Фантазия. Приключение.
Нещо различно. Нещо красиво. Нещо необичайно.
Това са първосигналните ми асоциации с думата “Екзотика”. Ще кажете “Защото си жена!”. Не, въпреки, че съм жена, като чуя за екзотика си представям красива девойка по бананова поличка, бяла кожа, черна като абанос коса, зелени /почти изумрудени/ очи… палми, море… нещо, което не се среща по нашите ширини.
Вчера видях и екзотична кола – някакъв понтиак с юнак със синя тениска вътре. И това беше екзотична гледка /понтиака, не юнака ;)/ за моите очи.
Какво друго може да е екзотично според вас? Търся определение за екзотика, защото вчера Вождът на племето ми преформатира представите за екзотика.
Мислех да публикувам разговорът ни 1:1, но той всъщност звучи почти несвързано, защото си пишехме един през друг, като през това време аз си работех, а той преговаряше да си извади виза за Зимбабве, докато си седи в Камерун. Екзотично, нали? Или по-скоро силно интригуващо? Къде е границата?
Аз лично, не знам защо, но свързвам екзотиката с нещо красиво. Вероятно това е шеговита интерпретация на женския ми мозък на нещата от живота, но определено следното описание малко ми бяга от екзотиката:
Нигерия. Негри. Високи, яки, потни… Носят на главите си тави с някакви неща, които продават. На точно този негър му се пикае. И го прави. На улицата. Ти си минаваш, той те забелязва и докато си довършва сложното биологично упражнение почва да вика след теб и идва да ти продаде нещо. Може би ти подава ръка да се ръкува с теб, но ти учтиво отказваш, като знаеш къде е била тя до сега…
На мен това не ми звучи много “екзотично”.
А на вас?
Блякс…
Е, важно е да се отбележи, че Нигерия е доста… “екзотично” място.
А иначе в Африка си е прието да се пикае по улиците… даже в Нигерия на оградите хората си пишат: Do not urinate here!
Пак според тълковния речник: причудлив, странен, който е необичаен за дадена местност, територия.
@LeeAnn,
за теб е нещо хубаво, защото си повече оптимист, отколкото песимист 🙂
А относно физиологичните нужди: едва ли това е единственото нещо, което би ни шокирало там. Но предполагам Вождът може да каже повече по въпроса 🙂
Като си помисля за екзотика се сещам за планини, огромни, необлагородени и диви. Или пък за остров, в тихия океан. Само че без палми, а със статуи.Или пък за гмуркане при някой риф. Или за полярно сияние. Или за една безкрайна равнина, плоска като тепсия, с вълнуваща се трева. В краен случай ветроходна яхта без кораби или суша между мен и хоризонта.
Това като места, а като дейности искам да “скоча” 😉 с парапланер, да карам съд на въздушна възглавница и да се спусна дълбоко, при светещите риби.
🙂 е, ти пък, Ясене. Парапланерът не е екзотика… То е нещо, дето е на една ръка разстояние… 😉
Еличка, Вождът може много да разкаже, но го е срам да си признае как го е гонил негър с разкопчани панталони и табла на главата, уж да му продава нещо… 😆
О, определено не е единственото 🙂
Труп на улицата, който стои цял ден там, при това на оживено кръстовище, 1/3 от мъжкото население размята автомати – от всякакъв вид, тип, калибър и състояние, хора с гранатомети – РПГ-7 и M-79, непознати словосъчетания – например “правилник за движение по пътищата” – нормалния начин на придвижване е с мръсна газ в насрещното… И изобщо…
А гмуркането е и по-близо. Не ти трябва нищо друго освен самия ти, достатъчно дълбока локва (например Черно море) и евентуално някой да ти обясни 10-тина прости трика, с които хем за можеш да се гмурнеш на повече от 2 метра, хем да изкараш повече от 10 секунди във водата.
Е, чак до светещите рибки, зор ще видиш ;).
Между другото, преди време се бях замислил да постна един самоучител по гмуркане. Може някой ден да го направя. Може и да създам конкуренция на парапланеризма :).
Поздрави Ему
София до Сопот = 130 км, София до морето = 530 км.
нищо друго – само 4-5 сложни неща 😉 и помощ от евентуално някой…
Хи-хи, пробвай с конкуренцията, ще бъде интересно и … екзотично 😉
Ако е за гмуркане бройте и мен 🙂 Това ми е една от мечтите, несбъднатите все още.
Но едното не пречи на другото, рибка с крила 🙂 какво по-хубаво. Така, че къде е конкуренцията?!?!
Ами до първото място, на което можеш да се гмуркаш са няколко километра (не говоря за конкретно място, но ти трябват 2+ метра и почваш). Като за начало може да се гмуркаш и в басейн.
А аз парапланеризъм ти трябва освен подходящ баир и крило, запасен парашут и каска.
А за конкуренцията, за съжаление не съм толкова сладкодумен и чаровен ;).
Поздрави Ему
П.П. А ако е и екзотично, гмуркането е просто чудо.
Съжалявам за двойния коментар, но и Еличка е писала заедно с мен.
Та, Еличка, нямаш никакви грижи ;). Гмуркането е елементарно, но изключително приятно нещо.
Поздрави Ему
Е, говорим за гмуркане в по-големи локви. Там където ще мога да си говоря с рибките и да ги виждам преди всичко 🙂
То е ясно, че ще е по-голяма локва. Просто обяснявах на LeeAnn, че може и на по-малко от 500 км.
А и в голяма локва не ти препоръчвам да опитваш да разговаряш с рибките. Едното, че те са леко надменни и няма да ти отговорят, а другото е, че може и да нагълташ вода ;).
Поздрави Ему
Гмуркане…
А ако не мога да потъна?
Ако не можеш да потънеш има няколко начина. Единия е, някой, който може, да те дръпне за краката …
Втория е, с баластен колан, който ще ти намали плаваемостта.
Третия е, на собствен ход и малко по-голям разход на енергия/кислород, но с правило потегляне, почти няма разлика.
Като гледам, май ще трябва да драсна едно кратко описание (като за начало), за това, колко е лесно гмуркането. Дано да намеря време днес.
Поздрави Ему
Аз очаквам с нетърпение 🙂
Вождът отново е нагазил до колене в екзотиката 🙂
Четете тук: http://www.panev.info/blog/?p=633