Чела съм много мнения по този въпрос, повечето от които твърде крайни. От тях човек остава с впечатление, че всяко дете, което иска куче, е нещастно и/или малтретирано. А куче иска почти всяко дете – т.е. – няма нормални деца?!
Почти всяко дете иска куче и това няма нищо общо със семейната среда. За отношенията в семейството може да се съди по отношението на детето към животното – то ще пренесе върху него всичко, което му липсва или му идва в повечко.
Искането на куче е проявление на естествения човешки стремеж да се грижим за някого – също като играта на принцеси и принцове, майки и деца, лекари и болни. Тези игри също са показателни за средата, в която расте детето: и при тях единият участник е водещ – принцесата изисква от принца, майката казва на детето какво да прави и какво не, лекарят нарежда на болния…
Когато детето е едно на семейството, то иска куче – това е съвсем естествено. Когато се появи второ дете, първото спира да иска куче, особено ако не е лишено от вниманието на родителите си и възприема и осъзнава новата си роля в семейството.
Когато малкото поотрасне –то започва на свой ред да иска куче – за да не е най-малкото същество вкъщи и да има и то на кого да казва кога да си мие зъбите, кога да си облича пижамата и т.н.
Това, че децата ни искат куче не е знак за тревога.
Трябва да се тревожим, ако открием нещо нередно в отношението на детето ни към животните – агресия, злоба и т.н.
А да имаш куче е хубаво:)))
А и така се учи детето, как да се грижиш за някой друг… Също и мисля, че е времето е показало, че дружбата с животни вкъщи от малък те прави по-добър човек:)
Аз като малък нямах куче, но като поотраснах си взехме (дори две). Големи приятели са и оцветяват целия ти ден в по-топли тонове, дори и да вали навън 🙂
Сега където живея нямам куче (поради редица причини) но понякога се замислям, дали да не си взема… само дето не съм се установил някъде още за твърде постоянно и … това е проблем :-/
@Michel
Дали е хубаво да имаш куче или не е въпрос на гледна точка и лично мнение.
Аз мисля, че родителите ти са тези, които те учат да се грижиш за някой друг, а не кучето 😉
Мисля, че това е въпрос на характер. Трудно ми е да се съглася, че дружбата с животно може да те направи по-добър човек. Разбира се, допускам случая, в който растеж в плантация на края на света и кучето е единственото живо същество наоколо. Тогава – да, съгласна съм. Но ние не живеем така, нали?
Аз също не съм имала куче като малка, а като пораснах достатъчно си родих две деца – с тях е още по-цветно, повярвай ми 😉 🙂
Та, както казах вече, преценката от страна на родителя дали да вземе куче у дома или не, е лична и се обуславя от много фактори. По-важно е родителите да знаят, че искането на куче е нормален процес, през който минава всяко дете и това, само по себе си, не е повод за тревога, както се опитват да твърдят и “анализират” разни издания.
@LeeAnn, интересни издания четеш :). Излиза, че една трета от хората са изроди и психопати. Та дори и повече.
Според мен, на подобен “специалист” трябва да му се каже, да си вземе хапчетата, да си върже ръкавките и да си ляга.
Поздрави Ему
П.П. Аз май не съм ти разказвал за Мечо 😀 ?
Хм, не съм съвсем съгласен…
Не са само родителите — кучето също е в ролята на учител, само че не толкова явен 🙂
Няма и нищо лошо да имаш куче вкъщи. Нито то замества децата, но и децата не заместват кучето;-) По-скоро са си дружки, и е хубаво :)))
Така мисля, де… 🙂
Пък иначе… някак звучи, все едно нещо не е наред, ако детето ти иска куче. Ако и ти искаш куче — може да си вземете едно? Ще имате един другар в повече вкъщи така…
Права си, като казваш, че родителите трябва да възпитават децата на грижа към другите, но наличието на домашен любимец улеснява задачата. При първия вариант преподаваш суха теория, а при втория (с наличието на куче в къщи) – все едно имаш практически упражнения 🙂 Ако трябва да бъдем изчерпателни докрай, родителите трябва да желаят също присъствието на куче в къщи – иначе възпитателната мярка може да се окаже с обратна насоченост!
