Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!

Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат.

Е,  това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена…

Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази:

Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване…

Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце обяви кога и къде ще се празнува рождения ден. Тематика: фолклорна! Естествено!

И въпреки, че до преди месец, никой открито не говореше за партито и привидно не се шумеше около него, това съвсем не означава, че не се правеха списъци, крояха планове, коментираха идеи… Някак, обаче, нещата си бяха спокойни и поне отстрани изглеждаха под контрол… Все пак имаше още шест месеца…

И после, близо месец преди рождения ден, нахлу фазата на Еуфорията. Еуфория, граничеща с ирационалната лудост! ШУМНА лудост. При всяко събиране на повече от 3 чана на едно място (в почти всеки момент от времето и пространството, под някаква форма, има поне 3 чана на едно място!), наставаше пълна олелия с елементи на мистерия – обсъждаха се подаръци (тайно!), тоалети, пробваха се носии, разменяха се колани, пафти, престилки, размятаха се коси и цървули, купуваха се цветчета, обсъждаха се модели за прически и маникюр, споделяха се тайни относно регулиране дължината на ризите, купуваха се чорапи (не! не са обикновени чорапи), фиби, шноли, ластици, лак за коса…

Нали имахме шест месеца за подготовка? Какво стана с времето? Времето е мистерия, а това, че ще ти стигне да се подготвиш, е нагла безочлива лъжа!

Няма такова нещо като „достатъчно време” за рожден ден като този!

Този рожден ден не е просто юбилей! Този рожден ден е символ на върховната емоция от споделянето на силна страст със сродни души. Символ е на искрата от огъня, който гори в българските ни сърца. Символ е на надеждата за българското. Символ е на вярата, че това е само началото. Символ е на бъдещето!

Въздухът е наелектризиран – от жега, от вълнение, от очакване, от припряност, от нетърпение, от любопитство… И продължава да се нажежава 🙂

Време е… трябва да тръгваме… излизайте пред хотела, да се снимаме… застани отпред… не, по-добре отиди отзад… не, не, най-добре клекни…

…таксито дойде… пречи на снимките… не се ли сещаш да чакаш встрани, бе *****, усмивки… да сложим дрехите в твоята кола… ще се возим с теб… леле, забравих да си сложа червило… тука няма ли сянка… о, посрещате ни с хляб и сол, по стара традиция… да, много хубаво… снимайте ме, да, ако се харесам, може да си купя снимката… а! кладенец, я да се снимаме до него… и от лявата му страна… и от дясната… на поляната… на стълбите… под чардака… при пауните… по масите… с хореограф… без хореограф… с Попчев… без Попчев… с калпак… без калпак… с ябълка… вретено… тиква… менци… нямаш повече място на картата ли? … срамота!

И, така, когато всички бяха качени на абсолютния връх на собствената си еуфория, празненството започна…

17:00 ч. Свири химн на България! Всички стават на крака и обръщат глави към мегдана.

Химнът спира и Попчев поставя началото на официалната част:

Добър вечер, уважаеми гости. За мен е удоволствие да ви приветствам с „добре дошли” на всенародната веселба по случай 10-я рожден ден на ЧАНОВЕ България!

Клуб Чанове е създаден на 11 април 2005 година от Милена и Костадин Господинови, като дейността на клуба стартира с 2-ма ентусиасти, а днес – 10 години по-късно – има повече от 2 000 души последователи в 8 български града – София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан.

За тези десет години, Милена и Коце изградиха неповторим екип от професионалисти и реализираха успешно редица проекти, сред които „Самоучител по български народни танци“, „Класиците на танца“, „Хоротека“, Радио „Чанове“, „Децата на Чанове“ и не на последно място „Чанове на Балканите“.  

През 2006 г. Милена и Коце провеждат първия „Семинар по български народни танци“, който веднага става ежегодна традиция и вече 9 поредни години събира любители на българския фолклор от цялата страна.

В същите тези десет години, клуб ЧАНОВЕ танцува по площади и ЖП гари, участва в многобройни надигравания и фестивали из цяла България, и вече има дъълъъъг списък с отличия и награди във всевъзможни категории.

Аз, лично, да си призная, тези десет години ги гледах отстрани и видях много мноого силни емоции, ентусиазъм, любов, енергия и усмивки, които придават нов смисъл на думи като „общност” и „семейство”!

Съвсем закономерно, точно като по поръчка, за десетия рожден ден дойде и признанието: тази година, Милена и Коце, бяха удостоени с отличието „40 до 40”, което се дава на успели българи на възраст до 40 години, които са „креативни, иновативни, успешни, смели, търсещи новото, създаващи и  развиващи България“.

