Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното.
Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Ще, ще… и нали знаеш кого ще потърся 😉
(буквално за летящата стъпка 😉 )
Поздрави
vasilev,
не ми е трудно да се сетя 😉
Винаги съм на твое разположение 😉 Ще те държа за ръчичка, ако трябва 🙂
По-скоро ще трябва да ми държиш очите затворени, да не се чудя какво правя там… сред птиците и да натискаш копчето на апарата, който ще виси свободно на врата ми, понеже с 2 ръце ще се стискам за ремъците 🙂
vasilev,
хехе, ако ще си затваряш очите си стой на земята 😉
С мен или без мен до копчето на апарата може и да не стигнеш. Първополетниците винаги много се вълнуват и забравят за апарата. Читави снимки правят от втори полет натам 😉
Не се страхувай…
Довери ми се 🙂
ела…
И мен ме е шубе.
Това с височините, мога да го издържа, ако е кратко.
Ще стискам зъби и все ще издаяня някак.
Ама ей така да се рея и шматкам,
безобразно неясно до кога…
Направо изтръпвам като си го помисля 🙂
Възхищавам ти се на умението да се развръзваш от оковите.
Искрено ти се възхищавам и ти завиждам 🙂
И ако някой ден,
в което дълбоко се съмнявам,
реша да политна,
ще те потърся!
Светлеее, Светле!
Точно на теб ли трябва да казвам, че оковите, които те държат, са твое собствено производство и съществуват само в ума ти 🙂 Не, нали? 😉
А колкото до летенето – това е нещо, върху което може да се работи. Грешно е да мислиш, че някой ден ще ти се долети ей така от немай къде и ще се престрашиш отведнъж. Първо трябва да погледаш летящи хора отдолу /от кацалото/, после да ги погледаш отгоре /от старта/ и чак тогава, евентуално, като посъбереш емоции, да решиш дали искаш да опиташ.
Има и нещо друго. Човешкият мозък разпознава височината като такава до определено разстояние и само ако има ориентири наоколо. Аз изпитвам ужас от балкон на 14 етаж, но на 2000 м над терена съм екстра, защото на 2000 метра няма близки ориентири.
Сигурна съм, че ако погледнеш небе с облаци не можеш да прецениш на какво разстояние са от теб, нито пък да кажеш кой облак на какво разстояние е от този до него по вертикала. Има моменти, в които облаците са на 6000 метра по вертикала един от друг, но ако не ги разпознаваш по видове, не можеш да кажеш кой къде е…
Ей такива неща мога да ти разказвам цял ден, ако се престрашиш да се появиш на поляната в Сопот 😉
Леле,
слушам те и настръхвам.
Повярвай ми,
предизвикателството е голямо.
Разкъсвам се от паника и съпротива от една страна и възхищение и желание към свободното летене.
Пусти му фобии,
няма да спрат да ме изкушават да ги преодолявам екстримно.
Настръхвам,
защото ти вярвам и желая да опитам.
По начина по който казваш –
стъпка по стъпка.
Дачи, Дачи,
взимам си белята с теб :), Ей ! :))))))
🙂 Знам, че предизвикателството е голямо. И за мен беше и продължава да е, но по по-различна причина. Ще ти разкажа някой път 🙂
Първата стъпка, която трябва да направиш е да се научиш да се доверяваш. Избери някого, на когото да се довериш. Довери се на мен – щом ми вярваш, значи няма да е трудно. А ако се довериш на мен ще си изминала повече от половината път 😉
А за белята… По-хубава от мен няма да намериш 😛