автор и художник: Lynn
На брега на сивото море
стои момиче малко и за любов зове.
Влиза във водата, за да се избави
и неусетно започва да се дави.
На морето от страната друга
момче я вижда и я чува,
скача и за всичко то забравя
на брега я вади и я спасява.
Срещат погледите си двама
и в миг всичко за тях остава.
Толкова години чакали са това,
да остави у сърцата им някой следа.
Любовта ги посети като птиче малко,
изтри със замах един съществуването им жалко.
Сега двама те на брега стоят
и звездите ярки прегърнати броят.
Усмихната бе тя,
лицето й светеше като зора.
Играеха като деца сред цветята,
толкова далеч изглеждаше тъгата.
Но той в друга полянка се загледа,
изостави я, това за нея бе беда.
Разпадна се любовта им на парчета
и всички чувства, вулкани и морета.
Болката си тя не знае къде да скрие
и от мъка душата й вие.
Радостта й се стопи,
няма за нея вече лъчи.
На брега на сивото море
стои момиче малко и за любов зове.
Влиза във водата, за да се избави
и неусетно то вече се удави …
Гняв срещу тъгата!
Да рита дъното
и да търчи да оскубе цветята на тая полянка!
Така, сто процента,
ще я забележи някой градинар,
вдъхновен от беснеенето й по тревите,
ще и подари градина за чудо и приказ.
🙂
Има табелка “Keep the grass!” 🙂
Ама кой знае може да дойде някой градинар и да започнат любовна афера с него като в “Отчаяни съпруги”. 😀