Миналата година по приблизително същото време, след като си тръгнах от Барселона, оставяйки част от пулса си там, си пожелах да се върна отново. Е, желанията се сбъдват, ако много слушкаш, папкаш и спинкаш… Та и аз така – цяла година слушках, папках и спинках и ето ме отново на път към Барселона. Този път за три дни и половина, уж знаеща къде отива и какво иска да види, заредена с истински фотоапарат, две карти и осем комплекта батерии, зарядно за тях, карта на града /за какво ли ми е ;)/, карта на метрото, огромен ентусиазъм и твърдата увереност, че този път ще видя всичко. Дали успях ще разберете от следващите няколко публикации.
Тази е първата, която съм замислила и ще е посветена на самото пътуване. Ще има една посветена на града – улици, фасади, хора, фасади, темперамент, фасади и т.н. Друга – на Гауди, специална за парковете и музеите… Ще бъдат четири, може би дори пет 🙂
Разделям разказът си на части, защото искам да ви кажа ужасно много неща, а на един път ще е трудно. Донесох и малко над 900 снимки, така че и все нещо за виждане ще има 😉
Излетяхме по изгрев слънце от новия терминал в София, който вече не е чак толкова нов, всъщност. Пак там кацнахме на връщане. Малкото време, прекарано на него, ме остави само с положителни впечатления.
Най-хубавото от пътуването беше прибирането към дома, отново със самолет от Франкфурт, като този път бай Ганьо бе пропуснал полета и искам да вярвам, че миналогодишната случка е била прецедент, следствие от злощастно стечение на обстоятелства.
На отиване, на летището в Мюнхен, освен автоматите за безплатно кафе и чай, които ме изнедаха приятно, видях и най-абсурдния за мен предмет, който се продава в магазин – Часовник с кукувичка!, такъв, какъвто доскоро имаше във всяка втора българска къща, на скромната сума от 149 Евро!
На връщане, на летището във Франкфурт, ни проверяваха ръчно, защото нямаха рамки и ако не бяха толкова любезни докато ни опипваха, сигурно нямаше да е чак толкова унизително.
Самото летене ми донесе съвсем нови усещания, сега, когато вече съм летяла с парапланер. На отиване имаше прекрасна възможност да се наблюдават, изучават и снимат облаците. Летяхме на нивото на средните облаци и ниските бяха под нас, а високите се виждаха на хоризонта. Приближавайки Барселона, времето позволи да снимам морето и града от горе. Та, освен на облаци, има снимки и на вода и земя 😉
На връщане беше турболентно. Затварях очи, унасях се и оставах сама горе. Със стомаха си усещах всяко вдигане и сваляне и си представях, че въртя термики. Изпитвах върховно удоволствие. Някои хора шумно умираха от страх, други отидоха да повръщат след кацането.
Близо четирите дни в Барселона ме откъснаха от действителността, в която живея и тъкмо започвах да си мисля колко прекрасно е всичко, софийските таксиджии се погрижиха бързо-бързо да се приземя обратно в реалността. За съжаление. Мразя софийските таксиджии. Не всички – само тези, които са арогантни, невъзпитани, нахални, тъпи, мързеливи, алчни и миризливи. 🙂
Много се радвам, че започваш тази нова рубрика, Дачи! Ееех, върна ме две години назад, когато и аз бях щастлива да видя Цветния град. Макар, че бях там само за няколко часа, не мога да забравя влажния, мек въздух (все едно дишаш с още един дроб :)), небето, палмите, приветстващи те още на летището и слънчевите улици, с редички от портокалови дръвчета, и къщите, с миниатюрни прозорчета!…
Поздравления за снимките! Как чудно изглеждат тези облачета — като айсберги!
Ще чакам още!! 🙂 😀
Гери, отделих Барселона в отделна категория, първо защото има доста за писане, второ, защото не знам кога ще успея с всичко и публикациите може да се пръснат и трето, най-важното – защото искам да отида пак!