Ако се сещаш за някого/нещо от време на време, това значи, че той/то ти липсва ли? Вероятно да. Вероятно на мен Барселона ми липсва по някакъв странен начин, щом от време на време се сещам за престоя си там, при все, че той си беше съвсем най-обикновен.
Напоследък често се сещам за уличното движение в Барселона. Там повечето улици са еднопосочни и затова двупосочните правят впечатление. Знаците са пределно ясни. Ако може да се мине направо и наляво, знакът гласи „Забранено надясно” и толкова – една задраскана стрелка. Винаги съм се чудела защо у нас знаците са сини и с много стрелки, а там червени и само с една задраскана стрелка. (Знам разликата между „указателни” и „забранителни”, просто споделям ;)).
Има един особен вид кръстовища, които ми взеха ума още първия път като бях там. Такива кръстовища не се срещат много често и ако не знаеш, че ги има, си е стряскащо. Ако си пеша си мислиш, че бирата дето си пил на вечеря е била ферментирала повечко. Ако си в такси, затваряш очи и чакаш да чуеш вой на линейка. Ама не. Всичко си е наред.
Ще ви ги скицирам съвсем схематично. Ето:
Интересна е отсечката с черните точки. Черните точки всъщност са колчета, като тези, които се използват против паркиране. Там колите се разминават, като всеки кара в „насрещното”. Сините могат да минат направо (дясна лента), наляво (лява лента) и надясно (дясна лента), като „лявото” е по най-лесния и кратък път.
Жълтите могат само направо (дясна лента) и наляво (лява лента). Тук нямат право да завиват надясно. Червените ги виждате и сами.
Изумих се от простотата на това кръстовище. Обикновено, за да завиеш наляво, чакаш да минат всички. Тук не е така. Сините завиват и никого не чакат, защото ако идва жълт в същата лента, то той ще завие на ляво. За жълтите се отнася същото. Единствени без предимство тук са червените, защото идваха от малка улица, докато сините и жълтите хвърчаха по един от крайбрежните булеварди.
Излишно е да казвам, че няма (много) инциденти, защото там шофьорите са дисциплинирани и всеки си стои в лентата и не пречи на другите, нали?