Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното.
Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното.
Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
🙂 много добре казано…
Странно, но тази снимка не ми се видя страшна, за разлика от предишната. Никога не съм се плашела да падам, катерейки се нагоре – страшно е падането, когато слизаш. Катерила съм се по стръмни скали без никаква подготовка и с неудобни обувки. Но не можеш да ме накараш да сляза по полегат насип. Каква ли странна метафора може да се извлече от това. Май е време и д…то ми да види толкова зор, колкото са видели коленете ми. 😉
Вили, на мен нито една от снимките не ми се струва страшна. Нарочно обаче сложих едни и същи думи под две снимки. Мога да продължавам да подбирам снимки и те пак да се отнасят към написаното, при това със същата сила.
Това беше провокацийка. Нещо от рода на: Аз нали ти казах! ;), че страха е само в собствената си глава!
Всички видяха парапланер на снимка и решиха, че говоря за летене.
Видяхте стълби и решихте друго… т.е. всеки човек интерпретира думите по различен начин. А аз имах наум нещо съвсем различно, което никога няма да познаете, защото то е в моята глава и е родено от моите “лудости” и особености 🙂
Интересно ми беше обаче да си потвърдя нагледно именно това. Освен това ми беше интересно колко хора ще се замислят над думите без да гледат снимката и колко ще търсят връзка между думите и снимката.
Явно визуалното надделява 😉 , а всъщност вербалното е по-трудно и аз продължавам много да държа на думите 🙂
Дачи ме размисли над етимологията на думата :”застраховка”
Смисъла на думата е свързан с някакви процедури или самоубеждения, които да те защитят от страха.
Нещо като сдобиване с рецепта, против страх.
И ето изскочи:
хапче “за страх” – “застрах”.
Явно ще да е сиропче,
че по аналогия с вишновка,
сиропчето против страх се казва “застраховка”.
🙂
И сега вече идват истинските въпроси.
Има ли универсален лек против страх?
Има ли нужда? Кому е нужно?!
Бива ли да има?!
Страхът е една от базистните защитни реакции.
Кога трябва да го преборваме и кога трябва да се вслушваме в ограниченията, които поставя?
Къде е границата между смелостта и безрасъдството?
Защо в децата си я виждаме на едно място,
а тръгнем ли да мерим собствената, я търсим далече, далече…
Ей такива мисли образува Дачи, с нейните щури експерименти 🙂
LeeAnn, мисля че крачката (стъпката) е тази, която ни кара да порастваме – направена въпреки страха от неизвестното… иначе можем да си го носим, съзерцаваме и анализираме до безкрай.
Светле, преодоленият страх е нашата бъдеща застраховка – най-сигурната.
Грешката пък е нашата истинска човечност.
Браво бе Val!
Точно от тия отговори имах нужда!
Благодаря!
Това са стълбите на Мадара, там няма нищо страшно 🙂
ven ме разконспирира 🙂 и въпреки това – ти знаеш, че там няма нищо страшно, но то пак остава неизвестно, докато не стигнеш до горе, нали 🙂
Val, благодаря за точните думи…
За страха съм ви приготвила нещо, което съм сигурна, че ще ви провокира…, но докато намеря време да го напиша, ви оставям с нещо, писано преди: http://leeneeann.info/?p=181
🙂
ето го и това за страха: http://leeneeann.info/?p=1311