За възпитанието, обучението и ползата ми е трудно да говоря, но за животинките мога. Живея в къща малко извън София и кучето и котката са си необходимост. Но да се отглеж такава животинка в апартамент за мен е кощуство. Колкото и да разхождаш кучето не е същото като желанието на животинката да се раздвижи когато реши. Да не говорим че котката отгледана в апартамент или не излиза, или изчезва ако излезе. Изобщо апартамента е мъчение за повечето животинки.
Ему, нали и аз това казвам – тия хора са за връзване 😉 Какво лошо има в това да искаш куче – и според мен – нищо.
Мишел, не мога много да дискутирам възпитателния ефект върху детето от наличието на куче у дома, защото не съм имала куче. От познатите ми с куче виждам друго – майката чисти, а децата ЕВЕНТУАЛНО го разхождат. Дори не го хранят. Но пък са две и са си дружки. Но това няма общо със статията за искането, де 😉 И в случая Ивката е права, че много зависи от желанието и нагласата на родителите. Така че считам за нормално желанието на малката си дъщеря да имаме куче, но пък и тя разбира мнението ми, че докато живеем в апартамент отговорът ще е все “Не”.
Ясен, съгласна съм с теб – гледането на животно у дома /куче или коте/ си е мъка за всички /според мен :)/
Хм… темата е дълга….и не съм съгласен с @LeeAnn.
Обяснението с “детето иска да се грижи за някого” поне при мен не беше вярна…имах си 6 години по-малка сестра (която много обичах) и бая от времето ми отиваше в преки грижи за нея (не, не игри а именно грижи – от хранене до разхождане с количка, приспиване и т.н.). Не ми липсваха нито баща, майка, дядо, нито приятели.
Защо ми беше тогава кучето (и то немски дог)? Повярвай – размера нямаше значение при избора (сега имам дакел). Виж характерите на дога и на дакела……
И в двата случая – уникален.
Хайде вместо отговор да задам въпроси 🙂
Защо ти са приятели, като имаш семейство?
Защо ти е куче като имаш приятели?
Отговорите зависят от човека и затова са различни.
На един приятел му предложиха сделка – дог или дек (разкошен стереокасетофон). Избра дек – и се самоуби година по-късно на 16 годишна възраст.
Друг познат получи ултиматум от годеницата – избирай между мене и кучето. Избра кучето. И добре направи.
А сега и моето мнение – на мене кучето ми помогна:
– да израстна здрав и отговорен (много движение за разходиш кучето достатъчно и при всякакво време, да му почистиш и да го нахраниш/напоиш независимо дали си зает/в настроение)
– да развия “лидерство”; да стана по-човечен(няма начин да накараш немски дог да свърши нещо насила. Но върши ВСИЧКО за да те зарадва – буквално си жертва живота. Няма начин да не поискаш да отговориш със същото)
– да развия чувствителност (кучетата не говорят, но при тяхното ниво на чувствителност не им и трябва. А и стопаните им се научават малко на същото от тях)
– да не съм жесток. Съвсем ме отучи. Не можеш да изтърпиш погледа на бито куче. Чувството е по-лошо от физическа болка.
– да преживея смъртта на сестра ми.
Да не предложиш на детето си такава възможност заради дребни разходи/неудобство…….
И апартамента НЕ е проблем. Кучетата са принципно нощни животни и през деня нормално спят. И една 3 часова разходка в парка на вечер им е достатъчно ако се проведе правилно. А има и събота/неделя+ваканции+кратки хигиенни разходки. А и всяка порода си има различни критерии за “раздвижване”. В това отношение вързаните с верига или затворени в селски двор кучета са далеч по за оплакване от градските. Който иска намира начини, който не – оправдания.
Завършвам с поговорка “от мое село”: Който кучетата го лаят и с който децата не играят – не е човек.
