеждаме порастващите си момичета, зависи от самочувствието, което им създаваме, начинът, по който ги представяме на света и т.н.
Но всичко това – цялото ни старание да научим детето да се харесва като визия и индивидуалност и да държи на тях, да се храни нормално, докато расте и да не се лишава от здравословните количества храна (не толерирам плюскането и преяждането, а само нормалното хранене), могат да рухнат, без дори да разберем, под влиянието на „четох някъде, че…”, защото се оказва, че всички „авторитетни” „женски” списания говорят за диети и отслабване, а само майките говорят за храна. В детските очи излиза, че майките „май нещо не са в час”.
В тази връзка питам:
– тези, които пишат глупости в женските списания, защо не си пишат името под тях?
– тези, които пишат глупости в женските списания, имат ли деца?
– хрумвало ли им е някога, че тези „писания” могат да попаднат и в ръцете на техните деца?
С две думи: Ако зависеше от мен, съвременните женски списания щяха да са забранени за момичета под 18 години!
Отдавна отминаха времената, когато тиражите на вестниците и списанията се определяха от „партията”. От една страна това е страхотно, всички знаем защо, но от друга – така списанията загубиха малко от т. нар. си възпитателен характер. Ако преди журналистите са можели да си позволят да пишат колко си искат за култура и то на изискан език, то днес те малко или много се нагласят към интересите и стила на читателите си. Пише се за това, което се търси. А познайте какво се търси. Ако две списания сложат на корицата си водещи заглавия – едното „Минус три килограма за пет дни”, а другото – „Френският екзистенциализъм” – познайте кое ще се продаде повече. И все пак съм съгласна с LeeAnn, че всичко трябва да бъде с мярка. Според мен идеалната формула днес е покрай диетите и статиите за стил в женските списания, да се прокрадва и по някоя за култура, по някоя за духовно усъвършенстване, за истинските ценности – така читателките ще са привлечени първоначално от новата диета, но с интерес ще прочетат и другите статии, които всъщност са по-важните чисто в житейски план, но не са толкова дразнещи любопитството. Друго си е на корицата да имаш снимка на Азис (ако може гол):)
как изглежда средната авторка в българско модно списание: ниско същество с голям нос, фешън поличка и много грим, от типа “Господи, направи нещо, дано да не остана стара мома”
Винаги ми е било чудно, какво намират жените и момичетата в женските списания. Все си мислех, че не ги разбирам, защото мен, като представител на другия пол, ме влекат тотално други работи (то си е и така, де). Но явно имало и жени, които не виждат нищо хубаво в тези списания.
Е, аз намерих нещо хубаво в едно такова. В “Журнал” има не лошо судоку :).
А сега сериозно. Както е казала Бела, това се търси, това се предлага. За съжаление, повечето от “диетите”, които съм чувал (не съм чел женски списания и не знам, какви ги творят), са лишени от смисъл и дори да подействат, Yo-yo-то се връща с пълна сила. От там следват още “по-хубави” диети и т.н. А анорексията е страшна работа, но и към нея девойките подхождат на принципа “Това се случва на други. Аз мога да се контролирам.”. Гадна работа.
Или по-скоро, за мама всякак съм хубава, ама я питай Гошо от “б” клас.
А самочувствието е адски важно. Не онова самочувствие, което те кара да се мислиш за най-the-best-of-!-!-!, разбира се. То е толкова грозно, колкото и липсата на такова. Но самоуважението и демонстрацията му по правилния начин, може да превърне грозното патенце в лебед.
Поздрави Ему
В тази връзка много харесвам стила на BB-Team (http://www.bb-team.org) – полезна и смилаема информация на тема здравословно хранене и спорт. Ето и нещо интересно около понятието “те казаха, че …”: http://www.bb-team.org/blog/comments/1440/.
Бела, според мен, по-голямата част от съвременните женски списания са лишени от всякакъв възпитателен ефект, а не че са загубили малко от него. Честно казано, не си спомням откога не съм намирала нещо полезно в подобен род списания. Или нещо красиво и авторско – снимка, разказ, стихче…
Понякога имам чувството, че “авторите” взимат статии от чужди списания и криво-ляво ги превеждат с общи усилия – пък каквото дойде…
Което пък води към следващия въпрос: ЗАЩО хората си харчат парите за такива глупости?
Ему, а ти не намесвай Гошо от “б” клас, защото той всъщност няма нищо общо. Децата обиждат на “дебел” и се подиграват, само ако си наистина разплут и грозен. Аз никога не съм била слаба, винаги съм си била мека и пухкава, но никога не са ми се смяли, че съм дебела.
Децата, застрашени или засегнати от анорксията са слаби, някой от тях болезнено. По-вероятно е да им се смеят, че са кльощави.
Тези деца не харесват себе си! По принцип. Но си мислят, че вината е килограмите. Това има общо само със средата, в която растат, има общо с майките им и понякога има общо с някой физически дефект, който често пъти е скрит за останалия свят, но децата смятат, че е виден и страдат от това. Но тук пак родителите трябва да се намесят.
Познавам такива жени. Едната се върна към живота с помощ от настоящия й съпруг /тогава само приятел/. Другата още ходи по психиатри и нищо не е в състояние да й повлияе. В момента го няма Гошко от “б” клас да й каже, че е кожа и кокали и че не я иска такава. А и майка й не й помага…
Страшно е, наистина. Оказва се, че само Гошко и майка ти могат да ти помогнат…
Но мисълта ми беше за женските списания, които, според мен, определено вредят на децата, защото им създават грешна представа за живота и им изкривяват до неузнаваемост ценностната система.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Децата и телевизията