До Сопот и нагоре

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана:

Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят…
Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂

Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре.

Но да видим…

Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово. Пътят там е хубав до самия Сопот. От тази посока на входа на Сопот има бензиностанция на ЛукОйл. Споменавам го изрично, защото други популярни бензиностанции в района няма. Предимството на подбалканския път пък е, че ако става за летене, виждаш крила във въздуха още от Иганово 🙂

Сопот е интересно местенце. Няма да се впускам във всеизвестни подробности от рода, че това е родното място на Иван Вазов – повечето от нас, за щастие, са ходили на училищна екскурзия до родната му къща, още тогава превърната в музей.

Ще се опитам да ви разкажа неща, които може би не знаете за Сопот.

Сопот се радва на уникално по своя микроклимат географско разположение. Сопот е на южния склон на Стара планина. Повечето страшни бури и ветрове спират някъде около Беклемето и много малка част от тях стигат до Сопот. На юг пред Сопот чак до Средна гора има равнина. Тази комбинация го прави подходящ южен старт за парапланеризъм. Няма да говоря за парапланери изобщо. Само ще спомена, че лифта, с който се качваме до старта не е направен специално за парапланеристите. Построен е навремето от военните, за да може служителите от ВМЗ (вазовски машиностроителни заводи) да стигат бързо и лесно до хижите „Добрила” и Незабравка” и там да си почиват на чист въздух. Хижите са подновени, доколкото знам, и напоследък привличат все повече туристи. Трябва да призная, че по-далеч от старта не съм стигала с крака. Виждала съм хижите отгоре – покривите им са здрави и хубави, честно 🙂 .

Преди демокрацията в Сопот е имало много силен клуб по делтапланеризъм. За съжаление, в момента, безмоторните делтапланери като че ли не са толкова популярни и този спорт постепенно губи активни летатели и почитатели. Но пък забавните истории, свързани с летенето са вечни 😉 От онова време датира хитовата фраза „Докато не се научите да летите – никакво летене!”, изречена по повод придървил се делтапланерист 🙂

Сопот, като микроклимат, има и друга особеност – вода! Не съм виждала град с толкова много чешми. Преди време го бях нарекла „Градът на чешмите” и сега, две години по-късно, потвърждавам впечатленията си – водата в 27-те чешми не свършва никога! Според Константин Иречек, „сопот” на старобългарски означава „изкуствен воден улей” – явно и името не е случайно.

Стигнахте в Сопот. Какво да правите сега?

В Сопот може да се спи навсякъде – почти всяка къща е семеен хотел или предлага стаи под наем, и въпреки това стаи се намират трудно в последния момент. В последния момент можете да опънете палатка. В последния момент не можете да спите в хижите дори, защото последното въртене на лифта е към 17.00 ч. при това зависи от броя на желаещите – едно въртене „струва” осем седалки 🙂 – т.е. ако платиш 8 билета можеш да си се возиш и сам. Пътят без лифт до хижите е повече от  три часа. Денивелацията е прилична и почти не съм виждала ентусиасти с раници по баира до старта. Така че, ако искате да отседнете в Сопот, не чакайте последния момент – планирайте го по-отрано.

Ако ще спите на палатка на поляната, трябва да имате предвид, че в Сопот се наблюдават ясно изразени разлики в температурите през деня и през нощта и че катабатичния вятър (този, който духа от планината към равнината), често пъти е силен и студен, дори при 38 градусови жеги през деня. Или с други думи – без спален чувал и шалте може и да ви е студено.

Хората в Сопот са спокойни, на моменти мудни, за никъде не бързат, нищо не ги притеснява. Не знам какво работят и от какво живеят, но вечер кръчмите са пълни и след 20 ч. не можеш да си намериш място. Освен, ако собствениците не те познават и не ти извадят една масичка от някъде, колкото да си подпреш чинията 🙂

Интересното е, че не всички сопотненци са летяли. Когато за първи път отидох в Сопот, бях убедена, че няма начин хората да живеят там и да не са летяли. Е, оказа се, че не са. Някои чакаха да станат на 82 години, за да хвръкнат. Други още чакат… Голяма част от тях дори не знаят как се казва това. Като дойдат на разходка до лифта, можеш да чуеш всякакви хуморески от рода на: „я да видим баткото с балончето къде ще падне?!” Лошото е, че и не искат да се научат кое как се казва, но то си е в техен минус. И там, както навсякъде има странни хора. Случвало се е хора, които виждам за пръв път да ме спрат, за да ми кажат: „На такова нещо не можеш да ме качиш”, все едно аз съм тръгнала на сила да ги качвам! Това вероятно беше опит  за привличане на внимание, но при мен нещо не сработи. Разказах ви го по-скоро в подкрепа на това, че в хората в Сопот се числят по-скоро към нормалните 😉

