Category: Летене (от всякакъв вид)

Да летя с парапланер беше детската ми мечта. Едни от първите ми спомени на съзнателен човек са свързани с гледката на крила в небето над Троянския Балкан. Любувах им се с тъга и възхищение. Възхищението е ясно… Тъгата идваше от чувството, че това е за мъже и не бих се справила сама. Тогава едва ли е било възможно летенето по двойки – с двуместен парапланер – тандем, но сега вече е! Така че, ако летенето е несбъднатата ти мечта – готви се! Идва времето за сбъдване на мечтите! Предполагам, че много хора на някакъв етап от живота си откриват у себе си желанието да летят. За едни то е мечта, за други е забавление да опитат нещо “екстремно”, за трети е просто желание да опитат…

Continue reading

Какво трябва да направите, ако решите да се занимавате с парапланеризъм? Откъде да започнете? Къде да отидете?… Въпросите са стотици. Ще се постарая да бъда максимално изчерпателна. Ако някъде не съм – разчитам на вас да попитате. Най-важната стъпка е изборът на верния клуб и верния инструктор. Като се понаучите да летите, въпросите ще са милиони, и то все такива, за които сега не предполагате 😉 Поинтересувайте се и разберете кои клубове по парапланеризъм се намират във вашия район. Най-лесно е да питате Google какво знае по въпроса. Открийте клуба и отидете на място. Намерете председателя на клуба и поговорете с него. По време на разговора, за вас е важно да добиете емоционална представа за инструкторите като хора. Пилотът-инструктор, в чиито ръце ще оставите живота…

Continue reading

гр. Сопот, 11 ноември 2006 г. Пътят до старта: коктейл от емоции. При всеки човек – различни, но всеки път – едни и същи. Торбата със свободата тежи към 20 кг. Ако вътре нямаше крило и сбруя, а камъни и тухли – нямаше да мога да помръдна с нея по баира. Но щом е за летене… На самия старт: както обикновено – всичко си имам, знам къде е, какво се прави с него, но ръцете ми окъсяват и не стигат до коланите, главата ми пораства и не влиза в каската, ушите – и те… Съпругът ми и инструктор /Румен/ ме приготвиха за излитане. Румен имаше грижата да ми приготви крилото, да ме провери, огледа и да ме излети. Благодаря ти, Румене, за напътствията и воденето!!! Излитането:…

Continue reading

Снощи Световната федерация по аеронавтика /FAI/ най-сетне публикува рекорда на Венелин. http://records.fai.org/microlight/current.asp?id=RPF1 WORLD RECORDS RATIFIED IN THE PAST THREE MONTHS Sub-class RPF1 (Microlights : Paraglider Control / Foot-launched / Flown with one person) Speed over a closed circuit of 50 km without landing : 51.67 km/h Date of flight: 10/06/2006 Pilot: Venelin S. STAIKOV (Bulgaria) Course/place: Kazanlak (Bulgaria) Microlight: Apco Thrust ratified on 25/10/2006 | Database ID 13943   Аз прегърнах рекордьора още през юни, но сега му честитя пак.

Continue reading

„Височината е твой приятел!” „Височината ти дава сигурност!” Това са фрази, които съм чувала в Сопот, по един или друг повод, все свързан с летенето. Разбирам, че това е така.    Знам, че е така.    Усещам, че е така. Но, че това наистина е така, ОСЪЗНАХ чак, когато се изплаших от ниското! Да! Колкото и странно и невероятно да звучи – изплаших се от ниското и направих нещо, което не съм очаквала от себе си – отказах се от полет! Първият ми полет беше от високо. Високо е 900 м денивелация, а ниско е около 100-150 м. При прав спокоен полет от 900 м. денивелация, без въртене в термики и без снишаване със спирали /не, че го мога, де ;)/ , летиш около 17 мин. 17…

Continue reading

Фалстарт означава неуспешно излитане, но по-често се свързва с падане при това неуспешно излитане. Иначе си остава просто „замятане” по баира. Причините могат да бъдат много и най-различни: крив вятър, липса на вятър, не добра преценка на условията и момента за излитане, не достатъчно силно стартиране, неуверено стартиране, не достатъчно ускоряване, ранно сядане в сбруята, пасивност на пасажера /когато излита тандем/, грешка в управлението и т.н. А най-често е комбинация от две или повече от изброените обстоятелства. Истината е, че фалстартът не е никак забавно преживяване, защото в общия случай носи болка. Но пък е изключително полезен, дори и само заради факта, че припомня, че „гравитацията е закон, а не просто добра идея” 😉 За осем полета в тандем, с Емо нямаме нито един фалстарт…

