Чанове България на 10 години!

Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години!

По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба.

Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂

Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях.

В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през ума да се откажа, да спра да танцувам или да си сменя клуба.

Танцувах в близки и далечни, стари и нови, удобни и неудобни зали, но никога това не ми попречи да се забавлявам и да се чувствам добре, там, сред себеподобни…

Там, със себеподобните ;), сме изживяли какво ли не – надигравания, награди и разочарования, фестивали, самоучители, семинари, събития, спектакли, всякакви рождени дни и не малко изядени торти, пътувания и завръщания, недоспивания и напивания, първо настъпване, първо „строяване“ от Коце, първо сблъскване на хорото, очарователните усмивки на Миленка (която се смее, дори когато я отчайваме 😉 ), първа кръчма с гледане в краката на „големите“, първа кръчма, с гледане в нашите крака от „малките“, първо хоро на лесà, първо хоро на колан, първите скарпини, имам чаша, шапка, тениски, сиутчери, значки, лепенки, звънчета, камбанки, картички, рамки и какво ли още не, с надпис „Чанове” (не ги събирам, не знам откъде са дошли, честно), направили сме десетки равносметки, научили сме сто хорà, за всяко от които помня кой, кога и как ни го е преподал, имаме десетки хореографи, на които почвам да изпускам вече края ;), танцувам със стотици хора, чиито имена не знам, но които познавам по стъпките, усмивките и блясъка в очичките, преживяли сме стотици репетиции и сме направили милиони стъпки в синхрон…

… и не, не съм омъжена за Чанове…

Далеч по-зле е… пристрастена съм! 🙂

Честит празник, Миленка и Коце, и благодаря!