Барселона на Гауди: Sagrada Familia

Храмът „Саграда Фамилия” е последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозното сред грандиозните му начинания. Строежът на храма е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. и последните обещания, които чух относно завършването му гравитират около 2026 г. за стогодишнината от смъртта на гения. Саграда Фамилия е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. През 2006…

Continue reading

Барселона на Гауди: Casa Batlló

Всеки път, когато отида в Барселона и се докосна до нещо сътворено от Гауди се удивлявам – колкото от него, толкова и от себе си. От Гауди се удивлявам, защото той притежава талант, който не мога да си представя как е възможно да се побере само в един човек и всеки път си мисля, че казвайки, че черпи вдъхновение от природата, това е нещо повече от вдъхновение – не може да е толкова просто. Това вероятно е някаква специална връзка с природата, която не е прекъснал като дете… От себе си се удивлявам, защото всеки път когато си помисля, че Гауди вече няма с какво да ме изненада, той ме изненадва дваж повече и аз се чудя на собствената си наивност и всеки път си…

Continue reading

За Барселона – без емоции

Четете заглавието и не вярвате на очите си, нали? Знам, че знаете, че не мога да говоря за Барселона без да се усеща емоция, но ще се опитам. Без да обещавам, че ще успея. Пътуването с WizzAir: Трябва да призная, че съм приятно изненадана. Излетяхме абсолютно навреме и двата пъти – и от София и от Жирона, въпреки коментарите на всички, които чуха, че ще летя с WizzAir и споделиха „Нали знаеш – я излети, я не”. Е, WizzAir излита и каца навреме! /поне когато аз съм на борда 😉 / Самолетите на WizzAir  за дестинация Барселона са чисто нови AirBus320 (А320), което също е приятна изненада. Очаквах да ни набутат в нещо като Икарус с крила, но за щастие – не познах. Екипажът беше…

Continue reading

Варна и Делфините

Варна не беше в частта „планирано пътуване”от тазгодишното историческо лято, но пък така стана още по-добре. Бързам да уточня – бяхме там само за три дни и успях да звънна само на един човек, другите да не ми се сърдят, моля, защото, ако много ми се разсърдят, догодина ще им отида на гости 😉 … за дълго… Варна… Ех, Варна, заприличала си на София… Трафик, мръсотия, теснотия, строежи… няма нужда да продължавам, нали 🙂 Ходила съм във Варна доста пъти, но по някаква причина все не успявах да видя делфините. Тази година, изключвайки плажа, това беше цел №1. Предвидливо бяхме посветили два дни на тази цел. И добре, че беше така. По информация от нета, представления има всеки ден без понеделник и са от 10.30,…

Continue reading

Кърджали и Перперикон

Кърджали беше в частта „планирано пътуване” от тазгодишното историческо лято. Но само толкова. Никога не бях ходила в Кърджали. Преди три години, когато се качихме на Перперикон, заобиколихме Кърджали отстрани. Е, за компенсация сега пък се загубихме в града, та го кръстосахме надлъж и шир – толкова обикаляхме, че на стрелката на gps-а й се зави свят 🙂 и при спряла кола продължаваше да описва елипси и сферички 😉 Всъщност, това че се загубихме не беше чак толкова лошо, защото иначе нямаше да видим Кърджали и този път. Оказа се, че мястото, на което отиваме да прекараме два прекрасни отпускарски дни, е извън града, на място, което не е обозначено нито на картите, нито на табелите. Ммм, на приключение ми намирисва… С питане, обаче, до Цариград…

Continue reading

Шумен

Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“. Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има…

Continue reading

Кафе с аромат на смокини

Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна… Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града. Ето го! Най-накрая! Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и…

Continue reading

Село като всички други?

Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон! И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би… Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от…

Continue reading

Едно историческо лято

Това лято, въпреки че още не е свършило, вече спокойно може да бъде наречено „историческо”. Причината за това: осъществяването на едно дълго отлагано пътуване. Прекосихме България на длъж и шир и главата ми е пълна с впечатления. Пътуването бе с център и основна отправна точка Сопот. Тръгвайки от там, единият ни маршрут беше Троян – Сопот – Казанлък – Шипка – Габрово и оттам към Златна Добруджа, чак до Шумен и после обратно през Трявна. Ден почивка в Сопот и поехме към Кърджали – Смолян – Триград – Батак и пак Сопот. По някое време чак до Варна планираме да стигнем 😉 Опитахме се да спрем навсякъде, да видим, чуем и пипнем всичко по пътя си и тепърва ще ви разказвам за всички тези вълшебни…

Continue reading

Троянският Балкан

Като ви обещах да пиша пътеписи, вие нали не си помислихте, че ще пиша за общопознати неща и известни факти в рамките на два-скрола-място? Дано не сте, защото аз нямам намерение да го правя. Пътеписите ми ще описват пътувания, които се различават от традиционните основно по своя смисъл и емоционален заряд. Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала… Това по-скоро ще е спомен за едно непорасване. То ще е разказ за едно детство. Ако ви се пътува във времето и пространството, обувайте маратонките и айде :), скачайте в машината… Всеки от вас прекрасно знае къде се намира Троян. Това, на което малко хора обръщат внимание е, че…

Continue reading

До Сопот и нагоре

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана: Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят… Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂 Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре. Но да видим… Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово….

Continue reading

Кръстовищата на Барселона

Ако се сещаш за  някого/нещо от време на време, това значи, че той/то ти липсва ли? Вероятно да. Вероятно на мен Барселона ми липсва по някакъв странен начин, щом от време на време се сещам за престоя си там, при все, че той си беше съвсем най-обикновен. Напоследък често се сещам за уличното движение в Барселона. Там повечето улици са еднопосочни и затова двупосочните правят впечатление. Знаците са пределно ясни. Ако може да се мине направо и наляво, знакът гласи „Забранено надясно” и толкова – една задраскана стрелка. Винаги съм се чудела защо у нас знаците са сини и с много стрелки, а там червени и само с една задраскана стрелка. (Знам разликата между „указателни” и „забранителни”, просто споделям ;)). Има един особен вид кръстовища,…

Continue reading

Барселона на Гауди

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Гледайки сътвореното от Гауди си мисля, че не случайно именно той и проектите му (някои от тях все още недовършени) са символ на Барселона. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото. Дори лампите, проектирани от Гауди са отбелязани на картата на Барселона като забележителност. Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. извън Барселона, сред природата, където родителите му имали малка къща. Бащата на Антони Гауди се премества заедно с него да живее в Барселона, някъде около 1879 година. Произходът на Гауди и детството му…

Continue reading

Улиците на Барселона (продължение)

Ходенето пеш по 10 часа на ден е ужасно изморително, но си има и своите предимства. Забелязваш колко чист и приветлив е града. Забелязваш начина на живот на хората, ритъма и пулса на града. С риск да се повторя и да стана досадна ще кажа, че именно това ми допада в Барселона – темпераментът на хората и начинът им на живот. Уж са емоционални като нас, а в същото време са спокойни, приветливи, търпеливи и не си дават много зор, а в същото време пък от обслужване човек общо взето не може да се оплаче. Когато си навън по 10 часа, търсенето на тоалетна е неизбежно. Винаги намирах и интересното е, че във всички обществени тоалетни беше чисто и имаше тоалетна хартия. В един търговски…

Continue reading

Улиците на Барселона

Връщайки се в Барселона една година по-късно бях подготвена да променя мнението си за този град, който така ме бе пленил. Бях психически подготвена да открия, че предната година неоснователно съм си загубила ума. Но това не се случи. Тазгодишните ми впечатления от Барселона само потвърдиха и допълниха миналогодишните, което преобразува интереса ми към този град в истинско влюбване. Тази година нямах служебна работа в Барселона, бях отишла на разходка, което означаваше, че разполагах с времето си и можех да го загубя, мотаейки се по улиците и зяпайки фасадите на сградите, хората, улиците… Е, бях си избрала и един-два музея, които да посетя, за да не е съвсем “некултурен” престоят ми там. Сутрин ставах към 9.00 ч. и към 9.30 ч. вече пиех кафе с…