Continue reading

В Сопот, на 01 октомври 2006 г. останах за около 17 минути насаме с небето. Как стана това ли? С магия, разбира се. Рецептата й е простичка. Взимаш в почти равни количества /от всичко по много/: – Любознателност, граничеща с досада; – Желание и ентусиазъм, граничещи с лудост; – Търпение и разбиране /по възможност чужди/, най-добре от някой, който вече е бил там; – Доверие, подкрепа и любов от най-скъпия на сърцето ти човек, в огромни количества; – Подкрепа от други сродни души, в умерени количества; – Сълзи от радост и нетърпение, в неконтролируеми количества; – Страх до нивото на здравия разум, с леко треперене на брадичката; Смесването и хомогенизирането на съставките трае около 12 месеца. Когато всичко е готово, го натъпкваш в едни дънки,…

Continue reading

За първия ни тандемен полет съм ви разказвала, за следващите пет – също. На седмия ни полет, който ме държа в емоционална вихрушка повече от десет дни, отделих цяла публикация веднага щом способността ми да се изразявам членоразделно се възвърна… Всички тези седем полета са неповторими и специални, с висока емоционална стойност за мен. Но въпреки това, осмият е различен и още по-особен, и още по-специален! Описването му, пък, е нещо като проверка дали описателните и говорните ми способности са се възстановили… Това не беше точно полет, а по-скоро изпит, генерална репетиция, това беше край и в същото време – начало… Дълго чакано начало… неосъзнато очаквано начало… Дата на изпита: събота, 30-септември-2006 г. Място: Баира с лифта в Сопот. Прекрасно място с денивелация близо 900…

Continue reading

Да напомням ли, че „летене” значи „летене с парапланер”? 😉 Кога: неделя, 24-септември-2006 г. Къде: съвсем близо до центъра на Вселената – разбирай: съвсем близо до Сопот Къде по-точно: учебния баир на Скайномад Колко: Зависи, запознати твърдят, че е 40 Какво колко: метра денивелация. Но зависи… Променливо е… Като го гледаш отдолу нагоре изглежда не повече от 15-20 м. Като тръгнеш нагоре с оборудването на гръб /около 18-19 кг/ баира става поне 50 м. Като се приготвяш за първи полет – става поне 100 м. Какво: тръни, храсти, камъни /не големи, само колкото да се удариш/ и малко остра трева… Вятър: нито грам! Облаци: само един, голям от София до Пловдив Кой: Аз и инструктор /Ники/, както и малко зяпачи, маскирани като фотографи, начинаещи пилоти…

Continue reading

Както обича да казва един скъп на сърцето ми човек “Фигури се получават, когато пречиш на крилото да си лети!” Да, така е! Не бива да се пречи на крилото да лети. Но… в човешката ни природа е заложено да правим това, което не бива… А и е много важно КОЙ точно пречи на крилото да лети, разбирай: кой точно прави фигурите. Защото, ако аз преча на крилото – това е самоубийство или даже убийство, не знам… Но ако Емо пречи на крилото да лети и аз също съм закачена за това крило… Това е …. Ихааа, уау… УАУ… Това е нещо, за чието описание търся думи вече десетина дни и не съм сигурна, че съм ги намерила… … … … В този ден времето…

Continue reading

От първия ми тандемен полет изминаха около два месеца и още около 6 полета. Всъщност летяла съм точно седем пъти досега наяве и безброй пъти на сън. На пръв поглед изглежда, че доста неща са се променили от тогава, но като се замисля и се вгледам по-внимателно в себе си, разбирам, че това е само зрителна измама 😉 . Повечето неща са си същите. Аз съм си същата… почти… Ако може изобщо нещо вече да е същото… Променил се е броят на полетите ми, но не и името на пилота ми – той все още продължава да си се казва Емо. И продължава да е все така търпелив, спокоен, усмихнат, добър и толерантен с мен. Обичам да летя с Емо! Когато летя с него и той ми подарява…

Continue reading

Със специални благодарности към всички вас за помощта 🙂 Този речник е забавен, не защото термините в него не са истински, а защото когато ги знаеш е забавно. Когато не ги знаеш, не само че не е забавно, а дори е тъжно, защото не схващаш и грам от това, за което се говори около теб. Този речник е разговорен, защото съдържа думи и изрази, които парапланеристите използват, когато разговарят помежду си. И накрая, този речник е речник, защото се опитва да обясни думи и изрази, както от към забавната, така и от към сериозната им страна. “Придървяне” – кацнал върху дърво, по аналогия от приземяване. “Присклоняване” – кацане върху склон. Случва се ‘без да искаш’ – като в детската градина. “Пригъзяване“ – специална техника за…

Continue reading

Крилото е живо и има свой собствен пулс, душа, глас… Глас, който ти говори и те води, а ти трябва само да се научиш да го разбираш, слушаш и следваш… При всяко трепване, всеки порив на вятъра, всяко движение, крилото издава звук с различна честота и тембър и запява песен… Песен, която излиза от неговата душа и се влива направо в твоята… Слушайки песента на крилото, душата ти се настройва на тази честота и членоразделната реч изчезва, а остават само звуците… Всяка камера, всяка връв, всеки ръб имат свой звук и глас, своя извивка и специфична осанка, които са част от тялото и душата на крилото. Те са невроните, те са гласните струни, те са кръвоносните му съдове. Когато си горе, сам с крилото си,…

