Записки за женската логика, част 1

В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български.

Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото.

И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част.

Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉

 

Записки за женската логика – част 1-ва.

автор: Д. В. Беклемишев
превод: Дачи, Асен

 

УВОД
В нашия век точните науки навлизат във все повече области от живота. Една от тях е Женската логика. Подробното ѝ изследване и истинско опознаване се намира още в начален стадий. Обикновената „мъжка” логика е минала през този етап още преди 2000 години, но женската логика все още чака своя Аристотел. На потомците ни се пада нелеката задача и огромна чест да създадат систематично описание на женската логика и нейната „аксиоматизация”, да създадат изчислителни машини, действащи по женските логически схеми. Ние обаче ще се ограничим само с настоящите бележки. Целта ни е по възможност да отстраним недоглеждането на Природата, лишаващо мъжа от вродената му способност да използва в своя подкрепа женската логика, така необходима в много житейски ситуации.

Очакваме упрек за това, че това изложение се базира на женската логика. Следва да признаем, че този упрек е съвършено неуместен: излагането на аристотеловата логика чрез женската също не е по-добър вариант.

Авторът, на база на личният си печален опит, съветва начинаещите да не предприемат разговори с жена, без да са прочели обстойно настоящето ръководство. Най-добре е преди всичко да проведете няколко предварителни тренировки, посещавайки специален курс по този предмет. На участниците в тези курсове, освен придобиването на основни знания, се препоръчват упражнения с цел увеличаване на обема на гръдния кош и укрепване на гласните струни. Специално внимание трябва да се обърне на общофизическата подготовка и каляването на организма. Много е важен и постоянният медицински контрол.

ОБЩИ НАБЛЮДЕНИЯ

Може би не най-важната, но първата, набиваща се в очи разлика на женската логика от мъжката, е това, че тя се прилага само при спор. Мъжката логика може да се приложи както към конкретен спор, така и към отвлечени разсъждения. Женската логика е по-специализирана: прилагайки се в по-тесни области на човешката мисъл, тя дава резултати, далеч превъзхождащи всичко, за което дори е можел само да си мечтае Аристотел.

Мъжката логика разглежда спора, като нещо възникнало от това, че двама души, ползвайки едно и също предположение, стигат до различни изводи. В сила е твърдението, че правилата за достигане до извод са еднозначни, следователно единият от тях е прав, а другият е направил логическа грешка и това кой е прав и кой – не, може да се изясни без оглед на това кои са участниците в спора.

Женската логика се прилага за всеки спор и затова е напълно възможно да се окаже, че всяка от спорещите страни е права. Даже има специален израз за обозначаване на подобни ситуации: „Права си по своему”. Такова положение, естествено, не може да се достигне, ако правилата бяха еднозначни. Думите „Права си по своему” следва да се разбират така: „ако промениш правилата, така както ти ги променяш, ще се окажеш права” или „от твоите предположения ти правилно стигаш до този извод, но моите предположения са други”.

На етапа, на който се намира съвременната наука ние не можем да дадем отговор на въпроса „Кой би взел връх в спор, основан на женската логика”. С настоящата статия ние се надяваме да помогнем на бъдещите изследователи да намерят отговора. За начало нека разгледаме следния пример:

Ваньо е на 6 год., Петьо – на 4. Въпреки, че са мъже, те ползват женската логика.
Ваньо: Като отида при дядо Кольо, няма да те взема с мен!
Петьо: Аз ще си отида и без теб!
Ваньо: Аз ще те завържа в стаята!
Петьо: Аз ще я скъсам връзката и ще отида!
Ваньо: Ще заключа вратата!
Петьо: Аз ще я счупя!
Ваньо: Аз ще я направя желязна!
Петьо: Аз ще изляза през прозореца!
Ваньо: Аз ще направя и прозореца от желязо!
Петьо: Тогава ще пробия стената!
Ваньо: Аз ще те затворя в желязна стая!

Тук Петьо, по силата на женската логика, можеше да възрази като просто премине в друго измерение на спора (виж по-долу), но той не може да го направи. Остава му само да заплаче – това, което и Ваньо целеше.

По-долу ще приведем няколко прости правила от частен характер, с помощта на които в много важни ситуации можете да разберете кой ще се окаже прав в спор, основан на женската логика.

