Огледалце, огледалце от стената
Как да се отърва от ламята?
Вариантите са колкото си щеш,
Само трябва да си избереш … 😉
Първо трябва да решите искате ли си Принцесата обратно или по-скоро избирате схемата “Дракон – RedBull- отлитане на юг”…
Ако си искате Принцесата, обаче, трябва да побързате, защото ви трябват:
– бистра вода от синя лагуна, която е синя само при изгрев и е бистра само, ако я съберете и носите в погледа си…
– целувка от вятъра, който спира в устните само там дето любят се луна и слънце…
– песен от делфин, който пее само в синя лагуна, при залез слънце, когато то отива да флиртува с луната, за да можеш вятъра с устни да спреш…
Това е! Не е ужасно трудно, ако веднъж сте намерили синята лагуна.
Тогава издебвате ламята да заспи и я напръсквате с любовна роса, събрана от цвета на дъгата…
Тогава тя става лека като перце и вие я пренасяте в синята лагуна…
Накрая, задължително, хвърляте камъчета от лунна скала във водата, за да си остане принцесата завинаги Принцеса и завинаги само ваша.
А, за да не се развали магията и да остане силна и вечна, следвайте следните простички правила:
– намигай без очи..
– без думи говори…
– чувствай докато усещаш…
– виждай докато гледаш…
…
/следва продължение… може би/
Това е приказка, която ме кара за миг да съжалявам, че си нямам ламя. Просто за да мога да приема предизвикателството, и да я превърна в принцеса… 🙂
🙂
А ламите да съжаляват, че не са принцеси;)
Тия дни стигнах до заключението, че колкото са “самотните” жени толкова са и мъжете. Винаги съм си мислила, че жените са повече. Но Григор увеличи бройката и потвърди заключението:)
@elichka
Или може би жените да съжаляват, че не са лами 😉
Точно там е проблема: ако си принцеса, много бързо се променя отношението и всички мили неща с времето стават все по-малко, докато накрая съвсем изчезнат. Затова по-добре ламя, така винаги се държат мило с теб 😉
а не, не съм съгласна. и принцесите трябва да полагат усилия, за да си останат такива…
а какви… ще разберете при следващата ни среща, мили деца…