Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”.
Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉
Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай.
Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове да празнуват… Мястото всъщност бе гостоприемно към нас и празникът се размина само с подухване и приръмяване, което е за предпочитане пред жегата и бе по-скоро плюс, отколкото минус.
Съборът започна към 12 ч. с водосвет за здравето на ЧАНОВЕ в местния параклис…
…и завърши далеч след полунощ около огъня.
В краткия промеждутък от 14 часа, почти нямаше изненади…
Имаше танци, много танци, част от тях кални, ама на кого му пука 😉
Тези, които винаги са готови за снимка, и сега си бяха готови за снимка 🙂
Имаше смях и снимки, и смях на снимки, и смешни снимки, и снимки на снимките… Само кален фръц май нямаше… 😉
Имаше храна, много храна…
… и лед, мнооого лед…
Имаше сладки приказки около маса, на които отново се потвърди мнението, че нашата скромна шантава компанийка е много добра в организираното оцеляване и когато остареем достатъчно и станем опасни старчета, ще си основем комуна и ще си живеем заедно, уж за да не пречим на никого, но по-скоро, за да не пречи никой на нас 🙂 Затова се стараем да тренираме редовно 😉
Може би… може би… само една идея по-подготвени от нас се оказаха Чанове Пловдив (мъже 😉 ), които освен всичко, което бяхме довлекли ние, имаха прибори от стомана и повече дърва за огън 🙂
А огънят… Ах, огънят ме отнесе в спомени… Взе някои от тях със себе си, но ми даде нови… Тръгнах си, когато започна да гасне…
