Имало едно време един принц… Или може би рицар… Не знам.. Важното е, че освен умен и красив, той бил силен и смел… И както става в приказките, той победил когото трябва и се явил пред краля, за да си поиска възнаграждение за стореното. Поискал хич не малко неща. Поискал Елзас и Лотарингия, известно количество луидори и ръката на принцесата. Елзас и Лотарингия не получил, за луидорите не знам… Получил само ръката на принцесата… Лявата… 😉
Не мога да разбера, защо като желаеш да имаш цяла принцеса, отиваш да искаш само ръката й? Надяваш се, че останалото върви с нея ли? Сигурно. Никога не съм искала ръката на принцеса, но пък знам как може всеки да си отгледа сам негова си принцеса и да не се налага да прави геройства, да се бие със змейове и да целува жабки…
Взимаш едно грахово зрънце… Не-е-е, не беше така – така принцесата ще стане зелена и се връщаме на варианта с жабите с коронки!
Взимаш едно бобено зрънце… Оф, не беше и така…
Значи…
Намираш си едно облаче – малко /по възможност/ и пухкавко и започваш да му обръщаш внимание. Ама много! И да му изпълняваш желанията – само безопасните, де, не всички. И да се грижиш за него. Това, общо взето, е достатъчно, за да го превърнеш в принцеса, която да си е само твоя завинаги, но има и малко тънкости в отглеждането на принцеси, които не бива да се пропускат… Например…
Трябва да я миеш с мляко и розова вода. С мляко – сутрин, с розова вода – вечер.
Трябва да я ухажваш непрестанно и неуморно, така че да не може да забрави, че е принцеса.
Трябват също така много милувки. А целувките… Ами те са само при поискване… И то само там, където е предварително казано, че може да се целува… На брега на морето, примерно… Или на лунна светлина, гледайки падащите звезди…
Принцесите трябва да се отглеждат на топло. Диапазон от 26 до 32 градуса е съвсем приемлив, но имайте предвид, че се отнася за цялата година. Принцесите не понасят студ, а обичат слънчице. Но, не прекалено, разбира се. И да не ги грее съвсем така пряко, защото може да им нарани кожата и къпането с мляко губи смисъл…
Мм да, сложно нещо е отглеждането на една принцеса. Но пък храненето й е просто. Ако искаш да е свежа – храниш я с марули и репички, ако искаш да е усмихната – храниш я със зелки, а ако просто искаш да е сладка – храниш я с шоколад!
…
Хайде, принцове, какво чакате – захващайте се за работа!
хех!
ще ми се да напиша “How To” за превръщането на жабока Кермит в Принц и как точно става после отглеждането му … хихи
ми напиши, де 😀
Имаш страхотно сладък мироглед. Струва си да пишеш повече! 🙂
Хора, кажете й, че трябва да издаде книга, тя не ми вярва. Нека някой да потвърди!
@ovanes
Ако знаеш откога и по колко пъти на ден й го казвам, няма да си толкова отчаян 🙂
Аз предлагам да направим гладна стачка докато не ни послуша! 🙂
Ахааа, значи така се отглеждали ужасните, лигави, скучаещи, самодоволни, надути принцеси от приказките…
Добре, че авторите на приказки винаги измислят разни случки и ситуации, с които ги връщат обратно на земята, където им е мястото, защото принцесите един ден ще станат кралици и ще трябва да управляват държави, да се грижат за изхранването на населението, за сигурността на страната, за дипломацията и за ред други важни неща.
Не-е-е, Ийори, не говоря за ужасните, лигави, скучаещи, самодоволни, надути принцеси от приказките…
Говоря за истинските, мили, нежни и добри принцеси, тези, които всеки създава сам, по свой образ и подобие 😉 и които са от най-истинската приказка на света – тази, която всеки пише сам за себе си 😉
Е, че някои стават ужасни, лигави и самодоволни… сигурно… ама, кой е виновен? О:-)
Я-я-я-я-я-я каква интересна тема сте подхванали…
Това с принцесите е интересна работа. Аз лично си имам една магьосница, която ме урежда с ПРИНЦЕСИ… Сега за сега добре се справя 🙂 искам да ви кажа, защото нямам оплаквания. А относно отглеждането им не мога да взема никакво реално отношение, защото аз едва-едва успявам да се отглеждам сам себе си, та какво остава и за нещо друго. Сега за сега се опитвам да отглеждам едни еделвайси, но след като излезе наредбата за глоби за унищожаване на защитени видове… май-май ще се откажа 🙂 да ги отглеждам, защото се страхувам да не ги унищожа без да искам 🙂 .
