Записки за женската логика, част 2

(продължение от част 1-ва)

ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА

Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор.

В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат вместо някое спорно твърдение съвсем друго, което е безспорно. И да се възрази е невъзможно! За оборването му би трябвало да се върнете към думи на събеседницата си, които отдавна са отзвучали, което, както вече показахме, е невъзможно. Следва да споменем, че богатството на форми на метода за преход в  друга равнина е невъзможно да бъде сведено до тип съждения, които аристотеловата логика определя като погрешни.

Един пример за този метод вече срещнахме в диалога на Лидия Ивановна и Лариса. Лариса успя да замени обсъждането на тона на отговора си по повод на ходенето до канцеларията със обсъждането на съдържанието на този отговор. Да разгледаме още един пример.

Анна Ивановна: Лейтенант Пронин въобще не е женкар!
Люба: Да-да! Вчера го гледах как цял час си говореше със сервитьорката Нюра!
Анна Ивановна: И какво от това! И с Нюрка си говори не час, а пет минути, аз също го видях. И вече го наричат женкар!

В този момент Люба, чувствайки правотата на Анна Ивановна и слабостта на аргументите си използва метода на преход на спора в друга равнина, например така:

Люба: Да бе – пет минути! Леля Таня успя и вода да донесе и телето да напои, а те все си стояха и си говореха.
Анна Ивановна: Кладенецът й е под ръка, а и телето едва започна да пие.

Анна Ивановна не се предава, но преходът в друга плоскост е извършен успешно. Сега репутацията на лейтенант Пронин зависи от водопоя на телето.

Следва да отбележим, че равнината, в която се води спора, понякога се изменя много бързо. Скоростта на промяната може да бъде толкова голяма, че мъж без специална подготовка въобще не може да разбере за какво става дума. Авторът, с помощта на методични наблюдения и задълбочени размишления, успя да разкрие природата на това явление.

Целта на подобен спор е да се реши кой е прав или неправ въобще, а не във връзка с решаването на даден частен въпрос. Затова и предмета на спора сам по себе си не представлява интерес за спорещите дами и бързо се загубва.

Така например, изведнъж може да се окаже, че най-логичния отговор на твърдението:
„а в България, на Златните пясъци, пясъка е двойно по-горещ!” може да бъде „А пък ние с МЪЖА ми зимата бяхме в Бакуриани, а там ходят само чужденци…”

Възможността за преход в друга равнина има едно интересно следствие, а именно: нито едно доказателство не може да бъде по-дълго от една фраза. По-дългите доказателства нямат практическо приложение. И действително – трудно е да се попречи на вашата събеседница да промени темата на разговора, когато тя се възползва от пауза във вашите разсъждения. Съждения от няколко фрази могат да се използват само тогава, когато събеседникът ви е лишен от възможността да говори – когато е разколебан, мисли бавно или се намира в зависимост от вас. В последния случай логиката дава възможността да се вмъква в разговора периодично фразата „Мълчи, когато разговарям с теб!”. Впрочем правотата ви при всички случай е несъмнена, според точка първа.

 

СИЛОГИЗМИ

Една от особеностите на женската логика е отсъствието на силогизми. Това обаче свидетелства не за слабост в способностите за мислене у прекрасния пол, а обратно – за силата на тези способности. И действително, същината е не в това, че жената не може да направи логичен извод от две твърдения, а в това че тя отлично знае, че опонентката й може да направи същия извод не по-зле от нея. И не се съмнявайте, че ако този извод не устройва събеседницата ви, тя ще се отрече и от основната, и от частната предпоставка и от всичко, което трябва.

А ако вашия извод устройва събеседницата ви, е необходимо, без да се губи излишно време, да се отречете сами от този извод. Тъй като всичко това е предварително известно, силогизмите в женската логика нямат приложение. А ако мъжът все пак се опита да ги употреби, то дамата би трябвало да се съгласи с предпоставките условно, казвайки например „да допуснем” или нещо подобно. Ето как изглежда това в практиката:

Иван: Дори и да съм пийнал, то е защото добри хора – приятелите ми, разбираш ли – са ме почерпили!
Татьяна: Лъжеш ме, проклетнико!
Иван: Че нали цялата си заплата ти давам?
Татьяна: Е, да предположим, че е цялата…
Иван: Значи, нямам пари за пиене?
Татьяна: Точно на това се чудя, с какви пари пиеш?
Иван: Който няма пари за пиене, го черпят приятелите му!
И сега Татяна с чисто женска проницателност предвижда изводът „значи и мен приятелите ме почерпиха” и преминава към отрицанието на предпоставките:
Татьяна: И заплатата ти е 60 рубли само, и приятелите ти всичките са алкохолици. Не искам да ти виждам пиянската мутра!

Трябва категорично да подчертаем, че ако е необходимо да се прави извод от две предпоставки, то той трябва да бъде направен според правилата на женската логика.

