Варна не беше в частта „планирано пътуване”от тазгодишното историческо лято, но пък така стана още по-добре. Бързам да уточня – бяхме там само за три дни и успях да звънна само на един човек, другите да не ми се сърдят, моля, защото, ако много ми се разсърдят, догодина ще им отида на гости 😉 … за дълго…
Варна… Ех, Варна, заприличала си на София… Трафик, мръсотия, теснотия, строежи… няма нужда да продължавам, нали 🙂
Ходила съм във Варна доста пъти, но по някаква причина все не успявах да видя делфините. Тази година, изключвайки плажа, това беше цел №1. Предвидливо бяхме посветили два дни на тази цел. И добре, че беше така. По информация от нета, представления има всеки ден без понеделник и са от 10.30, 12.00 и 15.30 часа, а билета е 20 лв. за възрастни и 14 лв. за деца до 14 години. На касата се оказа, че билета е 14 лв. за деца до 12 години, та не вярвайте всичко, което четете на официалните сайтове 😉
Тръгнахме да търсим делфинариума в 9.30 и до 10.30 едва го открихме! Частта от морската градина, в която се намира Делфинариума е променена до неузнаваемост, както и по-голямата част от Варна. Когато го открихме, отвън заварихме истинско стълпотворение и се наложи да изчакаме представлението в 12.00. Често казано, не очаквах да има толкова много желаещи да видят делфините, но не крия, че изненадата беше по-скоро приятна.
И така, дочакахме си кротко да стане 11.45 ч. и да ни пуснат в залата около басейна. Докато чакахме отвън чувах делфините. Звукът, който издават понякога е удивително силен и пронизителен! Няма да се учудя, ако в открито море се чува на километри.
Седнахме на първия ред. Делфините си беснееха из басейна. Някои от тях, като усетиха хора с фотоапарати, скачаха точно там, където ги снимаха. Не мога да повярвам, че са толкова суетни!
Интересното е, че делфините живеят само в този басейн, в който се играе представлението, като имат и един байпас през сладкарницата долу. Басейнът е трагично малък! Дори дълбочината от 6 метра не може да компенсира теснотията. Предполагам, че на повечето делфини това не им прави впечатление, защото са родени там и не знаят, че навън има море, но въпреки това, според мен мястото е крайно недостатъчно.
В момента делфините са 6 на брой, ако броим новороденото делфинче – родило се е на 27 август 2008 г. и в момента е дълго около 1 метър и тежи към 10 кг. Още си няма име, защото най-вероятно дресьорите и треньорите още не са разбрали какъв е полът му, за да му дадат име. Тъй като делфнариумът не разполага със санитарен басейн за новоредени бебета, то плуваше пред очите ни неотлъчно от майка си. Плуваха в невероятен синхрон – когато тя скочи, скачаше и то, когато тя си покаже само главата – и то си показваше само главата!
Представлението започна навреме. В него не участваха майката и бебето, които продължиха да си плуват наоколо. Участваха само два делфина, а в някои от номерата се включваха и още един-два.
Делфините са истински суетни и обичат публиката. Освен това са едни от най-усмихнатите животни, които съм виждала от близо. Вярвам, че хората, които работят с тях са всеотдайни и обичат делфините като собствени деца. В противен случай, не мога да си обясня как успяват от почти нищо да постигнат толкова много! – делфинариумът е построен през 1984 година и не изглежда като да е обновяван от тогава. Сигурна съм, че ако басейнът беше по-голям и имаше няколко басейна с различно предназначение, програмата щеше да е много по-разнообразна…
Представлението беше страхотно и си заслужава да се види!!!
На следващия ден, въргаляйки се по плажа, се присетих за теснотията, в която живеят дефинчетата и ми дожаля за тях, особено когато на 100 м от плажа навътре в морето видяхме делфини, които живеят на свобода и скачат над вълните за удоволствие!
Собственик на делфинариума е Петя Славова, която има достатъчно ресурси, за да го реновира и разшири, предполагам.
А така значи, за предварителното проучване разпитваш, а после не се обаждаш, а?
(За догодина се надявам да мога да ви дам по една лопата, когато дойдете на гости 🙂
Маги, да си призная честно, името Петя Славова нищо не ми говори, но която и да е тя, искрено се надявам тя да е Човекът! Мисля си, че за там трябват само пари и ясна концепция. От гледна точка на популярност, мястото е достатъчно добре разработено и не се налага да се влагат големи сили и средства. Така си мисля 🙂
СТЕНА, “лопата” беше онази голяма лъжица, дето се яде рядка супа с нея ли? 😉
За суетни не знам, ама са много социални животни и особено когато са отгледани от хора, търсят непрекъснато човешка компания.
А Ники каза, че няма да имате път насам…!
