Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”.
Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности…
Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си…
Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща…
А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра:
Има кристално синьо, бликащо от щастливи сълзи…
… бебешко розово, сияещо от очите бъдеща майка…
… искрящо бяло от любопитните детски очи…
… пронизително жълто от раздиращите сумрака щастливи писъци на новопритежател на носия…
… румено червено от пламналите бузи на изумена рожденичка…
… тъмно лилаво от сълзите на (временно) нетанцуващ мечтател…
… златисто жълто от животоподдържащите ритми на духовата музика…
… звънливо сребристо от шпорите на напети танцьори…
… и шарено, много много шарено…
“Фиданките”
“Софийска лудост”
Носии от Антимово, Видинско
Ансамбъл “Дунав”
Ансамбъл “Дунав”
И още нещо научих: човешката душа е безкрайна! Колкото повече искреност, непринуденост и обич раздава – толкова повече среща насреща и толкова повече остава в нея!
Благодаря ви, момичета, че продължавате да разпъвате пределите на душата ми, като всеки път я тъпчете до горе с щастие, искреност, непринуденост, спонтанност, внимание, загриженост … – просто с Обич!
А какви са тези белодрешковци там? Дали са от локалното население или са досадници от софийското пóле?
О, определено са местни 🙂 Шопските носии не изглеждат така 🙂
А, че аз откъде да знам. Те така си бяха 🙄