Ежко,
бях подхванала тази тема, афектирана от разни издания, които едва ли не твърдят, че ако детето поиска куче или коте, значи нещо не е наред с него или семейството. А аз мисля, че искането е нормално.
Не мога да коментирам това:
нито пък искам да го направя.
Нещата никога не са само черни или само бели, за да можеш да си съставиш мнение от едно изречение. Честно казано, мисля че и ти грозничко си го изкоментирал, но приятелите са си твои 🙂
Останалата част от коментара ти е изключително полезна за мен и ти благодаря 🙂
Ти не си съгласен с мен в частта “детето иска да се грижи за някого”, но отново за грижа говориш.
Разликата в мисленето ни и оттам в мненията ни, идва от това, че ти разглеждаш нещата от позицията на дете (вероятно пораснало вече), което е искало куче и е имало куче.
Аз разсъждавам от позицията на родител, с две достатъчно малки деца, който НЯМА три часа за разходка с куче, нито пък децата ми ги имат и са в състояние да го правят.
Това, което си получил при гриженето ти за кучето, аз го получавам от гриженето за децата си – да ги нахраниш, независимо дали…, да ги преобуеш, прочетеш приказка, говориш, възпитаваш и т.н. (няма нужда да изброявам аналогичните дейности, нали) 🙂 За ползите от правилните разходки също няма да говоря 😉
Странно ми е да сравнявам отглеждането на куче с отглеждането на деца…
От коментара ти излиза, че си удрял кучето си и си бил жесток с него. Или греша?
Полемика значи….
А подред:
Ако искаш да общуваш с някого/нещо следва да се грижиш за него нали? Но грижата в случая е второстепенна. Което обяснява защо много деца искат куче и му се радват без обезателно да искат да се грижат за него. Където идва и една от големите полезни науки (с малко помощ от мама): Само обич не стига, има и материално обусловени отговорности и без тях обичта загива от глад в собствените си екстременти.
Бой (на деца, кучета) и други жестокости……Хмммм…….Това е тема сама по себе си. Препоръчвам прочитането на Р.Хайнлайн “Звездните рейнджъри” (не е бозата, която човек би очаквал, прочитайки заглавието). Да набиеш някого не е еквивалентно с това да си жесток с него, често е точно обратното.
Относно приятелите ми (споменатите): нямам проблем да повторя казаното пред тях и съм убеден, че ще са съгласни с него (понеже идва от тях самите и то в писмена форма – прощално писмо и блог). И двамата нямат/не биха имали нищо против (иначе не бих го направил) да коментирам честно и “грозничко” фактите. Никой от нас не е зависим от външно одобрение.
За позицията ми на “дете”: ами ако ще разсъждаваме за децата следва да видим и тяхната гледна точка. После съм дал и тази на родител, който гледа две деца, които гледат един дакел 🙂
Много от “кучешкия” опит (всьщност осъзнаване на допуснати грешки, развиване на необходими качества/умения) сега ми помага при отглеждане на децата. Ти казваш, че получаваш този опит директно от децата……..хм 🙂 (и недей да контрираш, че се грижа за децата си като за кучета :), така пропускаш идеята).
3 часа трябват за дог, за дакел 1.5 стигат. Колко часа се гледа телевизия? Колко часа движение на ОТКРИТО се препоръчва за човек?
Кое е по-здравословно?
Времето е въпрос на приоритети. Иначе казано на личен избор и поета отговорност.
Ежко,
няма полемика. И няма как да има. Полемика може да има, ако има верен отговор. А в този разговор и по тези теми, по които си бъбрим, верен отговор няма. Или поне моят верен отговор, може да не е верен за теб. Затова просто си споделяме различни гледни точки, без някой да е длъжен да се съобразява и съгласява с другия 🙂
Съгласен. Няма абсолютна истина, а само субективни виждания. Полемика е долу-горе “война на мнения” от гръцки. За разлика от войната обаче, при ожесточените спорове победителят е загубилия спора (щото е приел още една гледна точка/ научил нещо ново).