Когато чуя думата “парапланеризъм”, в съзнанието ми изплуват множество асоциации, една от които е “НЕ”!
Да! Точно така! Това е думата “НЕ”!
Но не просто “не”, като нещо забранено, непозволено, недопустимо, неосъществимо, недостижимо или невъзможно, а “не”, като нещо преценено, осмислено, осъзнато, разбрано и прието.
Едва ли има друго занимание (защото не мисля, че думата е “спорт”), в което умението да казваш “не” на себе си, да се е превърнало в изкуство и да е от толкова съществено значение, каквото е за парапланеризма.
В парапланеризма “НЕ” не означава страх, неувереност, неопитност, не е признак на колебливост или незнание.
В парапланеризма “НЕ” значи бъдеще!
Само този, който може да спре себе си в точния момент, само той може да стигне достатъчно далеч и да остане там достатъчно дълго.
Парапланеризмът е пътя към себепознаването. Парапланеризмът те учи да преценяваш себе си и собствените си възможности. Само така можеш да научиш какъв си всъщност, кой си и какво наистина искаш и е важно да теб. Само погледът отгоре ти дава истинска възможност да видиш от различен ъгъл заобикалящата те действителност и да прецениш кои неща да игнорираш, а кои – не!
Летейки наравно с птиците, с отворена душа и бистра мисъл, ти се превръщаш в мъдрец…
Мъдрец, който е намерил начин да накара тялото да последва душата…