Последици от възпитаната нерешителност

Тази тема е естествено продължение на темата за Нерешителността на възрастните, защото тя, нерешителността, наистина води след себе си последици, които крият от очите ни простите отговори на сложни злободневни въпроси.

Опитвам се да разделя последиците на „пренебрежимо дребни” и „сериозни”, но всички, за които се сещам, някак сами се нареждат във втората категория.

Огромна част от хората си живеят със своята нерешителност, без дори да подозират за присъствието й.

Друга част, пък, подозират, че е тука, но се заблуждават, че е доброкачествено образувание и ще премине от само себе си. Но то не преминава. И тогава вместо да направят нещо, хората започват да се оплакват и да търсят причината за своите проблеми и несгоди на несъществуващи места.

Какви могат да бъдат последиците?

Проблеми в работата.
Може да звучи смешно, но не е. И може да ти отрови живота. Знаеш, че си прав. Искаш да го докажеш. Не можеш, защото не знаеш как. Яд те е, нервираш се…
Карат ти се незаслужено. Искаш да наложиш мнението си – няма как да стане, защото не си научен да го правиш. Пак те е яд, пак се нервираш…
Искаш по-голяма заплата? Искай си…

Ако родителите ти не са ти давали възможност да преценяваш, ти не знаеш как се прави. Ако не са ти давали възможност да отстояваш решението си – не знаеш как се прави. За да знаеш как да отстояваш мнението си, трябва да си спорил с родителите си още като дете. Малко родители позволяват на децата си да спорят с тях, което е жалко. Децата често имат по-силни доводи от нашите, които си заслужава поне да бъдат чути!

От друга страна, ако си замълчиш или послушаш, все ще се намери някакво решение, дори и да не е това, което ти се иска на теб. Има си и хубаво – поне няма ти да носиш отговорност, ако нещо се прецака. Пък и така си оставаш „доброто дете на мама и тате”, какво по-хубаво от това. И се понасяш по течението.

Течението те е влачило години наред. Още години ще ти трябват, за да застанеш прав насред реката и още години, за да се обърнеш срещу течението или да застанеш встрани от него.

Не е неизпълнимо, но изисква усилия. Усилие да разбереш какво не върви. Усилие да разбереш защо не върви. Усилие, за да го промениш.

Създаването на трайни социални контакти/връзки.
Нерешителността пречи на хората да се обвързват. Започва се едно „Малък съм още”, „Не му е дошло времето”… Като чуя нещо такова от човек на повече от 25 години, в себе си го отписвам от семейния живот. За да му „дойде времето”, индивидът трябва да направи нещо със себе си, с живота си…

Може и да звучи пресилено, но аз определено отдавам страха на хората да създадат семейство (в т.ч. живот на „семейни начала”) на възпитаната в детството им нерешителност. Често за деца и дума не може да става и пак по същата причина – нерешителност. Тя, разбира се, се подкрепя от синдрома „вечно вайкане” – ама как ще си плащате тока, а парното, ами това бебе с какво ще го храните… /на страхът от деца ще посветя специална статия!/.

Проблемите от тези два вида последици са достатъчно сериозни за този, който ги търпи.

Това, разбира се, са два крайни случая, с преувеличени параметри, но мисля, че има много хора, които живеят в подобни крайности. А има и много хора, които живеят в по-лека, но сходна ситуация – нещо им пречи и ги ограничава, но не знаят какво е точно. Аз мисля, че е това – нерешителността им.

Оцеляването?

Има няколко варианта:

• Ти си силен характер и не си се оставил да потъпчат индивидуалността ти – т.е. или си бил проблемно дете или някак си успял да се съхраниш за времето, когато ще имаш възможност да правиш това, което ти искаш, да взимаш решенията, които ти искаш и да направиш своите си грешки сам.
  
• Попаднал си на друг силен характер, който ти помага да взимаш решения, насърчава те и ти помага, без да мисли вместо теб.
  
• Най-трудния вариант: сега тепърва осъзнаваш, че възпитаната нерешителност ти пречи и започваш да се бориш с нея. Няма лошо. По-добре късно, отколкото никога.

Каквито и да са последиците, довлечени от нерешителността и до каквито и проблеми да водят те – те със сигурност не са за пренебрегване, затова внимавайте какво възпитание причинявате на децата си!