Четете заглавието и не вярвате на очите си, нали? Знам, че знаете, че не мога да говоря за Барселона без да се усеща емоция, но ще се опитам. Без да обещавам, че ще успея.
Пътуването с WizzAir:
Трябва да призная, че съм приятно изненадана. Излетяхме абсолютно навреме и двата пъти – и от София и от Жирона, въпреки коментарите на всички, които чуха, че ще летя с WizzAir и споделиха „Нали знаеш – я излети, я не”.
Е, WizzAir излита и каца навреме! /поне когато аз съм на борда 😉 /
Самолетите на WizzAir за дестинация Барселона са чисто нови AirBus320 (А320), което също е приятна изненада. Очаквах да ни набутат в нещо като Икарус с крила, но за щастие – не познах. Екипажът беше български, което привнася особен уют в обстановката 🙂
Като нискотарифна компания, WizzAir не предлага на пътниците си безплатна храна и напитки, но затова пък изборът от такива, които мога да се купят на борда е не малък. Цените обаче са стресиращо високи. Повечето продукти са български, а надценката е около над 8 – 10 пъти, или с други думи:
Вода 500 мл от 0,50 лв. на борда струва 2€;
Нескафе, пакетче 1 доза от 0,35 лв. струва 2,50€ и т.н.
Сандвичите и те оставят следи от златни нишки по зъбите, но поне не е като да няма.
Това, което ме изненада (по-скоро приятно) беше, че хората си пазаруваха храна и напитки без да им мигне окото. Общо взето, изпълнения като тези, които описах преди две години, нямаше.
Полетът трае между 2,5 часа и 3,5 часа, в зависимост от посоката и силата на вятъра във височина.
Летище Жирона
Летище Жирона е летището, на което кацат т.нар. нискотарифни компании, които летят за Барселона. Пистата е къса и вероятно за хора, които летят за първи път, спирането е стряскащо, защото пилотът спира доста рязко. Но пък разбираш защо трябва да се слагат колани и на кацане 😉
Жирона е прекрасно градче, на едни нищо и никакви си 100 км от Барселона. Седейки си в София и правейки планове за пътуването, тези 100 км изглеждаха страшни, но всъщност няма нищо такова.
Когато кацнеш в Жирона веднага се усещаш, че това е друга държава и там всичко е наред. Докато си чакахме багажа си купихме билет за автобус до Барселона и обратно – т.е. двупосочен. Билетът струва 21€.
От гишето можете да си вземете и брошурка с разписанието на автобусите и в двете посоки. В брошурката има всичко: освен подробно разписание, има карта на мястото в Барселона, където пристига автобусът, близките спирки на метрото, както и указание от къде тръгват автобусите за летище Жирона /Aeroport Girona/ /трябва ти за връщане/.
Като излезеш извън сградата летището и се поогледаш, виждаш къде са автобусите. Автобусите са достатъчни и никой не остава не настанен. Стоте километра пък изобщо не се усещат по гладките и равни пътища. До Барселона се стига за час и малко – малкото се губи в самия град, където все пак не може да се кара с повече от 80км/ч, още повече пък с автобус.
Автобусите от Жирона спират на северната автогара на Барселона – Еstació del Nord. Най-близката спирка на метрото е Arc de Triomf. Стигнете ли един път до метрото, едва ли ще имате проблеми с намирането на каквото и да било, защото на всяка станция има подробни карти. Достатъчно е предварително да сте се снабдили с карта на Барселона или пък да си я купите от автогарата.
Единичен билет за метро струва 1,30€ и важи докато излезеш – т.е. можеш да прекачваш колкото си искаш, стига да си в района на TMB /Transports Metropolitans de Barcelona/. Ако следите табелите, няма да се объркате.
Когато тръгнете обратно към летище Жирона, имайте предвид, че има автобуси, които ходят само до центъра на Жирона и не стигат до летището. Предвидете си около час и половина за път и бъдете там два часа преди полета, за да не се притеснявате излишно. Летището е малко, но много натоварено и спокойно check-in_а може да продължи час. След това, при проверката на ръчния багаж, също стават сериозни опашки.