Скъпи приятели, за мен е чест и огромно удоволствие, да представя домакините на днешното тържество, създателите и главни хореографи на клуб Чанове, неповторимите, недостижими и неудържими Милена и Костадин Господинови!

В този момент „публиката” разбра, че Миленка и Коце, заедно с трите си уникални хлапета, чакат пред ресторанта, за да влезнат. Пременени в народни носии, както се полага – Миленка и Коце, в Пирински носии, Коце върви напред напет, Миленка приситва след него, водейки Дара, Калоян и Симеон. Калоян в носия изглежда голям и сериозен, а малките в носии приличаха на кукли от витрината на магазин за сувенири от България 🙂

Като домакини на партито, Милена и Коце получиха микрофона… Колкото и да си опитен, колкото и пъти да си излизал на сцена пред стотици хора, колкото и да си репетирал „речта” си за рождения ден, няма как да не се вълнуваш. Много! Защото тези стотици очи, вперени в тях, не са просто очите на публиката, това са очите, с които ги гледаше десетгодишният им труд!

Няма да се опитвам да преразказвам думите им, защото и аз се вълнувах. Запомних обаче тайната, която Миленка разкри – нейната тайна – това, което прави ЧАНОВЕ успешни и неподражаеми. То е нещо, което те прави едновременно силен и слаб, умен и глупав, но винаги много отдаден. Това нещо е Любовта! Любовта между двама, любовта към трети, после любовта между петима, любовта към българското, любовта към нас, нашата към тях… А най-хубавото на Любовта й е, че те кара да се чувстваш уникален, да я смяташ за единствена и само твоя, а тя всъщност е разковничето за успех на всеки човек във всяко начинание!

Накрая, Коце и Миленка представиха и хореографите си по градове:

Град Бургас: Ръководители Севдалин и Албена Трендафилови и техния екип: Божидар, Теодора, Нора, Светослав и Мария.

Град Русе: Ръководител Анета Иванова и нейния екип: Рени, Йовчо и Саша.

Град Варна: Ръководител Емил Екимов и екипът му: Павел, Ивайло, Дарина, Тонка, Екатерина и Полина.

Градовете Стара Загора и Чирпан: Ръководител Кирил Кирчев

Град Пловдив: Ръководител Борислав Герговски и екип: Невена и Даниела.

Град Елин Пелин: Ръководител и екип: Милян Илиев.

Град София: Ръководители: Тайна. Екип: Мариян Курдов, Петър, Яна, Весела, Филип, Румен, Стефан, Ивайло, Богдан, Кристина, Милян, Зари и Мариян Илиев.

Тамън Коце привършваше с поздрава си към тях и от някъде нахлуха кукери! Хлопките им така яко звънтяха, че не си чувах мислите. Не злото ще прогонят, ами барабар с камъните ще си замине 🙂

Докато кукерите обикаляха и се кукереха, Попчев нареждаше (ама май само той си се чуваше 😉 ):  … да не смее зло да припарва до ЧАНОВЕ… да няма травми и болежки… да има само здраве, танци и забавление!

Като се поуспокои малко въздухът, Коце представи специалните гости – оркестър „Канарите”, които почти до края на вечерта се грижеха чанове да не могат да поседнат. “Канарите” отдавна са на сърцето на Миленка и Коце и ги свързва много повече, отколкото тази снимка може да покаже: това, което малко хора знаят, че и Атанас Стоев, също като Коцето е от Чирпан, и също като него е намерил любовта в София, и то – в Дианабад, откъдето стартира клуб ЧАНОВЕ 🙂

„Канарите” засвириха, а Коце поведе първото хоро, след това се отдръпна и остави Калоян да го води! Не знам дали Коце е мислил за символиката на този жест, дали го е направил нарочно или му е дошло отвътре (залагам на „отвътре”), но за мен това предава много силно послание: Приемственост! Това, което даваш на децата си, те го поемат и продължават с него напред! За да го предадат на следващите. Не знам дали Коце и Милена си дават сметка колко красиво, вдъхновяващо и мотивиращо е това – щом можеш да предадеш нещо на децата си, ще успееш да го предадеш и на всички останали. И те успяват! Или може би Любовта успява 🙂 Не знам. Вие кажете.

И така, музиката си вървеше, хората си танцуваха, снимаха, пееха, смееха, задяваха, запознаваха, срещаха, събираха, говореха, вдигаха наздравици, сваляха умора, тревога и задръжки и много, ама много се вълнуваха!

