Какво трябва да направите, ако решите да се занимавате с парапланеризъм?
Откъде да започнете? Къде да отидете?… Въпросите са стотици. Ще се постарая да бъда максимално изчерпателна. Ако някъде не съм – разчитам на вас да попитате.
Най-важната стъпка е изборът на верния клуб и верния инструктор. Като се понаучите да летите, въпросите ще са милиони, и то все такива, за които сега не предполагате 😉
Поинтересувайте се и разберете кои клубове по парапланеризъм се намират във вашия район. Най-лесно е да питате Google какво знае по въпроса. Открийте клуба и отидете на място. Намерете председателя на клуба и поговорете с него. По време на разговора, за вас е важно да добиете емоционална представа за инструкторите като хора.
Пилотът-инструктор, в чиито ръце ще оставите живота си, трябва да бъде спокоен, уравновесен, да не е нервняк, да не вика и т.н., чувството му за хумор е бонус 😉
Прекарайте известно време с този човек и с хората от клуба, преди да се запишете на курс. Наблюдавайте. Наблюдавайте го как работи, как води учениците си, как ги обучава, с търпение ли им говори или е нервен… и т.н. Вижте как се държи инструкторът ви с хората около себе си по принцип. Ако не се държи с хората наоколо според вашите представи за поведение, какво ви кара да мислите, че с вас ще се държи различно? Създайте си мнение за него като човек. Впоследствие ще имате възможност да си създадете мнение за него и като пилот-инструктор. Помолете го да се помотаете един ден покрай него, преди да решите искате ли да се учите да летите или не. Няма да ви откаже. Ако ви откаже – още по-добре за вас – няма да си загубите времето!
ИНСТРУКТОР! Това е ключовата дума, на която наблягам изключително силно. “От всяко дърво свирка не става”. И с парапланеристите е така – не от всеки пилот става инструктор, но обикновено инструкторите са най-добрите пилоти.
Попитайте го колко хора е обучил досега. С какво се занимава по принцип? Добре е, ако това е единственото му занимание. Колко часа теория предвижда курса? Ще гледате ли учебни филми? Колко често лети за собствено удоволствие? Инструкторите, които обучават интензивно ученици, летят малко за собствено удоволствие. Подложете инструктора си на кръстосан разпит. По-добре досаден, но жив и здрав. Никой не е пострадал, докато е питал 😉 и аз съм живото доказателство 😉 за това.
Поискайте тандемен полет. Първо, за да се уверите, че да летите ви харесва и второ, и по-важно, за да опознаете пилота си. Поискайте полет-тандем с бъдещия си инструктор.
Ако полетът ви хареса и не ви носи никакви, АМА СЪВСЕМ НИКАКВИ отрицателни емоции, мисли, усещания, съмнения и т.н., и хората ви допадат и печелят поне на първо време вашето доверие, запишете се на курс. По възможност се запишете на курс, който е непрекъснат, а не само събото-неделен. Събото-неделният курс не е удобен, защото не изгражда връзка с инструктора ви, а е важно вие да свикнете с него, както и той да ви опознае. Опознавайки ви, той знае вашите възможности и нагласа и може да предвиди в достатъчна степен вашите реакции. Това може да предпази от грешки и двама ви. Инструкторът ви носи отговорност за вас, докато трае курса. Дори след завършване на курса, вие няма да сте достатъчно опитен, за да летите без надзор от инструктор!!! Известно време след това, вашият инструктор ще продължава да се грижи за вас, да ви помага и да има по-правилна преценка за вас от вас самия.
Записали сте се на курс, но установявате, че нещо в инструктора ви ви притеснява – глас, нервност, усмивка, смях, поведение, …., каквото и да е – откажете се веднага и просто го сменете. Не сте длъжен да изкарате който и да е курс докрай.