Улиците на Барселона
Чак сега, при третото си ходене в Барселона, разбрах защо съм спокойна по улиците там – освен това, че са чисти и няма дупки и бездомни кучета – в Барселона не е нужно да си „добре с ориентацията”, за да се справиш – достатъчно е просто да можеш да „четеш” латиница. От там нататък е лесно, защото всичко е написано. Табелите на улиците не са метални, не падат и не ръждясват – те са част от фасадата на сградата 🙂
За къщите и фасадите, каквото и да кажа, ще се повторя. Видиш ли сграда веднъж – не я забравяш. Това усещане се потвърждава при всяко завръщане в Барселона. Тази година не съм снимала сгради, които съм снимала предишните две. Новите снимки са тук, тези от 2007 г., леко актуализирани са тук, а най-първите, от 2006 г., са тук.
Прави впечатление, че Барселона е доста зелен град. Успоредно на големите улици има пешеходни зони с палми и кафененца, детски площадки и трева. В една такава пешеходна зона, чухме някакъв странен звук, някакво цвърчене и писукане и точно се чудех откъде е тази врява като открихме това:
Да, истински, живи зелени папагали, които си живеят в града на свобода и като почнат да си общуват, вдигат невъобразим папагалски шум.
Цените в Барселона през 2008 година!!!!
Цените за храна са като софийските, но в евро и много зависи от това къде точно пазаруваш.
Кроасан – 1,10 до 1,80€;
Кафе – от 1,10 до 2,00€;
Вода 1,5 л – от 0,50 до … €; В парка Гюел се продава златна вода – 1,80€ за 330ml – ако щеш.
За да сте спокойни, че няма да останете гладни и жадни, трябва да имате на разположение поне 25€ на ден, ако искате да карате на сандвичи и кроасани.
Ако искате да опитвате местни специалитети, цифрите са различни. Тази година опитах паейя /Paella/ – ястие на основата на ориз, комбиниран със зеленчуци, с пилешко/говеждо месо, морски дарове, миди и/или охлюви. Една порция на човек се оказа предостатъчна. Цените й варират от 9€ до 15€.
Хубавото е, че пред всеки ресторант има меню с цени, сложени на видно място и добре осветени. Можеш да разгледаш и да прецениш. Никой не ти досажда. Обикновено описанието е на каталунски, но отдолу пише, че предоставят меню на английски.
Цените на дрехи, обувки, парфюми и аксесоари са най-най-различни и, естествено, зависят от магазина и местоположението му. Ако си купите карта от Барселона, в нея ще намерите отбелязани всички големи търговски центрове.
Освен това, в нея ще намерите и нещо като книжка, която представлява съвкупност от талони за отстъпка за туристическите обекти, с кратко описание на мястото и точен адрес. Преди две години отстъпките стигаха до 2,50€ на билет.
Както може да се очаква, цените за туристическите забележителности също варират, но общо взето билет под 10€ няма, вкл. детски.
Малко цени за големи хора:
Саграда фамилия: 10€ + 2,50€ за асансьор, ако искаш да се качиш в кулите;
Casa Batlló: 16,90€;
Сasa La Pedrera: 9,50€;
Музей с восъчни фигури: 10€
Вход за зоопарка на Барселона, който се намира в Градския Парк на Барселона /Park Ciutadella/: 15,40€;
Парк Гюел /Park Guell/: няма вход, включително за къщата-музей.
