Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂
И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка.
„Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми Рожден Ден на Чанове Русе, на който дрес-кодът бе заменен с кауза: 11-годишният Ясен, на когото всички стискаме палци да оздравее.
Иначе, празникът си мина почти стандартно като за Чановско празненство: танци-смях-танци-фръц оттук оттам-танци-забавление-танци-смях-танци-песни-тъпани-танци-торта-танци-омая в главата-болки в краката… Както обикновено 🙂
(фръц! Да не мислите, че на фотографът му беше лесно – наложи му се да снима легнал – едвам го изправихме после 😉
Трябва да си призная, че досега само бях слушала за празниците, които Ани (основен хореограф на Чанове Русе) организира, но сега я видях в действие!
Ани ни беше приготвила забавни предизвикателства и предизвикателни забавления, с каквито не се бях сблъсквала досега 🙂
Например: На нас, народът, ни се наложи да напишем народна песен по зададени ключови думи – ама наистина много ключови, от рода на „чанове“, „засвири“, „фуста“, „навири“… Заработи ли ви фантазията, м? 😉
След това, трябваше и да си я изпеем… Е, Илийката я изпя – ние само пригласяхме и “дирижирахме”, пък накрая и стъпки вкарахме, че то тръгнат ли ръцете – тръгват и краката 😉
Текстът ли? Ето го 😉 Работен вариант. Представете си го с мелодията на „Луд гидия търновлия“ на Атанас Стоев – младши и Канарите.
Всички текстове, до един, бяха смислени, свежи и забавни. Слушах ги и си мислех, че явно музите също обичат веселящите се хора и само дебнат да има някъде купон, за да се присламчат към човека с листчето и моливчето 🙂
После пък се оказа, че тези стъпки не са достатъчни и трябва да измислим цяло ново хоро. Шопско. С каквито шопски елементи си накъсметим от листчетата на Ани. Нямах представа, че мога да измисля хорце, и най-вече – че е толкова весело, сплотяващо, надъхващо и вдъхновяващо 🙂
Изтанцувахме го – много ясно, под съпровод на живо 🙂
Награда ли? Имаше награда – бяхме ТАМ – 300 Чана с ЕДНО сърце!
снимки: Надежда Брашнянова, Боряна Великова.
Ако искате да ги ползвате – първо ме попитайте 🙂 и ще ги попитам 😉
Надявам се всичко да се развие добре за момченцето, на което помагате!
И, Дачи, моля те, стига с тези разлагащи морала снимки на огромни торти! Иде пролет и (отново) се оказва, че миналогодишните дрехи са се стеснили.
Ааа, Вили, аз не се наемам да разделя фръцла от торта! Ти, ако се наемаш – заповядай 🙂
… пък и тортата е за танцуващите, не за кибиците, та не знам защо изобщо се заглеждаш в нея 😉
Беше страхотно наистина 🙂 Поздрави от Русе!
@недко,
До тропкане 🙂
между другото излязоха снимките от наетия фотограф, който снимаше събитието, не знам дали сте получили линка
здравей, не, не съм – очаквах да е качен в групите, но не го намирам.
Моля те, изпрати ми го на мейла на приказката.
Благодаря!
днес излезе в русенската група, тя не се вижда директно, тайна е 🙂 пратих писмо с линка
Отново благодаря!
Било е наистина много весело браво на целия отбор шампиони, завзели сте хотел рига в този ден.
Така си беше 😉