И така, както съвсем обикновено си течеше празникът, на микрофона се чу нещо за чеверме и народът хукна през глава… 🙂 После и аз разбрах защо: Майсторът на чевермето показа специален ритуал за обезкостяване на опеченото месо – хвана го цялото, вдигна го над главата си и го тресна в каруцата. Не се шегувам! Традиция на заведението! На мен насилието ми идва в повече ;), та оставих мъжете да снимат и да точат лиги… Наистина, месото беше страхотно вкусно!

Междувременно, някъде между кукерите и танците, избрахме момента, в който да си поднесем подаръка. Трябва да си призная, че много се вълнувах. Бяхме мислили за подарък, който да е уникален, автентичен, да е нещо, което би им харесало и нещо, което още си нямат… И успяхме да ги изненадаме и зарадваме! По-късно Миленка сподели, че паното ще бъде закачено в танцов център „Електроника” – точно за там си го мислехме и ние 🙂

И така, както съвсем обикновено си течеше празникът, от колоните започнаха да се леят стихове… Красиви думи, които разказваха за нестинарската традиция. Вероятно това е моментът, в който хората са осъзнали защо цял след обяд на горната поляна имаше изоставен огън. Не е бил изоставен, бил е специален. Нестинарският танц продължи около 5 мин., но мисля, че най-много емоции имаше когато нестинарката позволи на ентусиастите да минат по жаравата. Това нажежи атмосферата – вече и в буквалния смисъл! Със сигурност, това са единствените мехури от изгаряне, за които хората говорят с блясък в очите и с усмивка на устните си.

Когато танците по жарава приключиха, Нестинарката поведе нестинарското хоро обратно към мегдана, където ни очакваха… маси. Много маси. Хорото се виеше около масите и всеки се питаше с какво още ще ни изненадат домакините.

С торта, много ясно. Всеки път има торта – рожден ден без торта, не е рожден ден… Хорото свърши и във въздуха се понесе „Честит Рожден Ден”, а след това се появиха Миленка и Коце с торта. Оказа се – с парче от тортата 😉 И така, Попчев извикваше всеки град на микрофона и хореографите си носеха тяхната част от пъзела, докато накрая не сглобиха една огромна сладка карта на България. Жълта – по чановски.

Имаше свещички, които едва се виждаха на гигантската торта, имаше „вулканчета”, имаше хорово пеене и масово снимане…

И ако Нестинарските танци бяха нажежили страстите, при вида на тортата, хората буквално полудяха! Всеки се буташе най-отпред – да види, да снима… Треперех да падне някой в нея…

Хореографите разразяха „градовете” си и в небето се понесе „Многая лета”, която прерасна в истинска заря. Така де. Какво е национален празник без заря!

Нали сте виждали малките деца…

Е, и аз съм така! Десетина години вече…

---

Технически подробности за партито, защото знам, че сте любопитни за всеки детайл:

• Партито се състоя в пикник-атракцион „Българанъ” в Казанлък, на 13.06.2015 г.
• Събрахме се 650 чана от цяла България.
• Напълнихме всички хотели в града и околностите му.
• Всеки от нас получи подарък – Индивидуална Спасителна Чантичка с надпис „10 години ЧАНОВЕ”, в която да си спасява биричката и ракийката от летните жеги 🙂
• Подаръкът е изработен от стари орехови дъски естествено патинирани от времето, буквите и чановете са от бреза, обковът е правен специално, веригата е от стара селска плевня! Майсторът се казва Петър Лазаров, от с. Орешак.
• Картичката също е ръчна изработка, по поръчка (няма как да оставим нещо на произвола на конфекцията) и е дело на Светла Дойчинова.

• 

• Тортата е изработка на МАРКРИТ Бургас и е най-уникалната торта, която съм виждала в живота си! Размери 1,50 х 2,50 м. и площ близо 4 кв.м. А най-вече – много вкусна!
• Всяка снимка е собственост на някой чан (освен маркираните със “studio Funtasia”) и ми е предоставена специално за статията. Ако ви трябва снимка – първо ме попитайте и тогава си взимайте. Никой няма да ви откаже снимка, но всеки иска трудът и емоцията му да бъдат уважавани.
• Още малко снимки има ТУК
• Ако съм пропуснала някого от хореографите, неволно е – кажете ми, за да го добавя.
• Ако не виждате хореографа си на снимка, значи го нямам – пратете снимка, за да го добавя.