С хапването в Сопот няма да имате проблеми. В центъра на града, най-добрите места са „Родео” и „Чичовци”. В „Родео” може да се спи. И двете кръчми се намират зад гърба на паметника на Вазов, така че няма да имате проблем с откриването им. Аз обикновено съм в „Родео“.

Има и други хубави местенца, но те са тайна 😉

Може да хапнете скара, салата, супа на първата станция на лифта.

В мотела до ЛукОйл също има какво да се похапне. След ЛукОйл има язовирче и ресторантче – храната не е лоша, но дори за маняната в Сопот става прекале-е-ено бавно.

Между ЛукОйл и язовирчето има голяма хубава поляна за кацане, така че не се учудвайте, ако както си хапвате някой заходи над главата ви, за да каца 😉

Карлово пък е на 5-6 км – ресторанти там – бол. В Карлово има розова църква 🙂

Ценно местенце за хапване на прясна пъстърва има по пътя за Калофер. Ресторантът е крайпътен и се казва „Рибката” !много ясно! Пъстървата се отглежда в рибарници на място, захранени с вода от чиста планинска река. Децата ми най-много харесват това място за хранене.

Ако не сте дошли да летите, можете да гледате летящи и кацащи, докато пиете бира до лифта.

Можете и да се разхождате обаче.

Едно дере дели лифта от Анево кале – древна българска крепост, превзета и заселена от турците. Признавам си, виждала съм я само от въздуха, но пътят да нея не изглежда да е повече от час и нещо нагоре пеш.

Също на около час в посока старта има красив водопад, но не знам как се стига до там с крака.

Освен ходенето пеш, в района на лифта има и други забавления (не, че опъването на баири е забавление). Стопаните на лифта и хижите – „Шамбала” – построиха Приключенски парк – люлки, въжета, батут с ластици – ей такива глезотии. Последния път и някакво бъги се мъдреше в близост, но не знам дали го дават на туристи.

Освен това, всяко лято надуват зорб – прозрачна топка, с двойно дъно – пъхаш се вътре, връзват те и те търкулват по поляната. Не мисля, че е екстремно, но колкото да се запознаеш със салатата си от обяд е достатъчно скоростно.

Сопотският южен склон е предпочитано място за екстремни спускания на планинските колоездачи – качват се до старта с лифта и хукват надолу. Със сигурност се движат в пъти по-бързо от нас и в опасна близост до земята. Ако на някой летенето с парапланер му се струва екстремно и опасно – да дойде да погледа МountainВike-рите и ще си говорим пак.

Някъде в началото на м. Май, всяка година, в Иганово (през две села – третото на запад)  провеждат състезания по мотокрос за всякаква големина машини. Имат доста добро трасе – със завои, скокчета, локви, кал – всички екстри 🙂

В Сопот има и цех за производство на лули. Държат го едни ентусиасти с лек рокерски уклон в поведението 🙂

Ако сте отседнали в Сопот за по-дълго време и сте с кола, в радиус от 60 км има още интересни неща:

– Минерален басейн в гр. Баня – на около 10 км от Сопот;
– Хисар и Старосел – на около 60 км в Средна гора;
– Казанлък и Казанлъшката гробница – 60 км;
– Музей на авиацията – летище Крумово (летището на Пловдив)  -50-60 км.
– Копривщица – около 30-40 км.

Стойчо, не знам дали това отговаря на представите ти за „пътепис”, но да говоря за Сопот и да не говоря за летене се оказа не съвсем лесна задачка.

Трябва да призная и още нещо – когато съм в Сопот, маршрутът ми на движение е силно еднообразен и денят минава горе-долу все по един и същи начин.

Дори да не става за летене, обичам да се въргалям по поляната и да гледам небето и облаците. А там те са уникални, както и всичко останало.

Сопот е мястото, където си почивам най-добре.

Планината там има особено силна зареждаща енергия и вероятно Еличка е права като казва, че един ден там подмладява с една седмица 🙂