Хубавото е, че хората в Барселона не се правят на разсеяни и като застанеш пред касата, заедно с детето и покажеш себе си и детето, те ти дават единия билет с намаление, ако е предвидено такова. Ако имаш книжка с отстъпки, просто я подаваш. Те си късат това, което е за тях и ти връщат книжката и билетите. Не е нужно да се разправяш и обясняваш. Дори не е нужно да знаеш каталунски или испански 🙂
И както казват – много хубаво не е на хубаво – затова съм длъжна да ви предупредя – пазете си вещите, защото наистина има и крадци. Опитаха се да ни откраднат фотоапарата, но за щастие не успяха. Или по-точно – успяха, защото планът им успя, но фотоапарата не беше в чантата си и те я върнаха, защото празна не им трябва. Иначе планът им за отвличане на внимание е почти съвършен и се усещаш едва когато е вече късно. Както каза дъщеря ми: „Е, опитахме от всичко!” 🙂
Привет,
Понеже и аз съм пресен-пресен от Барселона, да споделя и малко мои впечатления.
За метрото: ако ще се ползва за основен метод за транспорт препоръчвам да се закупи карта за пътуване Т-10. В нея се включват 10 пътувания с метрото в рамките на 30 дена. Цената и е 7.30€ и е много удобно. Освен това има нощни автобусни линии, които се движат из целия град.
В повечето туристически информационни бюра има карти, които раздават безплатно. Удобни са за драскане по тях, но пък няма купони за намаления. Всяка седмица са спонсорирани от различна верига за бързо хранене и съответната верига я има обозначена на картата, както и повечето големи търговски вериги (El Corte Inglés например).
За забележителностите:
Освен изброените от теб, препоръчвам и Аквариума, който май е един от най-големите в Европа. http://www.aquariumbcn.com/AQUARIUM/index.php?wlang=en
Музея на Пикасо също е препоръчителен, за тези, които си падат по подобни неща. Трябва да се има предвид, че е доста голям и отнема повече от половин ден да се разгледа целия.
Не знам къде са се опитали да ви откраднат фотоапарата, но трябва да се има предвид, че на по-големите станции на метрото (и влаковете минават от там) има доста джебчии, които си изглеждат съвсем нормално и неподозрително. Можеш да разкажеш за триковете които са ви приложили с фотоапарата, току виж някой успее да се предпази.
За ориентацията: Центъра на Барселона действително е много лесен и удобен, особено където улиците са прави и перпендикулярни една на друга (L’Eixample), но в Barri Gòtic (http://en.wikipedia.org/wiki/Barri_G%C3%B2tic) е малко по-трудно, защото е много стар квартал с много малки и тесни улички. Повечето сгради имат табелки с имената на улиците, но някои, ремонтирани скоро нямат. Това не е страшно, защото от другата страна на кръстовището обикновено има.
За храната: обикновено повечето ресторанти (поне в L’Eixample) имат обедно меню, което включва супа/салата/предястие, основно ястие, десерт и безалкохолни напитки/чаша вино. Цената варира от 8.50€ до 12€, в зависимост от заведението. Сандвичите и пиците на парче са около 5€-8€. Наливна бира е около 3.50€, а Mojito-то – 7€.
В централната част е добре населено с полиция и туристи, и е много спокойно. Не съм се чуствал застрашен, прибирайки се по нощите.
Цигарите са по около 3€ за Marlboro и подобни.
Впечатленията ми са само от централните части на Барселона, но са прекрасни! 🙂
Христо,
благодаря ти за допълнението. (Позволих си да сложа малко разстояния между абзаците, за да се чете по-лесно).
Аквариумът е интересен, да. Аз го посетих преди две години, но тъй като очаквах да видя делфини, а там няма, бях малко разочарована. Малко снимки има при общите от 2006 г., но не са с добро качество, защото не разрешават да се ползва светкавица, за да не се травмират рибоците. В една от залите прожектират филми за аквариума и морето, и там показват как хранят акулите – гледката е впечатляваща, защото ги хранят … ръчно… т.е. влиза човек и на всяка акула дава риба в устата…
Музея на Пикасо го видях, минахме покрай него, но за сетен път установявам, че за три-четири дни не можеш да видиш почти нищо. Аз бях там за трети път и пак има за какво да се върна 😉
Аз имам впечатления и от малко по-крайните квартали. Две поредни години отсядам в хотел, който се намира на Diagonal, ча-а-ак долу дясно на картата, аха-аха до водата, точно до мол DiagonalMar.
