Виждали сте животни, нали? Какво правят когато ги е страх – нападат!
Човекът е най-висшето животно. Ако проследим поведението му ще забележим, че възрастните най-често демонстрират сила и нападат децата (си) – за щастие не физически, а само с викове, крясъци и закани. Защо? Животните нападат когато ги е страх.Защо възрастните човешки екземпляри нападат непорасналите човешки такива? От страх? Или?
На този въпрос така и не можах да намеря отговор. А много ми се ще да го узная.
Може би, от страх, че са се провалили. Или от страх, че губят контрол/власт. В крайна сметка, от страх, че ще изгубят самоуважение/чувство за собствената си значимост. Суета сует, както се казва в Книгата.
Може би…
От една страна заради опасения, че ще загубят репутацията, от друга подтикнати от собственическо чувство – “Ти си мое дете и мога да правя каквото си искам”.
Лошото става, когато заканите и наказанията не се използват за манипулиране на поведението на детето (възпитание), а защото родителя е имал тежък ден и си е изпуснал нервите.
Мисля си, че е един вид комплекс: “Виж колко съм голям и силен и как умея да викам!”. Един вид човек, който иска да се докаже го прави пред някой по-слаб от него. Характерно е за подтиснатите и недооценени хора. Така си мисля.
и страх, и комплексарщина, и суета … което си е все страх. преживявала съм го … страха на учителите от детето ми. доста неприятно
Май и ние сведохме цялата човешка мотивация до двете с-та: секс и страх 🙂
Не знам всъщност, не съм психолог, само си приказвам
illa,
общо взето ми взе “думите от устата”, но аз мислех да го кажа по леко различен начин, а именно: описаното поведение, според мен, пасва на описанието на “незадоволен човек” във всички възможни значения на думата “незадоволен” 🙂
Последното беше много важно уточнение :Р, но да не измествам темата.