Нека разгледаме, например, подобна фраза:

„Всички приятели на моя приятел А. са негодяи и прахосници”. От двете предпоставки в тази фраза, според правилата на мъжката логика би следвало, че самият човек, казал фразата е негодяй. Според женската логика подобен извод би бил неверен, и всяка уважаваща себе си дама ще произнесе тази фраза с чиста съвест.

 

АБСОЛЮТ

Всичко казано дотук потвърждава нееднозначните правила в женската логика. Мъж без специална подготовка не е в състояние да предвиди кой от всичките възможни изводи би следвало да се направи. Как се ориентират в това самите жени?

Мъжката логика твърди, че всяко съждение е или вярно или невярно. За да различат верните от неверните съждения, мъжете използват естествените или хуманитарни науки, но от времето на Адам до наши дни не е забелязан фундаментален напредък. Женската логика разделя съжденията на „верни”, „неверни” и „не представляващи интерес”. Въпреки повечето класове, всяка жена с голяма лекота и още по-голяма увереност може да отнесе всяко съждение към всеки от тези класове. Как се прави това?

Фундаменталното откритие на автора се състои във въвеждането на понятието абсолют. Естествено е, че още Ева е ползвала абсолюта, но като понятие не е било формулирано от нея, както и досега не са били правени опити да се обясни женската логика в теоретичен аспект.

Абсолют е съвкупност от постановки, които се употребяват за проверка на верността на други постановки по следния начин: заключението е вярно, ако се съгласува с абсолюта, не е вярно, ако му противоречи, и не заслужава внимание, ако няма нищо общо с абсолюта. Към това трябва да добавим и следното.

Абсолютът съдържа постановки, които са противоречиви от гледна точка на мъжката логика, но от гледна точка на женската логика те са истинни по дефиниция.

Естествено, че всяка дама има свой собствен абсолют. Това обяснява и появата на изрази като „Странничка ми се вижда Вашата логика!”. На пръв поглед може да помислите, че казващата това счита, че всеки има собствена логика. Всъщност тя просто отрича абсолюта на събеседницата си.

Абсолютът не е константа. Той може да се променя внезапно и безпорядъчно. За дамата, чийто абсолют има постоянна част, е прието да се говори, че е дама с убеждения. Споменатото дотук е достатъчно, за да покаже, че не може да се приема женската логика като обикновена многозначна логика. При цялото уважение на автора към изследванията на Заде и неговите последоватеи, които споделят тази гледна точка, той не би могъл да ги нарече перспективни. Теорията за неопределените множества, очевидно, би могла да бъде приложена по друг начин. Много е примамливо да разглеждаме абсолюта като неопределено множество. Прочее, няма да задълбаваме в специализирани въпроси.

Нека илюстрираме абсолюта със следния диалог.

Г-жа Михалева: …цяла седмица не се е прибирала вкъщи, не знаем къде се скита! А нощем устройва пиянства и танци, вдига такъв шум, че ти иде да се прекръстиш, макар и да съм атеистка, откак се омъжих. Ето вчера например: до четири не можах да заспя – дойдоха мъже, напиха се и пяха пиянски песни (г-жа Михалева има предвид, разбира се, съседката си, а не себе си). Невъзможно е да се живее нормално!

Районен милиционер: Но Вие казахте, че Петрова една седмица не се е прибирала у дома.

Г-жа Михалева: Вие да не би да я защитавате? Аз вас не съм ви викала за това! Търтея си е търтей, и без друго тя си има много защитници, господи, прости ми, макар да не съм вярваща, а и съпругът ми, царство му небесно, беше районен атеист…

Ако г-жа Михалева беше не само практик, но и теоретик на женската логика, тя би казала, че „Петрова е търтей” е абсолют. Затова и всички обвинения за верни. Евентуалното им противоречие има значение само за мъжете, например за районния милиционер, които разглеждат истината твърде грубо и праволинейно. Истината за жените обаче, както казва Жан Ануи – е нещо така крехко, чупливо, толкова многостранно…

 

Още един пример:

Ольга Петровна: Миша! Ела тук! Кой ти е разрешил да играеш футбол? Виж се какъв си потен и мръсен!
Миша: Ама те всички деца играят футбол!

В този момент Олга Петровна пресича из корен построяването на силогизма и преминава към отрицание на извода, тъй като не може да отрече предпоставките.

Ольга Петровна: А ако започнат да крадат, ти с тях ли ще отидеш?

В абсолюта на Олга Петровна има твърдение „не може да се краде” и тя ползва измислен пример, в който всички деца в двора тръгват дружно да крадат, за да отхвърли ходът на разсъжденията, който я води до противоречие с абсолюта й. Последния въпрос на Олга Петровна парализира мисълта на Миша с абсурното за него предположение и той не се досеща за единственото разумно възражение, че той не е имал предвид „каквото правят всички, мога да го правя и аз”, а „каквото е разрешено на всички, е разрешено и на мен”. В резултат последната реплика остава без възражение, което и решава въпроса според желанието на Олга Петровна.