Този парк със странните саксии и тръби се намира между мола и хотела http://picasaweb.google.bg/daniella.sokolova/BarcelonaStreets#5155353076462534418 . През лятото, в големите жеги, от тези тръби пръска вода, за да разхлажда.
Там също е спокойно и не съм се притеснявала да се прибирам към хотела сама по тъмно, но все пак не е било след 22.00 ч. През 2006 хотелът ми беше на 10 м от Ramblа, в една от уличките – La Boqueria – а там никога не си сам 😉
Колкото до опита за обир, постановката беше следната:
Седя си на една пейка на алеята, която води от Arc de Triomf към Park Ciutadella, пред мен е куфара ми, готов за път, на него една раница, до мен на пейката яке, шише вода и чантата на фотоапарата. Обикновено не се отделям от него, но сега дъщеря ми го взе апарата и отиде да снима арката и просто остави чантата му. Аз бях с гръб към алеята. По едно време срещу мен се завтече някакъв младеж с колело и ми обясняваше нещо разпалено на френски и питаше говоря ли френски. Аз му отговорих “Да, говоря, не викай, а кажи какво е станало”, което го втрещи, защото явно не очакваше да знам френски. В същото време чух изпукване от шишето с вода и като се обърнах видях чантата на апарата отворена. През това време за късмет дъщеря ми се връщаше и ги е видяла, те нея също и като не взеха нищо – побегнаха. И двамата не приличаха на джебчии, бюха добре облечени и т.н. И вторият беше с колело.
Не го разказах в началото, защото предполагам, че това е само един от възможните сценарии. По-важното е, който пътува, да не оставя до себе си нищо ценно, а да си го държи преметнато през врата през цялото време и да не носи на едно и също място пари и документи, пари и кредитни карти и т.н.
Аз не пуша и общо взето не пия /освен бира/, та такива цени не съм гледала, но мога да ви кажа цени на дъвки, сок и шоколад 😉
А, и нещо важно – повечето испанци не говорят английски език и комуникацията е доста затруднена. Разговорник или речник е полезно пособие в такива случаи.
хехе, аз се оправях с тези, които не знаят английски по десетопръстната. Но пък аз малко разбирам каталунски… А когато не разбираш, продължаваш да сочиш и питаш и накрая все се получава.
В едно кафе ми поискаха “уно кинта” за кафе. Аз давам едно евро и си мисля злорадо “ей, тия барселонци са си съвсем като нас, даже на парите казват кинти”, а човека взима еврото и ми казва “е кинта”, а аз пак си мисля “е, кинта де, нали ти дадох един кинт”. След малко, като го написа на листче, се оказа, че “кинта” значи петнадесет. Малко се позасрамих, ама той се засмя…
Та, мисля си, че езиковата бариера не е страшна – причинява повече веселие, отколкото главоболие.
Почти и аз бях в Барселона с вас. Дано да ми се отвори път натам!
о, вили, ама аз не съм започнала да разказвам още 😉
Хе-хе, това заглавие за малко да ме подведе (ти и липса на емоции, да-да ;))
Ама и ние с теб, Дачи, какво съвпадение. По едно и също време в Испания и то не чак толкова далече една от друга 🙂 Ние не стигнахме до Барселона (оставихме я за следващ път), но обикаляхме във и около Валенсия.