В тази връзка – не си купувайте собствено оборудване, преди да сте завършили курс. Истинските клубове ще ви осигурят оборудване, с което да се учите, както и такова, което да наемате, за да можете да летите след това, докато купите свое. След курса, вие заедно с вашия инструктор ще прецените кое оборудване е подходящо за вашите умения и стил на летене.
Грешка, която допускат хората е да си купят оборудване, обвързано с “инструктор” и да не могат или да “нямат право” да сменят обучаващия ги. Не правете това! Който ви предлага да купите оборудване срещу обучение, преди да ви е видял що за човек сте, трябва да ви усъмни. Моля ви, съмнявайте се. Животът и здравето ви зависят от това!!!
Друга полезна стъпка е да отидете на някоя поляна с парапланеристи и да гледате. Местата за летене са обявени в интернет и са общодостъпни. Попитайте – ще ви дам линк. Не е нужно да познавате някой, за да отидете да ГЛЕДАТЕ. Но само, за да гледате. Не се съгласявайте инцидентно на полет с някого, когото не сте проверили по описания по-горе начин или не ви е бил препоръчан от човек, на когото бихте поверили живота си. Тандемен полет в неподходящо време или с неподходящ пилот, може да ви съсипе мечтата!!!
Мисля, че е излишно да казвам, че и дума не може да става да ходите на баир с летящ приятел, за да “пробвате” как става. С инструктор не сте застраховани от грешки, фалстартове и близки срещи с майката земя, та какво остава без него?!!?!?! Страхът е основен компонент на здравия разум. Ако не можете да откажете на подканянията на приятели “айде, пробвай” с друго, откажете с претекста “страх”.
Четенето на форуми не е излишно, но е нож с две остриета, защото нямате критерии за отсяване на мненията, а за съжаление, форумите са пълни с всякакви глупости и полезната информация се размива. Чела съм форуми, но имах късмета да имам кого да питам, докато чета. Ако нямате кого да питате, четете, но не взимайте всичко за чиста монета.
Хубавите неща стават бавно. Ако да летите е детската ви мечта, изпълнете я така, че да бъде истинска и вечна! Не бързайте! Чакали сте цял живот. В сравнение с това, месец, два или година са нищо време, в сравнение с оставащото ви за летене!
От дете мечтаех да летя. Преди повече от година и половина разбрах, че мога да летя в тандем. Една година чаках тандемния си полет. Четох, питах, досаждах на хората с безрой въпроси, ходих по баири и поляни. И след 11 месеца полетях в тандем. Не мечтаех дори да летя сама. След още 3 месеца и още 7 тандемни полета разбрах, че бих се справила и сама. ИНСТРУКТОРЪТ ми го направи възможно! След още 7-8 месеца ще се запиша на курс!!!
Дайте си време. Не бързайте. Хубавите неща стават бавно!
Летенето е удоволствие! Летенето е страст, мания и …. каквото се сетите, но все в положителния смисъл! Ако някой или нещо нарушава това идилично усещане – разкарайте го от живота си. Ако не можете да махнете него – махнете себе си, но усещането ви за летенето трябва да е чисто, красиво и неподправено. Никакъв компромис, дори и най-малкият, не е приемлив!
Много добре казано, дано да влезе в главата на възможно най-голям брой кандидат летци. Това изречение задължително трябва да се постави в курсив – “Дори след завършване на курса, вие няма да сте достатъчно опитен, за да летите без надзор от инструктор!!!”
дачи, голяма си умница 🙂 ама не е бъзик – вярно си го казвам :))
@Vancho laifa
прав си за изречението – подчертавам го.
@асен
🙂 мерси, дано съм полезна…
Syjaliavam za latinicata, no v Albania za takova ne6to ne sa i 4uvali… te i PC-tata gi gledat malko stranno 🙂
Za statiata – tova opredeleno e statia na 4ovek, koito ne prosto iska da leti… 🙂 a iska da pomogne i na drugite da letiat… mnogo syjaliavam, 4e ne sym se setil da spodelia svoi misli i use6tania po temata, no sega kato se zamislia – edva li 6te go napravia!!! niama da uspeia da go napravia tolkova vylnuva6to… ne bihte mogli da vidite plamy4eto v zenicite mi 🙂
DSX, благодаря.
