LeeNeeAnn

На брега на сивото море

LeeAnn August 25, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

автор и художник: Lynn На брега на сивото море стои момиче малко и за любов зове. Влиза във водата, за да се избави и неусетно започва да се дави. На морето от страната друга момче я вижда и я чува, скача и за всичко то забравя на брега я вади и я спасява. Срещат погледите си двама и в миг всичко за тях остава. Толкова години чакали са това, да остави у сърцата им някой следа. Любовта ги посети като птиче малко, изтри със замах един съществуването им жалко. Сега двама те на брега стоят и звездите ярки прегърнати броят. Усмихната бе тя, лицето й светеше като зора. Играеха като деца сред цветята, толкова далеч изглеждаше тъгата. Но той в друга полянка се загледа, изостави…

Как се кандидатства след 7 клас

LeeAnn August 21, 2008 February 25, 2020Децата ни и ние!

Ще ви разкажа всичко на дълго и широко, но бързам да ви успокоя – НЕ е толкова страшно, колкото са ви го представили по телевизията и вестниците! Но това съвсем не значи, че не е натоварващо и изморително за всички. За безпроблемно кандидатстване след 7 клас трябва да се съобразите с няколко основни неща. Ще се опитам да бъда кратка, но изчерпателна. В момента системата за кандидатстване е следната: детето държи изпит по БЕЛ и математика, и евентуално по още един предмет, ако училището, което си е харесало го изисква. Училищата се подреждат като желания едва след като излезнат резултатите от изпитите. Тогава е възможно да се направи преценка за кое училище ще стигне бала на детето и за кое – не. Тази преценка се…

Страхът и човешките инстинкти

LeeAnn August 19, 2008 August 19, 2008Емоции в проза 19

Човешките инстинкти са една от най-интересните теми, свързани с хората, като личности. Инстинктите са тези, благодарение на които оцеляваме – те са нашата вродена „бронежилетка” – те ни пазят от опасности, още от раждането ни те ни показват коя храна е добра за нас и коя – не, кой човек е опасен за нас и кой не. Когато сме още деца инстинктивно преценяваме за чия обич да се борим и за чия – не, кого да обичаме и кого – не. Благодарение на инстинктите защитаваме децата си. Благодарение на инстинктите обичаме. Трудно ми е да преценя дали интуицията е инстинкт, но дори да не е – децата се раждат с по много и от двете. За действията ни, породени от инстинкти, не винаги има разумно…

the realm of the chaos 02 …

NeeAnn August 18, 2008 August 6, 2008Фотодневник 7

Страхът… (2)

LeeAnn August 14, 2008 August 14, 2008L`афоризми 8

Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното. Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.

За едно сърце…

LeeAnn August 13, 2008 August 13, 2008Емоции в проза 4

За едно сърце – нагоре полетяло За една душа – изпълнена с мечти За пламъчето – в полет избуяло Честит да е! Дете си остани! П.П. Снимката и стихчето са ми подарък от Гери. Благодаря, Гери 🙂

Страхът…

LeeAnn August 12, 2008 August 12, 2008L`афоризми 8

look down and far away …

NeeAnn August 10, 2008 August 6, 2008Фотодневник 5

Шумен

LeeAnn August 9, 2008 March 2, 2020Пътеписи 16

Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“. Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има…

Кафе с аромат на смокини

LeeAnn August 8, 2008 February 25, 2020Пътеписи 15

Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна… Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града. Ето го! Най-накрая! Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и…

Село като всички други?

LeeAnn August 7, 2008 February 25, 2020Пътеписи 98

Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон! И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би… Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от…

bloody sunset 02 …

NeeAnn August 6, 2008 August 6, 2008Фотодневник 10

Бурите в Балкана

LeeAnn August 5, 2008 August 11, 2008Емоции в проза 3

Като споменах, че повечето страшни бури не стигат до Сопот, а спират в Троянския Балкан или в краен случай на Беклемето, имах съвсем истинско основание да го казвам. Много от детските ми спомени са свързани с вечери на свещи, но не от онези по юношески романтичните, а едни други – по детски страховити и драматични. По някакъв странен начин, обаче, харесвах тези вечери. Това беше времето, в което татко с охота ни разказваше за детските си пакости и младежките си подвизи. Харесвах тези разкази, защото бяха пълни с почти Чудомирови герои с най-невероятните прякори на света. Имам чувството, че хората с най-веселите прякори и най-свежо чувство за хумор са родом от този край. Само като изброя имената на най-често споменаваните герои съм сигурна, че веднага…

Едно историческо лято

LeeAnn August 5, 2008 February 25, 2020Емоции в проза, Пътеписи 21

Това лято, въпреки че още не е свършило, вече спокойно може да бъде наречено „историческо”. Причината за това: осъществяването на едно дълго отлагано пътуване. Прекосихме България на длъж и шир и главата ми е пълна с впечатления. Пътуването бе с център и основна отправна точка Сопот. Тръгвайки от там, единият ни маршрут беше Троян – Сопот – Казанлък – Шипка – Габрово и оттам към Златна Добруджа, чак до Шумен и после обратно през Трявна. Ден почивка в Сопот и поехме към Кърджали – Смолян – Триград – Батак и пак Сопот. По някое време чак до Варна планираме да стигнем 😉 Опитахме се да спрем навсякъде, да видим, чуем и пипнем всичко по пътя си и тепърва ще ви разказвам за всички тези вълшебни…

cloudy sunset 03 …

NeeAnn July 21, 2008 July 21, 2008Фотодневник 9

Подарявам ви огън

LeeAnn July 18, 2008 July 18, 2008Емоции в проза, Фотодневник 4

Ако го опазите горящ две седмици, докато се върна, ще ви донеса всякакви подаръци 🙂 😀 😀 🙂

Троянският Балкан

LeeAnn July 16, 2008 February 25, 2020Пътеписи 8

Като ви обещах да пиша пътеписи, вие нали не си помислихте, че ще пиша за общопознати неща и известни факти в рамките на два-скрола-място? Дано не сте, защото аз нямам намерение да го правя. Пътеписите ми ще описват пътувания, които се различават от традиционните основно по своя смисъл и емоционален заряд. Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала… Това по-скоро ще е спомен за едно непорасване. То ще е разказ за едно детство. Ако ви се пътува във времето и пространството, обувайте маратонките и айде :), скачайте в машината… Всеки от вас прекрасно знае къде се намира Троян. Това, на което малко хора обръщат внимание е, че…

Записки за женската логика, част 2

LeeAnn July 15, 2008 July 15, 2008Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

(продължение от част 1-ва) ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор. В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат…

Записки за женската логика, част 1

LeeAnn July 14, 2008 July 15, 2008Приятелите на LeeNeeAnn творят 25

В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български. Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото. И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част. Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉 Записки за женската логика – част 1-ва. автор: Д. В. Беклемишев превод: Дачи, Асен УВОД В нашия век точните науки навлизат във…

До Сопот и нагоре

LeeAnn July 10, 2008 April 10, 2020Пътеписи 26

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана: Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят… Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂 Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре. Но да видим… Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово….