Заразявам се от Пейо! Той все пита за разни неща. Дребни, ежедневни… и интересни.
На мен пък ми се иска да знам какво е отношението ви към рождения ви ден, вашия собствен.
За някои хора рожденият им ден е един от най-специалните дни в годината – обличат си официални дрехи, изглеждат красиви и несравними, не стъпват по земята от щастие, празнуват три дни и три нощи…
Други са по-умерени – само близки приятели и кратко тихо веселие.
Има такива, които не признават рожден ден без торта и свещички 🙂
Някои пък заявяват „какво пък толкова – ден като ден – нищо различно, нищо особено”.
А подаръци? Обичате ли да получавате подаръци? Какви, какви, кажете ми какви!
А вие? Как отбелязвате този ден?
И тъй като аз не съм Пейо и не знам как се прави анкета за гласуване с „да” и „не”, ще очаквам мненията ви като коментари. 🙂
Аз съм малко в категорията „какво пък толкова – ден като ден – нищо различно, нищо особено”. Макар че при мен е по-скоро „какво пък толкова – семеен празник като семеен празник – нищо различно, нищо особено”.
Кофти ден съм избрал за раждане 🙂
А подаръци обичам тъй като получавам само два пъти в годината. По някой път и веднъж. На рождения ден и евентуално на имения :).
Какви? Ами хубави 🙂
напоследък го отбелязвам с по-голяма почерпка на по-малко хора, които много държат да го празнуват – най-близките роднини. използвам го като повод да се видя с тях, понеже се затъжват за мене.
също така правя малки почерпки на много хора – оставям бонбони в книжарниците, в които пазарувам, на някои други места, в които често имам работа или ако срещна някого по пътя. после има много бонбони и бисквити в офиса, за тези, които ще минат по работа или специално да ме поздравят. после има бонбони за учениците, които пък ми носят подаръци – не знам как точно новите разбират кога ми е рождения ден.
приемам всякакви подаръци. тези, които не ми трябват ги подарявам на някого, на когото трябват – без повод. тези, които служат само за хубост и спомен ги запазвам и ми напомнят за хората, които са ми ги дали.
получавам sms и картички и телефонни обаждания. благодаря за тях.
тази година на предната вечер си написах бележка да не забравя на другия ден, че е 3 май и да купя бонбони.
иначе ми е все тая за мен самата. не скърбя, че остарявам, защото не остарявам. само се чудя как съм станала на толкова много години.
Хм, РД. При мен е по-скоро “Удобен случай за нещастен случай” или казано по друг начин поредния повод да се съберем с приятели и да си махнем главите. Не рядко честванията на това “събитие” продължават по 2-3 дни, като хората и местата, с/на които празнувам се променят (е има и постоянен антураж). И всяка година се чудя “Да правя ли купон или да ги заведа някъде” и обикновено се решава в последния момент. По миналата година организирането на купона и каненето на гостите стана в маршрутката на път за вкъщи ;).
А една година се сетих, че имам рожден ден чак следобед, когато някой се сети да ми го честити :).
А подаръци? Подаръци? Къде? Обичам подаръци! Всякакви подаръци (без разни очистители и омирисители). Е, май най-много се радвам на разни джаджи (по възможност електронни или механични). Както Боби много точно определи, на какво се радвам: “Ако няма поне 3 копчета, то не е подарък” ;).
А най-голямо внимание обръщам на подаръците от/за най-любимия ми човек – Аз ;). Сега да не кажете, че съм самовлюбен! Лошото е, че когато точно този подарък не се окаже перфектния, разочарованието е голямо. Такъв е случая с уредбата JVC, която си подарих преди години. Щях да почина от яд и тази марка вече ми е тотално в черния списък.
Поздрави Ему
Ооо, много обичам да имам рожден ден. Определено е един от най-специалните дни в годината, без значение как ще се празнува. Родена съм с дядо ми на една дата, нося неговото име и на рождения ни ден винаги се опитвам да съм със семейството си. Тортата със свещички е задължителна! Празнувам поне 2-3 пъти – София, Пловдив…:)
И аз обичам рождените дни – и моя, и чуждите, и определено не признавам рожден ден за такъв, ако няма торта и поне една свещичка!
Обичам да правя подаръци и изненади, а и да получавам също.
А в последно време най-много се радвам на телефонните обаждания за рождения ми ден, защото в “лудницата” в която живеем остава все по-малко време да се виждаме с приятелите си и тези празници са чудесен повод да напомниш на някого, че не си го забравил 🙂
Уха, рожден ден!
Ако е мой хубаво, ако е на друг още по-хубаво 🙂
Започва се от сутринта с бонбони и почерпки всякакви. Поздравления и настроение. Торта, свещички, приятели, веселба и много танци.
Преди години правих големи и шумни купони. Напоследък седмицата преди събитието изпадам в лека депресийка 😉 нали съм жена. И накрая каквото сабя покаже, според датата и деня.
Аз пък не си обичам хич рождения ден. Винаги се натъжавам много и се радвам като мине по-тихичко.
Иначе подаръците? Кой не ги харесва. Но повече ми харесват изненадите. Особено приятните:)
и аз преди обичах големите и шумни партита. към трийсетина човека се събираха, но сега определено съм ЗА дългите вечери с хубаво вино и уиски с няколко близки приятеля. Както и готвенето на обяд с някого…
но за разлика от другите хора, аз изпадам в мега-еуфория седмица преди празника. леко изморяващо е..
С течение на времето вкусовете ни се променят. Неизбежно е. Важното е да си остане нагласата за празник 🙂 и да го правим така, както на нас ни е удобно и угодно 🙂