Добре написано! Като човек, който изкара курса в началото на Октомври, напълно те разбирам и съм съгласен с теб. До среща в Сопот 🙂
Благодаря, Пламене! До среща в Сопот 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Мечтаеш да летиш?
ПАРАПЛАНЕРИЗЪМ-НАЧИНАЕЩИ-ВЪПРОСИ
Здравей, LeeNeeAnn!
Kазвам се Ивайло, на 33 г. от Варна.
Искам да ти задам много въпроси и най-вероятно ще те отегча с това дълго писмо, но пък щом има поле за задаване на въпроси…
Та, аз ще я карам надълго, но ще задавам конкретни въпроси, на които ще може да ми отговаряш с две три думи.
С приятелката ми Цветомира имаме приятелско семейство от Търново, с които от години ходим всяка зима на ски. Тази година те отново искат да направиме план и да отидем в Чепеларе. Там си ходим от доста време. Само че от “запалени скиори” в началото, напоследък виждам, че оставаме само “скиори”, а пък и ако ни видиш какви скиори сме то си оставаме само ” “.
От няколко години обаче си мечтая да се кача на парапланер, и също така да полетя над моето село.
(“всички сме от село другарю следовател” – Ястребовски)
Та искам да заменя тази почивка в Чепеларе с почивка пак на планина, но едновременно с това да разбера дали ще стане от мен парапланерист, като едновременно с това не отегчим пък момичетата, като ги заведем на ново място и както виждам от разказите за Сопот интересно и приятно.
Като време обаче ни остава периода от края на януари до края на март. От статиите разбирам, че се провеждат курсове за начинаещи през този период, а така също и цените са по-ниски, което е от значение за мен, но реших, че твой съвет ще ми бъде най-полезен, дали тази сложна комбинация е удачен вариант.
И така, ако изкарам курса в Сопот при определени инсттруктори, какво ще се случи, като се върна във Варна и поискам да продължа с летенето?
Как биха ме приели тук хората с които трябва да продължа обучението си. Смяташ ли, че може да са настроени негативно, че съм отишъл при други инструктори за курса, защото тук също се предлага обучение?
Това е засега.
Желая ти успешна и хубава 2010!
Здравей, Ивайло,
Благодаря за доверието и многото въпроси 🙂
Ще се опитам да отговоря систематизирано 😉
Първо на въпросите с кратък и конкретен отговор:
Където и да решиш да караш курс, ще те свържа с подходящ инструктор, така че това не го мисли.
Има една-единствена причина да не бъдеш добре приет после обратно във Варна (или където и да било другаде) и тя е – да отидеш да им се правиш на „отворко” и да ги учиш как се лети 😉 (от теб не го очаквам, защото ако беше такъв, изобщо нямаше да ме питаш 😉 ), така че – не виждам причина да не те приемат добре, но за да си спокоен – аз ще те представя 😉
А сега дългите отговори:
В Сопот се провеждат курсове целогодишно и не е проблем да се запишеш, но това малко ми се разминава с идеята за забавление за момичетата. От януари до март почти няма какво да се прави там. В Сопот е интересно като се напълни с хора, а това се случва реално след средата/края на април.
От друга страна, преди записване на курс, аз препоръчвам поне един полет с парапланер-тандем. Докато се возиш ще можеш да прецениш как ти понася високото, гледката на село отгоре ;), тандемния пилот ще ти даде да управляваш и т.н. Има едни нови усещания, с които е добре да си наясно предварително. 😉
Тандемните полети (защо пък да не качите и момичетата ;)) могат да станат по всяко време. (пилотите, които ще ти препоръчам са и инструктори, които могат да те учат след това).
През зимата обаче няма термики и полетът е „прав” – от горе – долу. Не можеш да набираш височина и да летиш дълго. От друга страна такъв полет е достатъчен, за да се ориентираш и да се запознаеш с онези нови усещания, за които говорех преди малко.
Липсата на термики е колкото недостатък, толкова и предимство.
Когато няма термики и въздухът е спокоен, времето е подходящо за обучения и летене на начинаещи пилоти.
Остава единствено да решиш въпроса със забавленията за дамите 😉
И така: знам, че ти дообърках главата 😉 Ако решаваш, че тази зима на всяка цена искаш да летиш, напиши ми на мейла на приказката (виж в блога горе вляво) и ще ти пратя координати на инструктори в Сопот.
Ако решиш да не бързаш и да оставиш нещата да се случат бавно и спокойно, пак ще ти пратя координати, но можем да се разберем да поддържаме връзка и да се организираме да се срещнем в Сопот, да те запозная с подходящите хора и да те направим пиле 😉
Иска ми се обаче да съм сигурна, че ще запомниш едно нещо: Не е важно дали от теб ще стане парапланерист и кога ще го разбереш. По-важно е навреме да разбереш, ако има предпоставка от теб да НЕ стане парапланерист. Затова, моля, вземи решението си умно. 🙂
Желая ти една сбъдната 2010 година!
Здрасти 🙂
Преди седмица изкарах курс в Сопот.
Живея в София и сега търся две неща:
1. Екипировка втора употреба, за нова няма финанси. Това значи, че всъщност търся и консултант – не мога да купувам неща, от които не разбирам нищо:)
2. Хора, по-начинаещи такива може би, които да ме търпят по стартовете – мисля, че не е нужно да се опитвам да летя с тях през цялото време, стига ми някой на старта да потвърди че крилото ми не е усукано, сгънато и прочее.
Знам, можех да пиша в някой форум – не че са много…Но ти изглеждаш искрено желаеща да помогнеш и много ентусиазирана 🙂
иии то това било отдавна…2006…ама съм заплес :)))))
еее, спокойно де, последните коментари не са от 2006, значи ще се намери кой да ти отговори 🙂
Здравей, boyan, благодаря ти за доверието.
Отговарям с удоволствие 🙂
Ще ти опиша нещата по принцип, а подробностите може и в отделен мейл.
Щом си карал курса в Сопот, следователно си го карал с един от двата местни клуба. Всички инструктури от тези клубове (за Сопотските клубове съм абсолютно сигурна), ще ти помагат да летиш, докато се научиш да го правиш сам. Всеки път, когато отиваш в Сопот да летиш, можеш да им се обаждаш и да се консултираш с тях. Ако те няма да бъдат на старта, ще те посъветват към кого да се обърнеш за помощ за излитане.
Ако имаш нужда от помощ за кацане (че полянката е малко серт, знаеш 😉 ), също те ще ти помогнат.
Никой не може да ти помогне по-добре от собствения ти инструктор. 🙂
Добре е да продължиш да летиш в района на Сопот, щом си започнал там, първо защото там има кой да те наблюдава и второ, защото част от нещата вече са ти познати.
Съвсем начинаещ пилот, на чисто ново място не е добра идея.
И нещо друго важно: трябва да търсиш съвет от напредналите пилоти, а не от начинаещите. Всеки от напредналите с удоволствие би те напътствал, помагал да излетиш или спрял от полет, ако времето не е за теб. А с тях и да искаш, няма да можеш да летиш ;), просто защото с жигула не можеш да следваш ферари 😉
А ти в момента трябва да търсиш и да си купиш жигулка 🙂 – някое бавно и спокойно крило, с високо ниво на пасивна сигурност, което да излиза само от неприятностите, които ти би се опитал да му причиниш 🙂
Имам нещо на ум, но ще ти пиша на мейла, защото имам въпроси, с които не си струва да занимаваме аудорията 😉
Това, което е важно за всички:
на старо (в добро състояние, разбира се) е допустимо да си купиш:
– сбруя
– крило
– уреди за летене (варио, джи пи ес, радоистанция, компас… ей такива джаджи)
– каска
Това, което е абсолютно задължително да купиш ново е:
– обувки
– запасен парашут! (маркирам го изрично).