Колкото до езика, вече няколко пъти ходя в Испания, в различни провинции и продължавам да се чудя защо тези хора не искат да научат друг език?! Да е до някаква държавна политика едва ли, но е стряскашо (поне за мен) да имат такива книжарници и всичко в тях да е на испански, да няма нито един филм със субтитри, че да се чуе чужда реч, та чак и чуждестранните музикални дискове да са с испански преводи на съдържание и песни. Или пък е някаква проява на мързел?! Във всеки случай, за младите ми испански колеги е доста неприятно, изпадат в стрес, когато им се наложи да отидат командировка в чужбина. Затова, лично аз повече възприемам езиковата бариера като стояща пред тях. Иначе ние все някак се оправяме, в повечето случаи весело, естествено 😉
Защо „без емоции“? 😉
Всъщност нали знаеш какво искам да те питам? 🙂
Пусни ми едно мейлче, да знам, моля
Стойчо – “без емоции” е само за заблуда 😉
Пуснах ти мейлче 🙂 Познай какво пише в него 😉
Гери, аз в Барселона досега не съм страдала от липса на англоговорящи люде, но все пак Барселона не е цяла Испания. Повечето Барселонци разбират английски, но им е трудно да отговарят.
Последния път като купувахме на Валя маратонките се смяхме с един симпатяга, който вместо stand-up й каза wake-up, но то пък безгрешни хора няма 😉
Много благодаря, тъкмо ни предстои пътуване през Барселона.
За WizzAir – няколко пъти сме летели с тях и освен едно закъснение на полета други проблеми не е имало. Всичките им самолети са чистак-бърсак нови, както и на повечето нискотарифни компании, защото по този начин смъкват разходи за поддръжка (то е като с колите, само дето като трябва да се смени се сменя, не си караш така още 1000км).
Гонзо, дано успея да напиша всичко, което съм замислила след последното си пътуване. Но дори и да не успея, в категория “Барселона” има пре-достатъчно информация 😉
… пък, после ще разказваш 🙂
Kaто се има предвид, че никога не съм излизала от България, ми беше страшно интересно. И амбициозно се набутах да разгледам всички снимки, но като видях бройката ми стана ясно, че за това начинание си трябва свободен следобяд. Завиждам ти! 🙂
vilford, ама там има над 1800 снимки! Как си мислиш, че ще ги претичаш току-така 😉 Те не случайно са разпределени в папки, защото към всяка папка, общо взето, си има и статия 😉 Та, май не следобяд, а уикенд ще ти трябва 😉 хе-хе 🙂
Здравейте,
Аз и мои приятели искаме да посетим Барселона януари месец. Може ли да препоръчате хостел?
Благодаря предварително!
Биляна
Здравей, Биляна,
Досега при посещенията си в Барселона съм спала в хотели и не съм наясно как стои въпроса с хостелите и най-вече какво е качеството на обслужването и какво получаваш срещу парите си.
Мога обаче да ти кажа в кои райони на Барселона според мен не бива да спите, защото на много места можете да попаднете на дилъри и трафиканти.
Тъй като това е трудно да се каже с една дума, ти предлагам да изберете няколко хостела и да ми ги пратиш на мейла на приказката, аз ще им видя адресите и ще ти кажа мнението си, 🙂 а вие ще си решите дали да се съобразите с него или не /много ясно 🙂 /
Много интересно разказано. Май сме се гонили по петите из Барселона 🙂
Само да отбележа, че в каса Мила/Ла Педрера бях на 15 септември и билета за възрастен беше 9.50 евро, ни повече, ни по-малко, та камо ли 20!
Ментолке, като нищо сме се гонили… При положение, че в самолета на обратно срещнах седем човека и то само от танците, значи поне още толкова познати са си останали несрещнати 😉
Това за каса Мила е добро уточнение, благодаря, ей-сега ще поправя инфото в статията. Грешката идва от там, че опашката беше толкова голяма, че изобщо не виждах касата за билети. Единственото, което ми се мерна беше някаква цена от 20 евро, ама кой знае за какво е била…
Здравейте,
Две приятелски семейства ще посетим Барселона през последната седмица на февруари. Бихте ли ми препоръчала приятен хотел на прилични цени, с включена закуска и до 2 км от пл. Каталуния?
Бихте ли споделила, ако знаете разбира се, какво е времето през този период на годината?
Ще Ви бъда благодарен!
nayden: Имате поща 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Изгубени в превода