La Génisse, la Chèvre, et la Brebis, en société avec le Lion
Jean de la Fontaine
La Génisse, la Chèvre, et leur soeur la Brebis,
Avec un fier Lion, seigneur du voisinage,
Firent société, dit-on, au temps jadis,
Et mirent en commun le gain et le dommage.
Dans les lacs de la Chèvre un Cerf se trouva pris.
Vers ses associés aussitôt elle envoie.
Eux venus, le Lion par ses ongles compta,
Et dit : “Nous sommes quatre à partager la proie. “
Puis en autant de parts le Cerf il dépeça ;
Prit pour lui la première en qualité de Sire :
“Elle doit être à moi, dit-il ; et la raison,
C’est que je m’appelle Lion :
A cela l’on n’a rien à dire.
La seconde, par droit, me doit échoir encor :
Ce droit, vous le savez, c’est le droit du plus fort
Comme le plus vaillant, je prétends la troisième.
Si quelqu’une de vous touche à la quatrième,
Je l’étranglerai tout d’abord. “
Юницата, Козата и Овцата, в съдружие с Лъва
Превод: LeeAnn
Юницата, Козата и сестра им – Овцата,
С гордия Лъв, господар на околността,
Направили съдружие, в далечни времена,
И деляли заедно облаги и нищета.
В езерата на Козата, елен се хванал.
и тя веднага го занесла при съдружниците си.
Като пристигнали, Лъвът на пръсти преброил,
на толкова парчета елена раздробил.
И казал: “Ние сме четирима за поделяне на плячката. “
После взел най-хубавото парче:
“То трябва да е за мен, казал той, защото мен наричат Лъв,
и тук няма две мнения.
Второто, по право, пак на мен се пада.
Това право вие го знаете – то е на по-силния.
Като най-смел и мъжествен, взимам и третото парче.
И, ако някоя от вас, пипне четвъртото, ще я удуша.”