Здравейте :))),
съвсем нов съм в тази област и имам няколко въпроса.
Обичам да се изкачвам по високи планини … но не и да слизам (по нормалния начин), освен ако не е със сноуборд или пък ако е възможно с ПАРАПЛАНЕР :)). За сега не съм пробвал, но имам огромно желание. Та:
Може ли от всякъде да се слезне, ако необходимата височина е налице?
Какъв е минималният наклон?
Каква дължина може да се измине ако разликата в нивелацията е примерно 2000м?
Може отговорите да са приблизителни при условие че няма термики. Извинявам се предварително за въпросите, но не успях да намеря отговор по форумите.
Много благодаря :))
По-здрави
Здравей, Слави,
Благодаря за въпросите. Отговорите ще бъдат приблизителни и задължително базирани на допускането, че въздухът е абсолютно спокоен – летиш в нуличка. (т.е. няма термики, които да те издигат, но няма и низходящи, които да те свалят надолу).
Отговарям на всичките ти въпроси едновременно, защото са свързани.
Ти ще летиш с крило за начинаещи (когато си съвсем нов, това е задължително). Такъв тип крила обикновено снишават с 8-10 метра по вертикала при всеки 100 метра изминати по хоризонтала. И пак с уговорката, че зависи от крилото (дори и при учебните крила има разлики).
По принцип, може да се слезе отвсякъде. Само по принцип 😉
Де факто:
Решаващото не е толкова „необходимата” височина, а условията за излитане и мястото за кацане.
С други думи – при височина на хълма 100 м., ако няма къде да кацнеш (директно в подножието му), отговорът на въпроса „Може ли отвсякъде да се слезне ?” е „Не, от този хълм не може да се слезне”. 🙂
В този ред на мисли, няма минимален наклон. По принцип можеш да излетиш и от плоска поляна, но не е това целта ти ;).
Ако наклонът е с голям ъгъл, но денивелацията е малка, ще стигнеш до подножието на хълма. Ако наклонът е с малък ъгъл, но денивелацията е прилична – пак ще стигнеш до подножието на хълма или леко встрани 😉
Условията за излитане са мнооого дълга тема и определено нямат приблизителен отговор. Толкова дълга, че може да преобърне статуквото ти 🙂 Общо взето зависимостта няма да е „Обичам да се изкачвам по високи планини … но искам да слезна с парапланер”, а по-скоро ще стане „Обичам да летя с парапланер, затова избирам на коя планина ще се кача днес”. Условията за летене се променят толкова динамично, че в повечето случаи докато се изкачиш до горе и вече може да не става за летене 🙂 и тогава отговорът на въпроса „може ли да се слезне…” пак ще стане „Не”.
Хипотетично, ако разликата в нивелацията е 2000 м, би могъл да изминеш 20 км. по права линия. А казвам „хипотетично”, защото за такава денивелация се иска доста опит и когато стигнеш до полети от такива места, вероятно вече няма да летиш с начинаещо крило и ще си в състояние да изминеш доста повече километри 🙂
Пиша ти всичко това, не за да те откажа от летенето, а за да си подготвен за зависимостите и условностите. Със сигурност има начин да се съчетае страстта по изкачването със страстта по летенето, и той не е труден. Просто ще изисква по-дълга подготовка.
Представям си, че се научаваш да летиш, след това качваш крило и палатка на гръб и тръгваш по планините – когато става за летене – летиш, когато не става – бивакуваш 🙂
И един въпрос от мен: раницата с крилото тежи към 15-18 кг – сигурен ли си, че искаш да я носиш 2000 м нагоре? 🙂 😉
Ако не намираш някой отговор – питай пак 🙂