Мгновения

В изминалите дни, неочаквано за мен, отново получих подарък от почти непознат… Този път е музика… “Любэ”…

Благодаря, … /ти-си-знаеш-кой/ 😉

Слушам песните, мисля си за разни неща …, за разни неща по принцип, и за разни неща конкретно…, за разни неща от живота, и за живота на разните неща…, за миговете в живота и за живота на миговете…

… и се сетих за една любима песен. “Мгновения”.

Мгновения

Не думай о секундах свысока,
Наступит время – сам поймёшь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения.

Мгновения спресованы в года,
Мгновения спресованы в столетия,
И я не понимаю иногда,
Где первое мгновенье, где последнее.

У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают кому позор,
Кому бесславье, а кому бессмертие.

Из крохотных мгновений соткан дождь,
Течет с небес вода обыкновенная,
И ты порой почти полжизни ждешь,
Когда оно придет, твое мгновение.

Придет оно, большое, как глоток,
Глоток воды во время зноя летнего.
А в общем надо просто помнить долг
От первого мгновенья до последнего.

Не думай о секундах свысока,
Наступит время – сам поймешь, наверное.
Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения, мгновения.

П.С. /Ако не сте добре с руския – тормозете NeeAnn за превод! ;)/

Мигове
        Превод: NeeAnn
        Последна редакция: LeeAnn

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде – последният.

Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои – безсмъртие.

От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.

Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

8 Comments

  1. Чувствай се тормозена 😉

  2. NeeAnn, нали разбра – за теб се отнася 😉 – чувствай се тормозен 😉 😉 ;), Eneya моли за превод 🙂

  3. @LeeAnn

    No way. Ти си поетичната натура наоколо.

  4. Кой? Аз? Поетична натура?! Няма такова нещо – аз съм най-големия сухар-прозаик на света, който освен това не знае руски…

  5. @LeeAnn
    Хайде, хайде. Кой превежда Жак Превер и Ла Фонтен? Да не би да съм аз?! А и кой изяви желание да “облагороди” превода на песента?!

  6. И така, с общи усилия, успяхме да осигурим превод на текста. Заслугите са на NeeAnn, аз само му досаждах ;), за да го преведе, и сега просто го добавям към основния текст на публикацията.

  7. Освен за досаждането, и за облагородяването вината е нейна, да знаете.

  8. Предавам се!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.