… което не може да се обясни с думи.
Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните.
Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат!
Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява.
Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова повече остава за теб. То кара всеки, който те види да те прегръща и кара теб да прегръщаш всеки срещнат.
Това Нещо си няма име.
То прилича на Болест, но не е Болест – въпреки, че е заразяващо, никой не бяга от него, а всички се стремят да го докоснат…
То прилича на Шоколад – колкото повече опитваш, толкова по-сладко ти става и искаш още, и още… Но не е шоколад, защото не свършва…
Прилича и на Вино – колкото повече взимаш от него, толкова по-буен ставаш… Но не е Вино, защото колкото повече стои на слънце и на въздух, толкова по-хубаво става…
То прилича на Любов, но не е Любов – то е стократно по-опияняващо, земеотделящо те и умопогубващо…
Това Нещо си няма име, но е там, винаги е там! Дори теб да те няма – то е там!
То беше и в Бургас, на 7я рожден ден на Чанове Бургас, и докато ги има Бени и Севдо, Танчето и Кирчо, докато ни има нас – и то ще продължава да бъде там!
Благодаря за прегръдките, споделянето, танцуването, енергията, емоцията, обичта и вдъхновението!
Благодаря за прераждащото преживяване!
Всичко останало се събира на снимка…
