Барселона на Гауди

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”.

Гледайки сътвореното от Гауди си мисля, че не случайно именно той и проектите му (някои от тях все още недовършени) са символ на Барселона. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото. Дори лампите, проектирани от Гауди са отбелязани на картата на Барселона като забележителност.

Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. извън Барселона, сред природата, където родителите му имали малка къща. Бащата на Антони Гауди се премества заедно с него да живее в Барселона, някъде около 1879 година. Произходът на Гауди и детството му се сочат от много автори като определящ фактор за професионалното му развитие. Като дете Гауди е имал ревматични проблеми, които не са му позволявали да играе с другите деца. Голяма част от детството си Гауди прекарвал в съзерцателни разходки сред природата. Обездвижването, от което често страдал, изострило способностите му за наблюдение и възприятие. Самият той, на по-късен етап от живота и кариерата си споделил, че вдъхновението му, разнообразието от идеи и нестандартните решения са взаимствани от Природата.

Да, лесно е да го кажеш, когато си се родил гений. А за мен Гауди е гений.

Тази година не успях да видя всичко, проектирано от Гауди и се надявам да се върна отново.

Ако попаднете в Барселона, задължително трябва да видите:

1. Саграда фамилия – последният проект на Гауди, който се сочи и за най-грандиозно сред грандиозните му начинания.

Строежът на храма “Саграда фамилия” (“Свещеното семейство”) е започнал през 1883 г. и е временно спрян при смъртта на Гауди през 1926 г. Строежът е подновен през 1954 г. Това е проект, в който Гауди влага повече от 40 години от живота си, като в последната се пренася да живее в къщичка до храма. И до сега е запазена работилницата на Гауди, чертежите му, инструментите. Поради нестандартността на елементите и конструкциите, Гауди е измислил, конструирал и произвел машините, с които да се обработват профилите на колоните и на някои орнаменти. Умалено копие на машината може да се види в къщата-музей в подножието на Саграда Фамилия.
Различните фасади разказват различна част от Историята на света.

Саграда Фамилия е нещо, което гледаш, а не можеш да опишеш. Как е измислено – не знам. Всеки детайл е на точното си място и разказва нещо конкретно. Има милиони детайли, които не се повтарят, не си пречат, не се засенчват и не се затрупват. Дори не знам имената им. Фасадите на храма са сиво-кафяви, с цвят на камък и ми се струва, че това е най-“тъмното” творение на великия архитект.

2. Парк Гюел – построен като частна градина на индустриалеца Гюел. Отделете си поне четири часа 🙂

На Paseig de Gracia (Пасео де Грасия) открих множество улични лампи на Гауди, забележителни със своята уникалност.

3. Каса Аматийер (Casa Amatller) – Дом на семейство Аматийер, построен в периода 1898 – 1900 г. Свободно отворена за посетители, но само до стълбите за първия етаж. Там имаше кадифено въженце, зад което минаваха и изчезваха от време на време костюмирани господа. Къща като никоя друга. Няма да пиша повече за нея – снимките са достатъчно красноречиви.

Аз не съм архитект и не мога да назова имената и на една десета от детайлите, които откривам в творбите на Гауди. Впечатление прави разнообразието. Всяка къща, фонтан, пейка са различни от всички останали. Имат свой собствен стил и облик. Няма начин, ако видиш някакъв детайл да го отнесеш към грешна творба. Все още търся думата, която най-точно описва Гауди и труда му, и мисля, че това безспорно е думата “Уникалност”.

4. Каса Батийо (Casa Batllo) – Дом на семейство Батийо, построен в периода 1904 – 1906 г. и залепен до Каса Аматийер (Casa Amatller) на Paseig de Gracia (Пасео де Грасия). В момента, домът все още е частна собственост и посетители се допускат срещу входна такса от 16.50 евро.

Фасадата на Каса Батийо ми напомня на разказ от дъното на океана. Балконите на първия етаж отдолу ми приличат на коралов риф, самата стена – на морско дъно, тераските приличат на зяпнала уста на кит, а тухличките по покрива са наредени като люспи на риба. Ръбът на покрива е покрит с нещо като керемидки-капачки, което го прави да прилича на гърба на морски дракон. Ако вече си мислите, че имам прекалено развинтена фантазия погледнете снимките и сами преценете на какво ви прилича.

5. По нагоре по Пасео де Грасия, но отсреща, се намира Каса Мила “Льа Педрера” (Casa Mila “La Pedrera”), построена в периода 1905-1910 г. по заръка на богатия индустриалец Pere Mila.

В тази сграда можеше да се влиза, но отново стълпотворението ме отказа. Нейната фасада на пръв поглед изглежда обикновена в сравнение с морската приказка, разказана на фасадата на Каза Батильо, но това е само на пръв поглед. Ако се вгледате по-внимателно ще установите, че условието за Уникалност отново е спазено.

6.  Casa Vicens (Каса Висенс) – няма да ви кажа къде се намира, ще трябва сами да я откриете 😉 Кой знае, докато търсите нея, може да намерите нещо, което аз не съм успяла и да ми разкажете за него 🙂

Приятна разходка!