Кърджали и Перперикон

Кърджали беше в частта „планирано пътуване” от тазгодишното историческо лято. Но само толкова. Никога не бях ходила в Кърджали. Преди три години, когато се качихме на Перперикон, заобиколихме Кърджали отстрани.

Е, за компенсация сега пък се загубихме в града, та го кръстосахме надлъж и шир – толкова обикаляхме, че на стрелката на gps-а й се зави свят 🙂 и при спряла кола продължаваше да описва елипси и сферички 😉

Всъщност, това че се загубихме не беше чак толкова лошо, защото иначе нямаше да видим Кърджали и този път. Оказа се, че мястото, на което отиваме да прекараме два прекрасни отпускарски дни, е извън града, на място, което не е обозначено нито на картите, нито на табелите. Ммм, на приключение ми намирисва…

С питане, обаче, до Цариград се стига, та какво остава до Главатарци. Попитахме и ни упътиха. Като наближихме видяхме и табели „Странноприемница „Трифон Зарезан”… А-ха, за тук сме!

Странноприемницата се намира на брега на язовир Кърджали.

С изненада установих, че мястото е прекрасно и почивката там по нищо не отстъпва на почивката на море. Напротив – превъзхожда я с обслужване, със спокойствието, което като че ли извира от язовира и с десетките абсолютно безлюдни местенца, на които можеш да се усамотиш и да бъдеш хем до водата, хем в гората, хем на плаж, хем на хлад, хем в цивилизацията, хем далеч от нея.

Надявам се тази идилия се запази по-дълго, въпреки че около язовира кипи бясно строителство и допускам, че догодина това ще бъде една от най-предпочитаните посоки в търсене на място за почивка. Почти всички хотели предлагат и лодки под наем, така че ако не сте запален рибар, ще можете да се разхождате с лодка из язовира.

Е, някои лодки се развалят понякога и се започва едно гребане, което като време е правопорционално на усамотението, до което си се докопал… Няма да ви разказвам как се гребе с лодка, „бягайки” с почти 4км/ч от идващата буря, как лодката се върти на място, а вълните ти мокрят косата… Няма да ви казвам също, че ако не ни бяха взели на буксир, още щяхме да сме в язовира… 🙂

Да стигнеш до Кърджали и да не отделиш време за Перперикон е недопустимо. С едното пристигане разтоварихме багажа и хукнахме към „камънаците”.

Когато предния път посетихме Перперикон, до него нямаше път. Колата се оставяше на два километра от хълма и натам – пеш в жегата. Сега вече, три години по-късно, широк асфалтов път стига до подножието на хълма и свършва с огромен паркинг. Харесва ми бързината, с която се развиват нещата там. В сравнение с миналия път има нови разкрити находки и търсенето продължава. Предполагам, че тепърва ще има какво да се гледа там, в случай че историческите подробности ви привличат.

Първоначално възнамерявах да напиша дълга статия само за Перперикон – разхождахме се там повече от три часа и определено има какво да се каже за мястото. Направих и много снимки. Като ги погледнах, обаче, се отказах.

Защо ли?

Първо защото историята не е силната ми страна и последното нещо, заради което ходя там, са историческите подробности. Перперикон и района нашумяха покрай златната маска, открита там преди три-четири години и оттогава се изписа много. Да тръгна да ви разказвам и аз, значи или да препиша някоя от издадените вече книги или да цитирам по памет и да ме поправяте. А това не е целта.

Отказах се и по друга причина: Защото скалите са като облаците. Има какво да ти разкажат, имат какво да ти дадат, но само ако си там и искаш да ги почувстваш. Скалите, също като облаците, губят излъчването си, когато се опиташ да ги набуташ в кадър.

Перперикон е едно от местата, които всеки път изглеждат различно. Всеки път, когато се върнеш там откриваш нещо ново за себе си. Мястото е заредено с енергия и няма начин да си тръгнеш от там празен. Мястото е толкова живо, че всяка скала, погледната от различна страна, има различно лице. Перперикон е място, на което дори да отидеш с компания, преживяваш сам…

Много трудно си тръгвам от там… Всъщност, мракът ни подгони… Тръгнах си с неохота, но догодина ще се върна пак.

Бях си наумила да видя още нещо отново: Скалните гъби. Не знам къде се намират – някъде наоколо. Ако попитате търговците при хълма, те ще ви помогнат да ги откриете.

Скалните гъби са атракция, заслужава си да се видят,  но при тях няма и следа от одухотвореността и излъчването на Перперикон. Това вероятно се дължи на чисто природният им произход, в който не е взела участие човешка ръка.

Така че – не пропускайте Перперикон!

---

…една година по-късно…

---

Август` 2015 г.

Не бях ходила на Перперикон има-няма 6-7 години. За това време там е извършен огромен напредък и е положен колосален труд и определено си заслужава да се посети отново и отново!

Ако погледнете по-горе снимката с водоема – в края й се вижда гора. Сега гора няма – хълмът е напълно открит за любопитните ви очи!

Друго няма да ви кажа! Приятно откривателстване 🙂