Longanlon, мда, може би суетни не е точната дума, може би наистина думата е “социални”. Каквато и да е думата, тя не променя факта, че много харесвам делфини и искам да ги гушкам, ама… на този етап май няма как да стане. Не посмях да попитам, защото ме беше срам – почти сигурна бях, че ще ми се смеят… Хората, не делфините… Но пък си остава мечта 🙂 за сбъдване 🙂
Иване, ами то ние нямахме път 🙂 Нали ти казах – стана случайно 🙂 – както когато ти мина през София веднъж и не се обади 😉
Аз лично не харесвам много въпросната госпожа, но дано разшири делфинариума, делфините са прекрасни животни. Радвам се, че това лято успях няколко пъти да ги видя в естествената им среда 🙂 И са по-умни от 90% от хората, със сигурност 🙂
Тук повече за г-жа Славова http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=943130
А аз ще драсна по-нататък 🙂
Маги, благодаря за линка… Интересна дама. Дано съумее да разшири делфинариума 🙂 , без да направи билета 40 лв. 😉
Еленко си е Еленко, не може да се очаква някакво прагматично мнение 🙂
Странно, че ти почти го цитираш.
Варна е била и много по-мръсна. Вярно, едно време беше чиста – толкова чиста, колкото трябва да бъде всеки град. Но тази година нещата са далеч по-добри, отколкото бяха преди 2-3 години. Както и да е.
В интерес на истината, аз посещавам само Гръцката махала, та впечатленията ми са само от там. Но, също така, Гръцката махала – това е Варна. Другото е като кварталите на София – ако в Младост става нещо, не е редно то се екстраполира спрямо цяла София, не ли?
Варна не е Созопол – не се храни само от туризъм, даже главно не от туризъм. Странно защо курортистите го забравят.
Обаче всичките тия приказки са само за да кажа, че морето не е плажът, с извинение към курортистите. И главно – ако ме питат мен, трябва да затворят делфинариума. Тези заведения са същото, каквото са и панелките за човека. Само дето ние можем да ги(панелките) напускаме от време на време, делфините – не могат да излязат от консервата.
Тъжна работа.
illa, това с Еленко не го разбрах… ама карай…
а и не разбрах защо реагираш остро на споделени впечатления. Разочарована съм от това, че Варна настига София по лудница и мръсотия. харесвам този град, можеше да си остане хубав и чист.
Много добре знам, че Варна не се храни от туризъм. Споменах ли, че съм недоволна от това как са се отнесли с мен като турист? Не! Това, че някой град не се храни от туризъм оправдава ли мръсотията?
Плажовете… те също са мръсни, във водата плува какво ли не. И това май не се отнася само за Варна…
Колкото до делфините – аз мисля, че тези, които са родени там, си се чувстват добре, защото никога не са виждали морето и получават достатъчно грижи. И мисля, че делфинариума има нужда от разширение, а не от закриване. Според мен, без да разбирам от делфини, има опасност част от тези 6 да не оцелеят в открито море, по простата причина, че са на достатъчно много години, а никога не са го виждали.
Разбира се, много съжалявам и се извинявам за впачатлението, че съм реагирала остро! Просто много се изморявам напоследък, чета и пиша по нощите та не си давам сметка за ефекта от несполучливите си формулировки. Наистина съжалявам!
———
Няма как Варна да не заприлича на София – страда от абсолютно същите проблеми. Това исках да кажа.
Иначе – от години не ходя на плаж, защото ме е гнус от мръсотията. По стечение на обстоятелствата, израснала съм във Варна и затова ходя там. Никога не съм я възприемала като курортен град. Затова и не разбирам твърде реакцията на хората, отишли там на почивка. Няма как и те да разберат моята (още веднъж – извини ме, ако тонът ми е прозвучал остро, не съм искала да се получи така!). Просто Варна е мъничко по-добър вариант на София, само мъничко.
——-
Когато откриха делфинариума, все още живеех във Варна. Още тогава не бях във възторг…
Трудно ми е да съм обективна, но не мисля, че е възможно разширение (в градоустройствен аспект). Пък и не мисля, че собствениците го искат.
Закриването на делфинариума в този му вид не означава делфините да бъдат пуснати в открито море и да се оправят както могат.
Просто не заслужват такова отношение.
——–
Както и да е. Щеше ми се да споделя. Извини ме, за неудачния начин да го направя!
illa,
няма за какво чак толкова да се извиняваш, сигурно и аз не съм реагирала съвсем меко.
Ако ме притесняваше това, че отговаряш остро (в моите очи) нямаше да продължавам разговора 🙂
така че – моля те, не спирай да споделяш 🙂
——
Не знаех, че си израстнала във Варна 🙂 Това доста променя отправната точка на разсъжденията 🙂
Не знам дали Варна е курортен град. Може би да. Мисля, че хората възприемат като “курортен” всеки град, различен от града, в който са родени или в който живеят и работят или поне така ми се струва.