Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна…
Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града.
Ето го! Най-накрая!
Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и откъде се появи това неустоимо желание да завием натам… Сетих се за дърворезбарите, фолклора, народните занаяти и си казах, че все нещо трябва да се е запазило…
Зарязахме колата в една уличка и тръгнахме пеш. За моя радост бързо зърнахме една табела, на която се мъдреше сложния надпис „историко-архитектурен резерват”… Е, айде сега, чак пък резерват! Като е резерват, защо има толкова много табели. Нямам снимка без пътен знак или табела… Явно съм била изморена, защото и табелите ме подразниха…
….
Трявна е градче, сгушено в сърцето на Балкана и то в буквалния смисъл на думата – на където и да погледнеш – баири. Хората – усмихнати и спокойни, улиците – тесни. В стария град (в резервата демек 😉 ) не се движат автомобили и там цари някаква вълшебна тишина. Хората се разхождат по калдаръма, поздравяват се, разговарят, но някак като че ли шепнешком – сякаш се страхуват да нарушат спокойствието на Планината. Това създава усещане за успокоение и опиянение…
Разхождайки се, вниманието ни бе привлечено от едновременшни ниски кръгли маси, заобиколени от трикраки столчета, а над тях надписи „Бабини глезенки” и „Кафе на пясък”. И тук разходката ни внезапно приключи 😉 – така ни се допи кафе от джезве – каквото само баба го правеше – че вече нищо не беше в състояние да ме отклони от тази глезотийка.
Седнахме и поръчахме. Всеки получава собствената си доза удоволствие с дъх на смокини в индивидуално джезвенце.
Да, с дъх на смокини! След всяка глътка кафе, в устата ти остава лек ненатрапчив аромат, който аз оприличих на смокинов. Може би имаше и жилка канела. Не знам. И не попитах, за да не ми развалят вълшебството с някой прозаичен отговор.
Пиех си кафето, потънала в тишината и заслушана в разказа на калдаръма, когато видях един тъпанджия да бърза нанякъде. „Охооо, рекох си, тук без свирня няма да мине” и познах.
На идване бях пропуснала да забележа шарения надпис „Международен фолклорен фестивал….” България, Коста Рика, Чили и пак България… настроение, носии, музика, танци, знамена… Съставите дефилираха и обирайки овации и усмивки, се придвижваха към мястото на фестивала – Културният дом в центъра на Трявна.
Оставихме хората да се веселят, а ние потеглихме от Трявна мълчешком – за да запазим по-дълго вкуса на необикновеното кафе с аромат на смокини.
____________________________
Често ходя в Трявна. Купихме с жена ми къща на около 25 км южно от Трявна. Това е по средата между Мъглиж и Трявна. Да, почти на билото на средна Стара планина. Преди няколко години бяхме решили да намерим проход с подходящо въздушно течение за да сложим ветрогенератор. Е, прохода го намерихме – стар римски път строен след като град Берое (днешна Стара Загора) е бил завладян от римляните и прекръстен на Августа Траяна. Северно от Мъглиж на 4 км. Има още останки от стара крепост която е пазила прохода от набезите на северните племена. Този проход е между Шипченския и Хаинбоаз и съкращава пътя с около 40 километра между южна и северна България. Та, там горе в планинско село наречено Селце (има още едно такова някъде северно от Варна) се запознахме с една баба Тодорка на около 80 години. Почерпи ни с … ябълкова ракия и сладко от диви ягоди!!! Жената беше много доволна, че може да си поговори с някой – селото има цели 22 постоянни жители. Откъснати от света – едва преди 3 седмици Вивател сложи клетка (стационарни телефони няма), единственото МПС в селото е един мотор с възрастта на дядо ми – останалите превозни средства са каруци. Къщите са на средна възраст около 100 години и нагоре. Ако пак имате път до Трявна или до Мъглиж се отбийте. Не забравяйте фотоапарата.
P.S. Между Селце и Плачковския манастир пътя е калдаръм. Добре е автомобила да е по-висок.
@Наньо Нанев
Звучи красиво. Като си тръгвахме от Трявна отидохме до Плачковци, но никъде не видях табела за Плачковски манастир и продължихме към прохода Шипка, защото ни чакаше доста път. А имах желание да го видя.
Всъщност доста от нещата, които исках да видя не успях, защото се оказа невъзможно с едно пътуване да се докоснеш до всичко по пътя си. Но така пък остават желания и за друг път 🙂
При такова подмамващо заглавие, кой би подминал статията. Седя пред компютъра, пийвам горещо кафе и чета. 🙂
Е, аз нямах намерение да ви подмамвам, а по-скоро да ви разбудя … носовете 😉
Преди около 3 години Трявна беше част от нашето следсватбено пътешествие. Спомням си, че първоначално и аз бях разочарована от града, но това беше за кратко. Сега, когато се връщам назад, двудневния ни престой е наситен с много впечатления. Спахме точно в началото на стария град, срещу часовниковата кула. Там за първи път опитах любимата си салата “Топеница”, разгледахме резултатът от състезание за дърворезба между майстор и чирак, изключително интересния музей на иконата (над Трявна), някогашното килийно училище, което също е музей, както и един интересен музей на азиатското и африканското изкуство. Направо се чудя кога сме спали въобще 🙂
Поли, и на мен не ми стигна времето в Трявна, така че със сигурност ще се върнем пак 🙂
Благодаря за снимките и прекрасния разказ !!!
Често пътувам из България и вече знам коя ще е следващата спирка 😉 …
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Шумен
Pingback: pligg.com
Aquawoman: Удоволствието е мое 🙂
Супер красиво разказче! Страхотно ми хареса и снимките са невероятни (даже ако имаш някои които да стават за desktop wallpaper ми ги прати). Вече и аз искам да посетя Трявна :). Тоя фолклорен фестивал дали ще го има догодина?
Приключения като твоето ме подсещат колко много ми липсва България… Хех! Днес ще си въздишам цял ден на работа.
@water28: Благодаря 🙂
Всички снимки, до които води линка, стават за десктоп – избери си и ще ти я изпратя голяма …
ако кажеш “моля” 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Златоград
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Батошевски манастир
Pingback: До Батошевския манастир Успение Богородично | Пътуване до...