Continue reading

Всеки един (не)обикновен парапланеристки ден в Сопот започва със … събуждане от сън. Събуждането е точно … когато бие църковната камбана, която се чува в целия град, всеки ден, по едно и също време… Следва задължителна закуска, кафе по желание, в заведение срещу клуба, така че закусващите да държат под око новопристигащите и … обратното. И така, леко и кротко, докато дойде време за тръгване към лифта. А то идва когато всички са се натуткали достатъчно, качили са крилата и оборудването по колите и вече стоят и чакат, но не знаят точно какво… Като започнат да се питат един друг “Какво чакаме всъщност?”, значи е време за тръгване към лифта и за качване за първия полет за този ден. Кога е време за първия полет…

Continue reading

Когато чуя думата “парапланеризъм”, в съзнанието ми изплуват множество асоциации, една от които е “НЕ”! Да! Точно така! Това е думата “НЕ”! Но не просто “не”, като нещо забранено, непозволено, недопустимо, неосъществимо, недостижимо или невъзможно, а “не”, като нещо преценено, осмислено, осъзнато, разбрано и прието. Едва ли има друго занимание (защото не мисля, че думата е “спорт”), в което умението да казваш “не” на себе си, да се е превърнало в изкуство и да е от толкова съществено значение, каквото е за парапланеризма. В парапланеризма “НЕ” не означава страх, неувереност, неопитност, не е признак на колебливост или незнание. В парапланеризма “НЕ” значи бъдеще! Само този, който може да спре себе си в точния момент, само той може да стигне достатъчно далеч и да остане там…

Continue reading

На 27 август 2006 г. баба Тотка Парушева, родом от Сопот, доказа, че за летенето няма възраст. Тя е на 82 години и в чест на 53 рожден ден на сина си, полетя в тандем с Емо!!! Как се е решила ли? Дренките са виновни! Решила го е за 5 мин, като разбрала, че опитен тандемен пилот й яде от дренките пред къщата… Та, от дума на дума… и полетя! Трябва да си призная, че като я видях сутринта на лифта първо съжалих нея, после реших, че Емо се е побъркал, а накрая установих, че сигурно грешката е в мен, щом се притеснявам толкова… Очевидци на старта разказват, че излитането е било весело. Баба Тотка просто е седнала в сбруята, а здравите ръце на Ицо…

Continue reading

Летенето с парапланер е болест! Силно заразна и много много опасна, защото още не е измислено лекарство за спасение на болните! Болестта започва с игрив блясък в очите, който рязко се засилва при всяко съприкосновение с летящи хора, с всеки поглед към небето и с долавянето на всеки неуловим шум на крило…  И така, с течение на времето, блясъкът се превръща в искрица, а после – в пламък!  Забележите ли пламък в очите на някого при споменаването на думи като “летене” или “парапланер” – бягайте далеч от него! За него вече надежда няма, но за вас все още не е късно да избегнете заразяването. Внимавайте, защото заразите ли се веднъж – връщане назад НЯМА! След всеки следващ полет, желанието за летене се увеличава, докато спре…

Continue reading

SkyNomad Open 2006 бе официално открито на 5 Август 2006 в 20.00 ч. на площадката за кацане в гр. Сопот, в присъствието на … всички, които бяха там 😉 Речите, сами по себе си, обикновено не са нещо впечатляващо, дори са си скучнички… Интересното започва после…  Организаторите от SkyNomad ни изненадаха с пищна заря и огнени танци!  Състезанието по парапланеризъм ще продължи до 12 Август, включително. Заявки за участие са изпратили над 150 участници от 20-тина страни. Състезанието обещава да е интересно и грандиозно. Първият активен ден от състезанието е 6 Август 2006, с начало 9.00 ч. на поляната при лифта.  Последният ден е 12 Август и ще бъде използван за наваксване на закъснението със задачките, причинено от евентуално лошо време и за закриване на състезанието. През…

Continue reading

Качвам се на лифта и топката в стомаха ми расте. Не от страх. От вълнение и леко притеснение. Предполагам, че това чувство никога няма да изчезне. Ако изчезне, това би могло да значи, че летенето вече ми е безразлично… Няма начин да се случи… Значи и чувството няма да изчезне. А дали това е вълнение и притеснение в едно, или е ударна доза чист адреналин, още не съм установила. Не е важно какво е. Важното е, че то е част от неповторимото усещане да съм горе.   Горе… Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната… Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения. Горе… Гледам напред… Виждам Средна гора,…

Continue reading