LeeNeeAnn

Вечерай, Радо, вечерай, Радо,Вечерай, Радо, мори вънка излизай… Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Когато видя щъркел, душата ми се изпълва със спокойствие и умиротвореност, усещане, че този луд свят в това свято късче земя, в което ни се е паднало да живеем, ще го бъде още… Поне още една година, поне до следващото завръщане на щъркелите… За мен, щъркелите имат много голямо емоционално значение… Може би защото носят със себе си вселенския разум и надежда за нещо ново и по-добро, защото оцеляват, стоят над човешката невменяемост и суета и някак изглежда, че не се съобразяват много-много дори с природните настроения, а се движат неотклонно по свой собствен план и закон. Вечерай,…

Continue reading

Дойдоха вчера двама от ВеронаИ за миг изпълниха салонаС радост, смях, но и малко тъгаЗаради предстоящата подла играНа този хубостник Протей,Дето търси приключения на всяка цена Протей, веронски глезльо безподобен,се сдоби с нелека съдба,предизвикана от глупавата му младежка глава,тръгнала да завладява света,крадейки женски сърца. Оказа се, че светът не работи така, априятелството по-силно е от любовтадори и към най-красивата жена. Човек може да намери вдъхновение,да вземе това благородно решениена приятеля си предателство да прости. Може би защото любовта е сляпа,или може би защото помага да затвориш очии да не обръщаш внимание на хорските срамоти. Или може би защото,ако намериш сили да се извиниш,приятелството можеш да спасиш. И така сред закачки, смях и смели обрати,двамата стари веронски познати,преодоляха глупостта,към която ги тласна младостта.Всеки намери своята сродна…

Continue reading

…или просто един семинар по-близо до 19-я 😉 Когато преди седем години, след десетия юбилеен семинар написах, че разказано или не, преживяното на семинарите тепърва ще се превръща в чановска легенда, не сгреших! Спокойно мога да нарека 17-я ни семинар ИСТОРИЧЕСКИ, защото през всичките му пет дни, се разказаха всички възможни истории! Истории за началото, за раждането на жълтото семейство, за появата в него на всяка една луда глава с жълта шапка, за мъглявата истина зад легендата за чановските доктори, за дневните репетиции и нощните лекции, за истинския произход на легендата за 19-ия чановски семинар и още, и още, и още… Родиха се и нови истории за сиренце, кашкавалче и който-трябва-си-знае още какви неща… Истории с мелодия и ритъм… И ако се питате защо някои…

Continue reading

Странно тече времето напоследък – уж дните минават бавно, заради многото задачки в тях, уж седмиците изглеждат безкрайни, а само мигнеш – и минал месец, обърнеш се – и минала цяла година. И пак е Празник! Клуб по български народни танци “Чанове” e на 18 години! И хем беше вчера, когато започнахме да танцуваме, хем са се изтърколили цели 18 години оттогава! Хубавото е, че можеш да се обърнеш назад и да видиш откъде си тръгнал, а след това да се огледаш наоколо и да видиш какво имаш в момента. А то не е никак малко – стотици сърца, тупкащи на една и съща честота, като стотици малки трепкащи частички от един цял жив организъм (както добре го обрисува Коце). А още по-хубавото е, че…

Continue reading

„Стъклената клетка“ е името на благотворителната кауза на Краси Георгиев, заради която той е затворен в кутия насред София. Каузата отново е силна: Превенция на зависимостите в детска и юношеска възраст. Събраните средства отиват при Сдружение МЪСТАРТ, които ще реализират амбициозните цели на този проект: да се изготви и реализира програма за превенция на зависимостите, която да стигне до училища, учители, родители, училищни психолози, така че да могат да разпознаят първите признаци на зависимост, включително дигиталната. Банковата сметка, на която можете да подкрепите Краси и каузата: IBAN: BG09BPBI79401091464101 BIG: BPBIBGSFСдружение МЪСТАРТ Днес е ден 6 от стъкленото предизвикателство и въпреки, че никога не съм се съмнявала в успеха на Краси, не спирам да мисля за него. Мисля, че това е най-сложното предизвикателство, пред което се е…

Continue reading

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…

Continue reading

Дъх на стара родопска къща, пресен хляб и пролет… Ленива писанка и дружелюбен мълчалив старец… Тишина и вятър, брулещ вековни дъбове… Съкровеното и истински човешкото, без грим и суета… Усещане за уют и умиротвореност, за бягство и спасение, за край и начало, едновременно… И въпреки, че книгата се казва „Заблудата“, тя съдържа единствено и само истини – изконни и човешки – такива, които искаш да помниш и такива, които се опитваш да забравиш… Всеки разказ е всъщност цяла вселена и хем има начало и край, хем те кара да разширяваш и довършваш историите в главата си – истории, които със сигурност не са твои, но толкова силно се откриваш в тях, че се чувстваш заобиколен от невидима сила, защитен и не сам… Най-хубавите разкази ги…

Continue reading

Когато отиваш на спектакъл, обикновено казваш „Отивам на опера“ или „Отивам на театър“, или… на рок-концерт, на симфоничен концерт… За да опишеш спектакъл на Нешка Робева, трябва да изброиш всички видове танци, спортове и музика, които познаваш и със сигурност ще изпуснеш нещо. Пък и дори да успееш да ги изброиш, кой ще ти повярва, че в един спектакъл можеш да видиш съчетани рап, брейк, хип-хоп, кан-кан, танго, суинг, рок, сиртаки, турски фолклор, и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи, както беше в „Купонът“?! Или пък друга, по-смела комбинация: опера, балет, кан-кан, рок и пак български фолклор, както беше във „Търси се Фигаро – последната грешка на Нешка“. Моменти от „Търси се Фигаро – последната…

Continue reading

Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош… Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели… Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец… Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор… Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха… Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята… За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг…

Continue reading