Tag: Чанове

Днес, 11.04.2020 г., Клуб по български народни танци „Чанове“ става на 15 години! Аз прекрачих прага на клуба преди 13 години и тогава не знаех какво ме очаква. Не знаех, че в комплект със стъпките на хорцата, върви и цяло допълнително семейство, с пълния комплект емоции, които едно огромно семейство може да ти донесе. За много от нас, особено за тези, които танцуваме от повечко годинки, „Чанове“ е повече от семейство, „Чанове“ е вселена – обичаме се, липсваме си, търсим се, намираме се, подкрепяме се, обогатяваме се взаимно, правим планове, пътуваме заедно, празнуваме заедно, тъгуваме и се радваме заедно, летим из облаците и се държим един друг здраво на земята.   В тази Чановска вселена има от всичко – има истински танцьори, има и аматьори,…

Continue reading

Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…

Continue reading

Имаше времена когато всяко Чановско събиране можеше лесно да се разкаже с думи – споменеш две-три хорца, едно-две лафчета и – разказът готов. Тези времена отминаха отдавна… След тях дойдоха времена когато всеки Чановски празник можеше да се разкаже в снимки – хората обичат картинки – малко шаренко тук, някоя друга весела муцунка там, и – разказът готов. Тези времена също отминаха. Наскоро. Онзи ден, на 01.10.2017 г., когато Чанове Бургас празнуваха своя осми рожден ден. Отминаха, защото нито думи, нито снимки, могат да разкажат какво се случи там. Привидно там се бяха събрали обикновени танцуващи хора, дошли да хапнат, пийнат, тропнат някое и друго хорце… Истината обаче е, че там си бяха дали среща Добрината и Надеждата и всички хора бяха бели… много бели,…

Continue reading

И в няколко дена, тайно и полека,народът порасте на няколко века… Наистина, заедно с напредването на пролетта и семинарското кипение, подобно на тайно революционно движение, напредваше гигантски. Цяла България приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк хореографи кръстосваха планини и полета и организираха семинара. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити – да ги чуят – един народ, жаден и нетърпелив да поглъща още и още чист български дух, под формата на музика, хорà, игри и теоретични лекции… Преди десетина години Господинови, като били загатнали за семинар, едва ли били очаквали да дойдат години, когато народът само ще чака да чуе датите за идния при все че тазгодишният не е свършил още……

Continue reading

Има хора, за които казват, че са шантави и вманиачени, само за да не кажат, че са луди. Но те са си чисто луди!  Защо иначе биха танцували български народни хора под дъжда? Има хора, за които също така казват, че са секта, в която не можеш да припариш, само защото не искат да си признаят, че изпитват завист към това своеобразно семейство. Има хора, обединени от обща любов, които навсякъде са заедно и никога нищо не им липсва, защото винаги някой се е сетил да вземе и за останалите… Има хора, които не ги е страх да си изцапат ръцете… …нито пък се интересуват от това с какво си облечен, нито на какво миришеш ;), стига да излъчваш щастие… Има хора, които прекарват толкова…

Continue reading

…уловени и преживени в Пловдив… #1 Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години… Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците, още преди да са пристигнали в града… #2 Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време… #3 Разходка… и то каква… С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита, и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно… И така, по Главната, та чак до площада… #4/5 …глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци… …подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове, наместване на колани, нагласяване на цветя в косите… …любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи, които при вида…

Continue reading

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”! Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен… Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”! Можеш да подариш цвете, да направиш изненада, да бъдеш там и да споделяш смях и танц… Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока, когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана, когато душата ти намира болест и лекарство едновременно, това единствено казва „Обичам те!”. А след „Обичам”, всички думи са излишни! Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂 Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Continue reading

… което не може да се обясни с думи. Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните. Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат! Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява. Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова…

Continue reading

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”. Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉 Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай. Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове…

Continue reading

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години! Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂 Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се! И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности! Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв…

Continue reading

Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂 И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка. „Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми…

Continue reading

… очаквайте продължение…

Continue reading

Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години! По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба. Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂 Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през…

Continue reading

Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така: Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1. И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене. Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края…

Continue reading

За втора поредна година, Дарик радио представи своя проект „40 до 40“, чиято цел е да разпознае и отличи успешно реализирали се млади българи на възраст до 40 години, останали встрани от медийния интерес. Проектът до някъде прилича на състезание – всеки свободно може да номинира кандидат (допускат се и групови номинации), след което престижно жури избира тези 40 кандидатури, зад които счита, че стоят българи, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи, развиващи България“. Тук състезанието свършва и всички отличени стават членове на „Клуб на визионера” – общност на всички отличени във всяко следващо издание на проекта „40 до 40″. „Клуб на визионера” насърчава споделянето на знания, умения, опит, нови идеи и цялостна визия по теми, свързани с развитието на бизнеса и…

Continue reading

Днес, 11.04.2014 г., Клуб по народни танци Чанове навършва девет години! Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално. Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата. Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да…

Continue reading

Още когато тръгвах за семинара, даже още когато се записвах за семинара, знаех, че после ще трябва да разказвам за него. И то не само защото всички започват да питат как е било, а и защото и мен ме сърбят пръстите да разбуля малко мистерията около тайнствените семинари… И както обикновено става в случаите, когато имам много за разказване, което не е много-много за разказване, като седна да пиша и не знам откъде да го подхвана. Затова спирам, давам си малко време за избистряне на главата от първоначалните нечленоразделни емоции и започвам от начало. Ама съвсем съвсем отначало… Клуб „Чанове” е създаден преди осем години, а семинари по народни танци се провеждат от седем години насам. Семинарите са ежегодни, провеждат се през лятото на някое…

Continue reading