Пиле, пиле, аз те знам, искаш нещо да ти дам ;)

Васил Ив. Стоянов е поет на няколко поколения българи. Баба ми е пораснала със стихчетата му за деца, майка ми, след това аз, сега и моите деца. Негово е „Пиле, пиле, аз те знам”, онова за Умчо умен мъж, дето се миел седем пъти наведнъж, стихчето за умното магаренце и много други, които знаем наизуст и рецитираме на децата си, но вече не помним кой им беше авторът. Смятам, че Васил Ив. Стоянов е един несправедливо забравен автор. А мисля, че е забравен, защото нито в тетрадките за детската градина, нито в учебниците до 6-ти клас включително съм срещнала нещо негово. Дано да съм недогледала! У дома имам юбилейното издание „Гълъбчета бели”, издадено по повод на 80-тата годишнина на автора и ще препиша за вас най-хубавите стихчета от нея. Не открих информацията тази книга да е преиздавана скоро.

Пиле, пиле

Пиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам.

На ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!

Магаре

Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.

Хората ме претоварят,
яздят, впрягат ме в кола
и отгоре ми се карат –
ех, магарешки тегла!

Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота…
Няма ли бодил и слама,
гладно дремя край плета.

Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.

Виж, за песни що да кажа,
пея с ясен, сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?
 
Баба иде

Баба иде!
Аз я чух
и набързо
се обух.

Вънка
ще се завтека,
отдалеч
ще й река:

– Мила бабо,
тук ела,
о, добре си
ни дошла!

Нещо тя
ще ми даде,
но дали
ще се яде?