1. Твърдение, не срещнало възражения, се счита за доказано. Няма значение защо не е последвало възражение. Например, ако се изкажат много бързо 5-10 съждения, то можем със сигурност да кажем, че някои от тях ще си останат без отговор. Ако след съждението следва оскърбление, то повечето отговарят на оскърблението, а не на съждението, което се приема за доказано, ако ответното оскърбление не е по-силно от породилото го. Оттук следва, че силата на излаганите аргументи трябва да нараства. За съжаление, ние не сме в състояние да изследваме задълбочено този въпрос. Да оставите своето изказване без отговор можете, ако излезете от стаята или, в краен случай, си запушите ушите. Последният жест трябва да бъде направен достатъчно отчетливо и категорично. Например, ако предварително си запушите ушите с памук, то вашата събеседница може да реши, че нейните аргументи са достигнали до вас, но са останали без отговор. И тя ще спечели спора. Изложените примери са достатъчни, за да се изгради своя представа за логическите изводи от този тип.

2. Тази, която е изрекла последната дума в спора, го печели. Затова възраженията винаги са насочени против последното изказване на опонентката. Действително, ако то е опровергано, вече може да прекратите спора. Впрочем, това може да се окаже трудно. Втората причина, поради която трябва да съсредоточите своето внимание изключително към последното изказване, се състои в това, че няма смисъл да опровергавате предпоследното изказване: вашата опонентка винаги може да се откаже от него или да го промени до неузнаваемост. Никой не може два пъти да влезе в една и съща река. Така и в разговор с дама не може да се връщате към нещо, казано по-рано.

3. По женската логика всяко твърдение може да бъде не само опровергано, но и отхвърлено. Отхвърляйки изказване, вие го признавате за безсмислено и го оставяте без внимание. Ако отхвърлите последното изказване на събеседницата си, то вашето предпоследно изказване остава без отговор и по този начин се счита за доказано. Например, и най-основателните съображения можете да отхвърлите с думите: „Е, и какво?”.

В следващия параграф ще се опитаме да покажем как се отхвърлят аргументи. Тук само ще отбележим, че изказванията на събеседника, основани на очевидни факти могат да бъдат отхвърлени, защото не могат да бъдат опровергани.

ОБЩИ СЪЖДЕНИЯ И ОПРОВЕРГАВАНЕ С ПРИМЕР

В женската логика, както и в аристотеловата, съществуват общи и частни съждения. Сред тях обаче не е правилото, според което общо съждение не може да се докаже чрез доказването чрез частни примери, но може да бъде опровергано от такъв.

Ако един пример не доказва напълно общо съждение, то два примера го доказват категорично. Още повече, че в повечето случаи е достатъчен и един пример. Аналогично, противоречащият пример нищо не опровергава, защото е един, а един пример нищо не значи. Тези закони на женската логика се намират в противоречие с гледната точка на мъжката логика, но това нищо не значи. И двата са валидни.

Ще илюстрираме казаното със следния диалог:

Лилиан: Откакто се омъжих за теб, нищо не ми подаряваш! (Общо съждение.)
Джон: Прости, скъпа, но за първи май ти подарих парфюм. (Противоречащ пример.)

Тук Лилиан може да избере измежду няколко варианта на отговор.

Вариант 1:
Лилиан: Мислиш, че някакъв си скапан парфюм, подарен веднъж в годината е достатъчен и си го приписваш като заслуга? (Примерът е отхвърлен.)

Вариант 2:
Лилиан: Нищо не си ми подарил. Вероятно си го подарил на някоя певица. О! Ти си способен на това! (Примерът е опроверган.)

Вариант 3:
Лилиан: Нищо не си ми подарил, но дори и да си го направил, то нима може да се сравни с грижата, която полагат другите мъже? (Отхвърлен и Опроверган пример.)

Във връзка с обсъжданите въпроси, трябва да споменем един известен закон на женската логика, според който изключенията потвърждават правилото. Този закон позволява да се отхвърлят противоречащите примери без много-много да се мисли.

Описаната по-долу логическа фигура е известна като „Измъкването на Клеопатра”, въпреки че несъмнено се е прилагала още в каменната ера. Тя се състои в това, че се изисква доказване чрез примери, с последващо обвинение в дребнавост. Да видим как това се прилага на практика.

Лидия Ивановна: Откакто работиш тук, си невъзможно груба!
Лариса: Че кога съм ви казала дума накриво! Въобразявате си!
Лидия Ивановна: Вчера, като те изпратих в канцеларията, ти какво ми каза?
Лариса: Нима е моя работа да ходя в канцеларията и вие нямате право да ме пращате там!
Лидия Ивановна: Или в петък, когато отворих прозореца… Да речем, че си била настинала – нима трябва да се разговаря така?
Лариса: Но, Лидия Ивановна, вие се залавяте за дреболии, които кой знае кога са се случили! Невъзможно е да се живее с вас!