Мога обаче да споделя какви принцеси харесвам 0;-)
Харесвам такива едни средни – не много тънички, не много дебелички, с повече пълнеж и по-разнообразен, леко препечени, но не много – колкото да им се зачерви крайчето и задължително се сервират с прясно мляко с какао в обилни количества.
А за другите принцеси – моля, нежните създания да си поемат отговорността за еманципацията, която толкова много искаха и да си носят последствията от това. А принцовете… те са си принцове и истинските такива не се крият и не бягат от отговорността да си отглеждат принцеси, но не е необходимо да им се натяква за това.
Хайде със ЗДРАВЕ, че много се отплеснах 🙂
И ДАЧИ!!! Да вземеш да ИЗДАДЕШ ЕДНА КНИГА!!! Че да не взема аз да те подгоня за това 🙂
Хмм!
Следва ли тогава, че за да е весела трябва да я напушваш с марихуана и да я храниш със “смешни сладки”?
Дачи, ми то по-евтино ще ми излезе да си отглеждам цветя. Пак ще са ми милички и сладички,
но искат по – малко ресурси. Е, вече с гушкането по друг начин стоят нещата, ама това вече са подробности. Иначе съм гушкал принцеса, и без толкова много жертви. А това наистина са жертви, поне от моя гледна точка – на един средностатистически принц.
И да вземеш наистина да напишеш книга!!!
Колко хора трябва да ти го кажат?!
Ами-и-и, това за смешните сладки се приема… Другото – НЕ! Ей, принцесите не пушат! Забравихте ли?!
Аз пък си имам 3, цели ТРИ, принцеси, които сам съм си отгледал и много, ама много им се радвам. Да вярно е, че отглеждането им изисква много усилия и не малко жертви, но нали силата на любовта се мери по това, което даваш, а не по това което получаваш.
Е, понякога ми писва и тогава яхвам някой буен вятър и отивам на разходка в царството на ветровете … Там се зареждам с нова енергия, която да споделя с Принцесите.
Много ми се иска някой ден аз лично да ги заведа на такава разходка, но нали знаете как е? никоя принцеса не ходи с баща си на купон, уви 🙁
Дачи, книгата – непременно. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Но смятам, че принцовете наоколо трябва да се потрудим да организираме издаването. Моят опит с талантливите души показва, че те имат нужда от спокойствие и концентрация в това, в което са най-добри, а именно писането. Някой друг трябва да се справи с издаването и административната работа.
Пиши Дачи, твори !
Тааа… какво можем да направим по въпроса?
@Мъдрия
Благодаря! 🙂
Според мен, първо трябва да се намери илюстратор, който да хареса разказчетата, за Облачето, например. Или, каквото си хареса…
После – аз да харесам илюстрациите, все пак… Пък после… книжка.
Дачи, хората, които искат да направят нещо го правят, а онези, които не искат – си намират извинения!!! И моля те!!! дай го малко по-нахакано и нахално, иначе самочувствието, което съм ти обещал, просто ще изветрее и няма да свърши работа!!!
Добре, DSX, само да ми падне в ръчичките един илюстратор, ще го заключа в една стая с решетки и докато не изрисува всичко от сайта, няма да го пусна да излезе!!!
Така добре ли е? 😉
Хаха, чух че на принцесите не им дават да пушат. А карат ли ги да работят? 😉
Не е ли по-нормално обратното. Първо да се оформи като идея книжката, после илюстратора да порисува и накрая да седнете двамата с него и да я оформите окончателно.
Може и NeeAnn да помогне с някоя снимчица вместо илюстрация :).
Аз се наемам да измайсторя нещо от “огън и лед”:)
Благодаря ти, Ясене. С нескрито нетърпение и любопитство очаквам да видя какво ще сътвориш 🙂
… всъщност, не знам в каква последователност трябва да подходим…
Бенджи, то не че на принцесите не им дават да пушат, ами те сами не искат, защото замирисват на лошо и гадно. Представяш ли си да целунеш такава принцеса – веднага ще се превърнеш в жаба или даже в нещо по-грозно.
