Смъртта и Нещастника

La Mort et le Malheureux
Jean de la Fontaine

Un Malheureux appelait tous les jours
La mort à son secours.
O mort, lui disait-il, que tu me sembles belle !
Viens vite, viens finir ma fortune cruelle.
La Mort crut, en venant, l’obliger en effet.
Elle frappe à sa porte, elle entre, elle se montre.
Que vois-je! cria-t-il, ôtez-moi cet objet ;
Qu’il est hideux ! que sa rencontre
Me cause d’horreur et d’effroi !
N’approche pas, ô mort ; ô mort, retire-toi.
Mécénas fut un galant homme :
Il a dit quelque part : Qu’on me rende impotent,
Cul-de-jatte, goutteux, manchot, pourvu qu’en somme
Je vive, c’est assez, je suis plus que content.
Ne viens jamais, ô mort ; on t’en dit tout autant.

Смъртта и Нещастника
Превод: LeeAnn

Нещастникът всеки ден призоваваше Смъртта на помощ.
О, Смърт, казваше то, колко красива ми изглеждаш!
Ела бързо, ела да приключиш с жестоката ми съдба.
Смъртта повярва и дойде, чувствайки се длъжна да го стори.
Тя почукала на вратата на Нещастника, влезнала и се показала…
Какво виждам, извикал той, отървете ме от това ужасно нещо
Толкова е отвратително! Срещата с него ми причинява ужас и страх!
Не приближавай, о, Смърт! О, Смърт, върви си!

Когато се почувстваш безсилен, празен като дъно на паница, болен и безрък, спомни си, че си жив, и това е достатъчно. И трябва да си повече от доволен.