 

Нека да използваме понятието абсолют, за да изясним, в какво можем да убедим една жена, и за какво – не можем.

Някои считат, че е невъзможно една жена да бъде убедена за каквото и да е, други смятат, че жените лесно се поддават на внушение. За нас вече би трябвало да е очевидно, че жената лесно може да бъде убедена за нещо, не заслужаващо внимание. И е съвършено невъзможно да бъде убедена за неща, които противоречат на абсолюта й, също както е невъзможно да бъде убеден всеки здравомислещ мъж, че ако всяка цаца е риба, следва, че и всяка риба е цаца. Това не е логично и само допълнителни съображения (бира?), биха го накарали да се съгласи с това за известно време.

 

КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ С МЪЖЕТЕ?

Изкуството, чието име сложихме като заглавие на тази част, несъмнено е необходимо на всяка жена и всяка жена го овладява, когато стане необходимо. Повечето – докъм тригодишна възраст. Не знам има ли мъж, който да е овладял обратното. Изолирани случаи са възможни, но не по-често отколкото се появяват гениални учени или художници.

Разбира се, тези скромни записки не претендират за достатъчно или дори за първоначално излагане на предмета. Ще приведем само някои съображения.

Вашата женска логика ще пасне на неговата мъжка като ключ в ключалка, ако го заставите да приеме като верни необходимите за даден спор предпоставки от вашия абсолют. И обратно, ако това не се случи, следва да се прекрати спора (виж т.1). Едва не написах „да се признаете за победена”, но именно това е нещото, което в никой случай не трябва да правите. При неблагоприятно развитие на спора, следва да характеризирате вашия събеседник като отрицателен типаж: „с него е абсолютно невъзможо да се разговаря”. Това дава ключ към разбирането на непонятната за непосветени фраза, която нерядко може да бъде чута „Говорих с него повече от два часа… Съвършено невъзможно е да се говори с него!”.

Задачата ви се облекчава и от това, че мъжете (които по правило и понятие си нямат за съществуването на абсолюта), питаят дълбоко уважение в Логиката и лесно се съгласяват с нещо, което е логически извод, без да се замислят накъде ги води този извод. Не се налага да споменаваме, че да се предлага собствения абсолют би следвало с ум и такт. Мъжете на всичко реагират странно. Понякога са напълно непредсказуеми. Така например противоречия в постановките на абсолюта, твърде внезапната му промяна или други такива дреболии могат да изпортят цялата работа.

 

Да разгледаме следния диалог:

Нели: Ах, муцка, днес съвсем случайно минах през ЦУМ и там се продаваха ТАКИВА ОБУВКИ… само за 500 лева!

Сергей: Само за 500? А въглища за зимата с какво ще купуваме?
(Ето и прехвалената мъжка логика. Аз му говоря за обувки, а той – за въглища. Съвсем не на място!)

Нели: Да, аз си знам, че за мен не обичаш да даваш пари и наистина не исках да ги купувам, но чуй ме само за какви обувки говоря! Целите са сиви, а около носа – бежови!
(Предлагайки абсолюта си като предпоставка не пречи да се демонстрира понякога и елегантно краче.)

Сергей: А ти въобще по каква работа мина през ЦУМ?
(Ето пак! Отново! Наистина с него е просто невъзможно да се разговаря! „Просто”, но не „съвършено”, за щастие.)

Нели: Между другото, нямаш прилични обувки за зимата. Не можем да поправяме тези, които носи миналата година!!

Сергей: Да, наистина, може и да не ги носим на поправка.
(Съгласявай се ти, съгласявай…)

Нели: И аз нямам никакви…

Сергей: Нима? Наистина ли?

Нели: Разбира се, аз ще ходя съвсем боса, а той не иска да му занесем обувките на поправка.
(Староиспански гамбит.)

Сергей: Нели, нямах това предвид… Ех, ама си и ти…

Нели: Ето такъв си винаги ти! Добре, значи и двамата се нуждаем от обувки за зимата.

Сергей: Е, аз мога да дам моите на поправка и да изкарат и тази.

Нели: Прави както знаеш. Винаги си постъпвал по своему. Но лично аз мисля, че първо трябва да се обуем и облечем, а после да мислим за въглищата.

Сергей: Да, навярно така е…
(Ето, муцката е признал абсолюта. По-нататъшното развитие на диалога оставяме на въображението на читателя.)

Удобно е да се раздели признаването на абсолюта от самото съждение. Понякога е достатъчно само да се постигне признаването на абсолюта. Не може да не се признае на мъжете, че понякога се справят и сами с прости изводи. Няма да привеждам примери. Всеки от читателите несъмнено е чувал фрази като:

„За нищо не искам да те убеждавам. Постъпи, както намериш за добре. Мъжът трябва да решава сам. Просто искам да ти обясня как стоят нещата, защото не си в час.”

Светът е стар, а логиката вечна.

Несъмнено, отново ще чуете нещо подобно. Но сега вече ще знаете какво означава това.