 

ПОВТОРЕНИЕ НА АРГУМЕНТИТЕ

В мъжката логика сме свикнали с това, че повторението на един и същи аргумент не води да нарастване на доказателствената му сила. Ако теоремата е доказана, колкото и пъти да възникне съмнение, повторението на доказателството ги отстранява.

В женската логика доказателствената сила на аргумента при неговото повторение се променя по доста сложен закон. Преди всичко тя расте, но понякога и катастрофално пада.

Повтаряйки аргумент, трябва всеки следващ път да му даваме ново словесно изражение. Особено важно е оскърбленията и ругатните (без които, както е известно, логическото разсъждение е като ягоди без сметана) да бъдат всеки път различни. Ако не спазвате това правило, бъдете сигурни, че след второто или най-много третото повторение, вашият аргумент ще бъде отхвърлен: „Е, какво повтаряш все едно и също нещо!” Впрочем тази грешка могат да допуснат само неопитните.

Ще илюстрираме тази сцена, изпълнена (наподобявайки трагедия от Есхил) от двама солисти и хор.

Гражданка: Очилата! Очилата ми откраднаха!
Хор: Я си ги потърси, на кой му е притрябвало да ги краде!
Гражданка: Ето този ги открадна! Погледнете престъпния му вид! Върни ми очилата!
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Разбира се, че той е крадеца! Какъв поглед на рецидивист има само!
Хор: Но той стоеше там, и не се е доближавал до вас.
Гражданка: Изчерви се! Малко са затворите за такива хора!
Хор: А нима… може и той да ги е взел.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Че кой друг ще ги краде, освен крадеца!
Хор: Върни й очилата и да приключваме.
Момче: Но аз стоях тук, и не съм се доближавал до вас.
Гражданка: Крадец е той, джебчия! Ясно е, че той ги е взел.
Хор: Разбира се, че е така. Как повтаря едно и също само!
Гражданка: Да вървим в милицията! Не бягай!
Хор: В милицията да вървим и да потвърдим – той взе очилата.

Споровете, в които всяка от страните повтаря аргументите си, се наричат циклични. С времето динамичната теория на цикличните спорове ще се превърне в една от най-интересните части на женската логика, наситена с ергодични теореми* и асимптотични критерии.

 

КОЛИЧЕСТВЕНИ ОЦЕНКИ
И в мъжката логика сравнително малко съждения са абсолютно истинни или неистинни, независимо от количествените оценки. Когато мъжът с познания в логиката твърди, че обувката е черна, той като правило, няма предвид, че обувката поглъща всички падащи върху него лъчи. Но, изказвайки такова твърдение, мъжът смята за необходимо да даде дефиниция на черния цвят. Такива изследвания, по същество излизащи извън предмета на логиката, са сложни и трудоемки. Те спъват процеса на логичното разсъждение. Женската логика е по-гъвкава и при нея не се срещат подобни затруднения. Да се признае или не даден цвят за черен зависи изцяло от целта на спора. Ще поясним това с малък пример.

Раиса: Сеня, яката на ризата ти е отвратителна! Свали я за да я изпера!
Сеня: Но тя си е съвсем чиста, мила. Едва вчера я облякох.
Раиса: Погледни си яката! Абсолютно черна е.
…
Леля Санда: Раиса Марковна, ако продължавате да ми давате за пране такива захабени ризи, ще започна да Ви взимам двойна цена. Ръцете му окапват на човек, докато ги изпере!
Раиса: Семен Матвеевич я е носил само един ден. Та погледнете яката – съвършено бяла е!

Като самостоятелно упражнение за читателя предоставям да реши каква температура (в °С) има „абсолютно студения” чай: +80, +40, +18,0, -273?

/следва продължение/

 

(Д.В.БЕКЛЕМИШЕВ – доцент Московского физико-технического института)
В оригинал: http://paraplan.ru/forum/viewpost.php?p=181518

________________________________________________________________

/*ергодични теории. В тези теории се разглеждат т.нар метрично неразложими механични системи (или ергодични системи), т.е. такива, чието фазово пространство не може да се раздели на области, такива, че фазова точка, намираща се първоначално в една област, винаги да остава в нея и да не може с течение на времето да попадне в друга област. За такава система фазовата точка пробягва цялото подпространство с дадена енергия (по-точно, може да премине достатъчно близко до всяка точка от подпространството с дадена енергия). Приемането на съществуване на ергодични системи се нарича ергодична хипотеза. За ергодични системи се доказват ергодичните теореми на Биркхоф (1931) и фон Нойман (1932) за равенство на средните по време и средните по ансамбъл. Из „Основни понятия на класическата статистическа физика”/