А за работата… Някога са ги карали да работят, но откакто някой е сътворил приказката “накарали царската дъщеря на работа…” вече не ги карат, за да не стават бели…
Оттогава насам, единствената задача на принцесите е да правят принцове и да се глезят :-Р
:))))))) Така и не разбрах при това положение на кого се пада честта да мие чиниите, да чисти, да пере чорапите и т.н… Надявам се да е на принцовете 😉
С огромна наслада си представям как сутрин, преди да си изкъпе принцеската в мляко, средностатистическият принц набързичко изтичва до магазина, изпира, почиства праха и лъсва пода – понеже принцеските не обичат мръсотия. После бързичко приговя нещо – с много любов – да си я нахрани, в зависимост дали я иска сладка, усмихната или свежа. После изтичва на работа да припечели за подаръци и туй онуй… Вечерта – отново си я нахранва и набързо измива чиниите, за да не му се натрупват за сутринта, после много милувки на лунна светлина, задължителната вана с розова вода, целувки на посочените от принцесата места и евентуално още неща, ако има сили… И така ден след ден… да си живеят доволни и щастливи… цели сто години.
Е, ако принца може да си позволи слуги… но това май е друга приказка. 🙂
A Мъдрия – като се хвали, че успял ЦЕЛИ ТРИ принцески да си отгледа, може ли адреса – да му пратим студенти ;))) (ако все пак някой се навие де)
Тааа, размишлявайки за принцове и принцеси, се подсетих за един възедричък, зеленикав, смрадливичък веселяк с готини щръкнали уши – майстор да разкрива скритата природа на почти готови принцеси. 🙂 И това е вариант за щастлива развръзка, при това май доста актуален. Вместо мляко и розова вода – кална баня, купонът е перманентен, чистенето – забранено! То и без друго, след съответната трансформация, доста неща няма да и правят впечатление… :)))))))))))
Вярно! Бенджи, добре, че с dsx ме подсетихте!
Бях забравила да спомена подаръците и да обясня, че за принцесите всъщност не се знае кога точно имат рожден ден или друг специален повод. Затова, не е лошо, за да не изпуснете някой важен ден, да сте подготвени с 365 малки, големи и още по-големи подаръка. Така, хем, съвсем сигурно, всеки ден ще е празник, хем принцесата ще е доволна и няма да я сърбят люспичките /опс, това май беше друга приказка ;)/, хем вие ще сте, съвсем сигурно ;), единствен и неповторим в очите й.
… Ако някой се затруднява, мога да предложа списък 😉 с 366 изненадки /все пак не бива да пропускаме и високосните години ;)/
А за миенето, чистенето и готвенето…
То не е важно. Тук говорим за принцеси всеки пак, а не за екзистенциален минимализъм 😉
Да си принцеса е състояние на духа, повече, отколкото е състояние на тялото. Така че, ако душата ти се оглежда и намира отражение в един Шрек – защо пък не?! Нека бъде Шрек!
За това последното моля средностатистическите принцове да ми се сърдят много… Нали LeeAnn?!? 🙂
Ааааа сега като се загледах в поста си се оказва, че съм бил доста гладен сутринта, когато съм поствал и съм изял едно НЕ…
Моля Ви!!! НЕ ми се сърдете, аз не нарочно отприщих вълната на подаръците… 🙂
ами… ще бъде “нали” като си получа подаръка 😉
ми ЩЕ си получиш подаръка
Е, чак пък Шрек да виждам ми се струва прекалено – най-много Фиона… 😉
Простете за дисонансната намеса в преобладаващо възвишения тон по темата. Това за състоянието на духа го схващам, просто разюзданото ми въображение не можа да устои на призива към принцовете “да се захващат на работа” и най-безсрамно се отдаде на разни грубиянски фантазийки… 🙂 Неприлични за една образцова принцеска предполагам… :-Р
Хаха, стига сте се оплаквали, принцове! Какво друго може да създаде един истински принц, освен принцеска? Пък и принцеските знаят как да се грижат за принцове 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцкият комитет