Continue reading

Барселона: Паркове и Музеи

Още миналата година си бях наумила къде искам да отида и какво искам да видя, когато се върна отново в Цветния град. Бързам да напомня, че посоките на света са измислени от мореплавателите, преди да открият простичките “ляво” и “дясно” ;), а аз не съм мореплавател 🙂 Още първия ден в близост до хотела мернах виенско колело и ми беше интересно какво има там. Оказа се, че там има цигански празник – празник на културата на Каталунья. Разходих се първата вечер до там. На територията, на която бе построен панаира имаше странна детска пързалка – без стълби, а само с въжета. Голямо висене и катерене падаше 😉 Беше шумно, цветно и колоритно. Истински панаир. Останах колкото да снимам туй-онуй. Едно от местата, които непременно исках…

Continue reading

Завръщане в Цветния град

Миналата година по приблизително същото време, след като си тръгнах от Барселона, оставяйки част от пулса си там, си пожелах да се върна отново. Е, желанията се сбъдват, ако много слушкаш, папкаш и спинкаш… Та и аз така – цяла година слушках, папках и спинках и ето ме отново на път към Барселона. Този път за три дни и половина, уж знаеща къде отива и какво иска да види, заредена с истински фотоапарат, две карти и осем комплекта батерии, зарядно за тях, карта на града /за какво ли ми е ;)/, карта на метрото, огромен ентусиазъм и твърдата увереност, че този път ще видя всичко. Дали успях ще разберете от следващите няколко публикации. Тази е първата, която съм замислила и ще е посветена на самото…

Continue reading

Мечките в Белица

Всеки три последователни почивни дни са добре дошли за преуморените ни души. Телата ни все още се справят, но душите определено търсят място за спасение, със следните параметри: – Възможно най-далеч от София, без оглед на географската посока. – Възможно най-необитаемото, диво и нецивилизовано място. – Без покритие от мобилните оператори, по възможност и от тримата. – По възможност наличие на гора и надморска височина поне 800-900 м (може и повече). Наскоро, в едни такива три почивни дни, си намерихме едно местенце в село Баня, на 5-6 км от Банско, което, в общи линии, отговаряше на изискванията за усамотение (ако за “усамотена” се брои компания от 16 човека!). Като крайна цел на почивката си набелязахме резервата за танцуващи мечки в гр. Белица. Знаех твърде малко…

Continue reading

Една разходка из цветния град Барселона

Бързам да направя една уговорка с вас. Както вече ви е известно, аз съм жена, което ще рече, че в описанието ми почти няма да присъстват географските посоки на света, използвани от половината човечество за ориентир 😉 , а ще преобладават простите посоки като „ляво”, „дясно”, „нагоре” и „надолу” в техния двуизмерен смисъл. И така, започвам описанието по памет. Ако си представите картата на град Барселона пред себе си, отдолу на листа, там където по правило е Юг 😉 , се намира морето. Морето е годно за употреба в периода май-октомври, като ме увериха, че през май и октомври дори няма навалица. На брега на морето е Пристанището на Барселона, естествено. Най-вероятно градът има и други пристанища, но аз видях само това. Името му е…

Continue reading

Цветният град Барселона!

Така си го кръстих сама – цветният град! Все още не ме е напуснало въодушевлението от престоя ми в Барселона, затова, за да избегна приповдигнатия тон, ще опиша впечатленията си в почти телеграфен стил. Това, което ме впечатли в Барселона: 1. В този град няма две еднакви сгради! Просто няма. Всички си приличат, подобни са, но еднакви няма! Наистина! Имам около 400 снимки в подкрепа на това твърдение! И всички сгради са цветни – във всякакви весели цветове! С орнаменти, без орнаменти, с фризове и без тях, с тераски или без, на кръгчета, квадратчета, …както ви хрумне. Това създава невероятно весело и приятно настроение! А доброто настроение на туристите, носи парички за Барселона и жителите му, а те оправят къщите и улиците, за да са…

Continue reading