Като споменах, че повечето страшни бури не стигат до Сопот, а спират в Троянския Балкан или в краен случай на Беклемето, имах съвсем истинско основание да го казвам. Много от детските ми спомени са свързани с вечери на свещи, но не от онези по юношески романтичните, а едни други – по детски страховити и драматични.
По някакъв странен начин, обаче, харесвах тези вечери. Това беше времето, в което татко с охота ни разказваше за детските си пакости и младежките си подвизи. Харесвах тези разкази, защото бяха пълни с почти Чудомирови герои с най-невероятните прякори на света. Имам чувството, че хората с най-веселите прякори и най-свежо чувство за хумор са родом от този край. Само като изброя имената на най-често споменаваните герои съм сигурна, че веднага ще ме разберете: Ангел-стражаря, Митьо-кривото, който срещнал един любопитен кон и го качил в камиона… през предното стъкло, Минчо-свирката, Джекито – най-видния за времето си троянски катаджия, който с особено голяма гордост показваше чисто новия си радар на провинилите се автомобилисти, Стоян-биляря и прословутия му Трабант, в който събираше неизброимо количество калпазани и ни возеше от селото обратно към вилната зона…
Харесвах тези вечери и по друга причина – и до ден днешен това е единственото място, където не се страхувам от бурята и гръмотевиците и обичам да наблюдавам как светлината продира небето и да гадая къде ще е мястото на следващата мълния.
Обичам да се връщам там в буря…
Бурите в Балкана притежават някаква магическа енергия – имат мощта да причиняват бедствия, но рядко го правят и обикновено като преминат и се успокоят, отново всичко си е на мястото, но е някак по-чисто и светло от преди. Сякаш Земята и Небето отново стигат до временно примирие в някакъв вечен спор, проявявайки милост към тварите, които щъкат наоколо.
Бурите в Балкана дават време за размисъл и равносметка, показват истинското място на хората и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание.
Бурите не са просто природно явление – те са знак – че трябва да поспрем, да преосмислим, да презаредим биологичните си батерии и чак тогава да продължим.
Бурите в Балкана не преминават – те трябва да се изживеят.
Ако не излезеш пречистен от Бурята, за теб никога няма да настъпи хубавото време.
Само веднъж съм ходила в Балкана – пренощувахме в едно селце. Запомнила съм плоските каменни плочи (вместо керемиди) върху покривите на къщите и дебелите каменни зидове. Климатът е повлиял и на хората – по-сериозни и мълчаливи, но и по-склонни да помогнат. Страх ме е да си помисля как изглежда в зимна буря.
Вероятно изглежда като във вълшебна бяла приказка 🙂
Зимните бури затрупват със сняг и е достатъчно да имаш дърва и брашно и да не излизаш от къщи. Зимните бури, мисля си, рядко са страшни и унищожителни като летните. През зимата поне няма гръмотевици 🙂
Pingback: pipe.bg