Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.
И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето?
Не ви разбирам…
Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник”, ама това не е важно за мен. Ако „спътник” значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не!
Ама, за Слънцето, не ви разбирам…
Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима” и веднага изскачате навън и започвате да пъплите нагоре, надолу, наляво и надясно, да цапате, да ровите по мен, да се катерите, да ме човъркате, да … Бррр!…. И изобщо, за нищо не ме питате, а като искам да се оттърся от вас – ми се сърдите!
А на баща ми никога не се сърдите! Е, натъжавате се малко като си мислите, че отива да спи. Даже и дума за съня му, си имате! „Нощ”! Ле-ле, как звучи само! „Нощ”! Ха-ха-ха…. 🙂 🙂 🙂 Ако, пък, искате да знаете, той никога не спи! Само му харесва така да си мислите.
Аз май се сещам защо обичате повече баща ми. Сигурно защото ви дава топлина и светлина? Или, може би, просто защото не знаете какво става като се ядоса! Започва да ври и кипи, да сипе огън навсякъде, без изобщо да гледа…
Добре, че е Луната, майка ми, да го успокоява и да ме пази, чеее, … не знам какво може да ми се случи … Пък и на вас…
Ето – и днес!
Какво стана днес ли? Ами,…, то … , всъщност, аз направих беля, …. ама беше малка. Малка беше, честна дума! /и пак вие бяхте виновни, ама кой ме пита?…/ Но Слънцето, баща ми, се ядоса! Той си е такъв – малко му трябва. Добре, че не правя често бели.
Ама то и вие, хората, сте едниии … Като гракнахте „слънчево затъмнение”, та „слънчево затъмнение”… Хм, само глупак може да си помисли, че съществува сила, която да затъмни Слънцето! … ама айде, от мен да мине…
Мислете каквото си искате!
Само си знайте – това беше Лунно спасение, а не Слънчево затъмнение…
Добре, че Луната беше тук…
Аз ще слушам повече…
Ама, моля ви се, хора, бъдете и вие по-добри, за да не ядосваме баща ми!
С удоволствие бих го ядосал отново и то повече 😉
LeeNeeAnn, поздрави за поредните размисли, които наистина ме изумяват. Май наистина LeeNeeAnn са двама души…
Искам да питам Земята нещо. Самата ти казваш, че обичаш единия си родител – Луната – повече от другия, нали!? Защо ти е толкова чудно тогава, че ние хората обичаме повече другия си родител – Слънцето? Еднаква обич няма.
…И каква е тази агресия към нас? Ако се разбирахме, тогава нямаше да има за какво да си говорим.
Земята отговаря:
AnSi: Не че ми е чудно, просто не ви разбирам, ама ако ми обясните, някой ден може и да ви разбера… 😉
И, то, това не е всъщност точно агресия. Просто не ми харесва като ме мърляте и ме тормозите! Аз съм добро дете, обичам да ми е чистичко! Вие, хората, също обичате, май… Нали?
Иване! А ти спри да ме гъделичкаш, защото ще се оплача от теб! 😉
Най-малко пък аз те гъделичкам… Обиден съм ти… ;-(
Хъм! Най-малко ме гъделичкаш, ама го правиш…
Хи-хи-хи, сам си призна…
Спри веднага, че умирам от смях. ХА ХА ХА 🙂 🙂
Не си честен…. 🙂 🙂
спри… 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
В момента единственото, с което се занимавам, е да си тъпча коремчето, да ме прощаваш… 😀
Пък и обичам да гъделичкам, моля те, достави ми това удоволствие и ме остави да продължа… 😉
добре, де, предавам се… 🙂
пре-да-вам сееее …. 🙂 🙂
… само …. не прекалявай…. 😉
@AnSi
ами на главната страница е намекнато, че май са двама души. ама кой знае, а и няма кого да попиташ. а и смееш ли да попиташ :о(
@LeeAnn
баща ти случайно да не е холерик? а майка ти прилича на меланхолик. не знам дали това е добра комбинация :о(
Nick Angelow: Виж само на какво е заприличала Земята!!!
Не ми се вярва само на генетична заложеност да се дължи ;-), по-скоро ми се струва, че е болест, придобита с възрастта. 😉
Ами, сигурно я гони пубертет Земята, все се ароматизира с това-онова, току си сменя цвета тук-таме, а аксесоарите й – боже господи!
Нищо чудно, че мама не дава на татко да я погледне. Че слънчевите изригвания са достатъчно страшно нещо, няма нужда да се стига и до слънчев колапс. 😉
Да, Itilien, и Земята все това им повтаря: “Карам тежък пуберитет, оставете ме на мира!!!!”, ама кой ти слуша… 😉
@LeeAnn & Itilien
и правилно.
вие да знаете някой родител, който да е чул какво му говорят децата?! и да се е съобразил с него?!
А трябва!!!
Това е най-важната част от общуването и основен “метод” за избягване на сблъсъка!
А иначе е трудно, то е ясно, но е възможно.
Да, познавам такъв родител 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Огненият залез