360 градуса по скалата на Живота

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…  Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб. 

Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш. 

Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си забравил да чувстваш. Чувстваш отново. Отново си ти. Ти? Кой? Кой си ти? Различен? Еднакъв? С кого? От кога? Къде? Защо? 

Знаеш. Светът не продължава без теб. Цветовете изчезват всеки път, когато затвориш очи. Чувствата изчезват всеки път, когато затвориш сърцето си. Топлината изчезва всеки път, когато стиснеш юмрук. Светът си ти. Жив си когато си буден за него.
Понякога трябва… 

Да затвориш очи, за да видиш.
Да замълчиш, за да кажеш.
Да избягаш, за да се върнеш.
Да се изгубиш, за да се намериш. 

Да паднеш, за да станеш.
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш.
Да спреш да търсиш, за да откриеш.
Да спреш, за да продължиш. 

Да спреш, за да се огледаш. Наоколо. Хубаво. На 360 градуса. Бавно. Много бавно. 

За да чуеш отново крясъка на водата, когато плуваш в нея, писъка на тревата, когато тичаш бос по нея, грохота на черупката, когато излиза птиче от яйцето, ударите на сърцето на новороденото…

И да си спомниш важните неща, истинските неща.
Тези, които те направиха жив.
Тези, заради които още си. 

Дишай и помни! 

*** 

“360 градуса” е авторски спектакъл на Андрей Баташов

Спектакълът е изграден на основата на звук и светлина. Липсват диалози. Актьорите са четирима обаятелни мъже в черно. Използват главно ударни инструменти, маракаси с най-различни форми, перкусия, дайре… използват светлината… използват телата си… използват умовете ни, за да ни разкажат собствената ни житейска история. Това е! Не мога да опиша с думи нещо, което е ново за сетивата, ново за ума и възприятията ми. Нестандартно прераждане – може би това е близо като описание на случващото се с публиката при всяко представление. 

***

Сценография: Надежда Василева
Музика:
Иван Лечев

Участват: Андрей Баташов, Александър Митрев, Божидар Попчев, Костадин Господинов 

17 Comments

  1. Браво, много добре си го казала! Наистина е трудно да се опише, по-скоро трябва да се види и да се усети. Нестандартно е – не може да се сравни с други спектакли и театри, на които съм била, различно е и вероятно на някои няма да им хареса, но мен ме заплени.

  2. Ти ме уцели в “десетката”: “нестандартно прераждане”; “Дишай и помни” и т.н. Дойде ми “като гръм от ясно небе”! Защо ли продължавам да се изненадвам? Какво знаеш за “холотропното дишане”?
    Къде ще ходя, ще го гледам, ти не ми оставяш друг изход.

  3. @DIM

    Мисля, че “Холотропно дишане” е термин от психологията и вероятно е свързан с подсъзнанието. Трябва да си призная, че това е всичко, което си мисля, че знам. Може и да греша.

    Коментарът ти ме впечатли и изненада и гръмотевиците май си се върнаха при мен 😉 Радвам се, че съм повлияла на решението ти и ще гледаш спектакъла, но все пак имай предвид, че аз съм описала това, което съм видяла и почувствала, това, което е минало през мен. Не е задължително да излезеш със същите впечатления от салона. Но ще се радвам да ги споделиш след това.

    А ти? Какво знаеш за “холотропното дишане”?

  4. Отговарям веднага! Но не тук, както обикновено!

  5. 🙂 Точните думи, на точното място!
    Аз гледах “Ритъм” и някакси описанието пасва чудесно. Ако някой е гледал и двата да направи сравнение.

  6. @elichka
    DIM е гледал “Ритъм”, а по всичко личи, че ще гледа и “360 градуса”. Ще чакаме да сподели :), което пък не пречи на някой да го изпревари 🙂

  7. А според злите езици от софийските вестници, този спектакъл, “360º” е нещо като римейк на “Ритъм”. Ама не помня кой беше вестникът :-P.

  8. Спектакълът е поставен така, че всеки да намери нещо за себе си в него. Който – каквото, колкото – толкова 😉

  9. neveroqtni opisatelni umeniq LeeAnn, chak da preskocha da si kupq purviqt udoben bilet i da posetq spektakula, koito opisvash gore. 😉

  10. Veff, ти само кажи, че си идваш, аз лично ще отида да ти купя билет за спектакъла 😀

  11. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Октомврийска доза култура

  12. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Още 360 градуса

  13. Leeann, исках да споделя впечатления след като гледах спектакъла 360 градуса във връзка разговора ни на моя блог: гледах го миналата седмица, беше последно представление за сезона:) – вярвам, че идеята е интересна и има потенциал да е дълбока, но по някаква причина изпълнението беше на ниско ниво – нито един елемент не беше разработен в необходимата дълбочина – изпълнението на ударни инструменти не беше с достатъчно професионална лекота (макар че това беше най-добре представения елемент), танците бяха под всякаква критика, игра със светлината почти нямаше, а Андрей Баташов доминираше по неособено достоен начин над останалите младежи (всички по дънки, които съм виждала да носят и в други представления, например в Ритъм, не в по-впечатляващи дрехи – например черни или като за танци) съвсем съзнателно ги поставяше в ситуации, в които те реално не могат да се разгърнат и допринесат към емоцията на представлението. Не беше ясна задачата на всеки от тях, както и какво искаха да кажат на зрителите. Безспорно Андрей Баташов има присъствие на сцената – но диалога, който води с публиката при т.нар. бис, на който сам си излезе 3-4 пъти, без реално публиката да го вика, беше толкова клиширан и лишен от идеи, да не говорим, че залага на коцкарско поведение, което е смешно на неговата възраст и натрупан опит.
    Може би ме ядоса и факта, че залагаха твърде много на схемата на “Ритъм”, което е недопустимо според мен идейно да лежат на една и съща кълка през последните 5-6 години. Не изглеждаше някой от тях да се е развил в някаква посока за това време.
    А може би просто момчетата не се стараха този последен път от сезона:)
    Но leeann, радвам се, че е докоснал твоите сетива и че ти е доставил удоволствие! Наистина мерси за препоръката.

  14. seasons,
    Благодаря ти, че сподели мнение.
    Аз не съм гледала Ритъм, за мен 360 градуса бе първия “сблъсък” с подобен род спектакли и ме впечатли истински.
    Факт е, че гледах едно от най-първите представления преди близо една година. Вероятно това дава своето отражение.
    Факт е, че първия път те бяха с черни дрехи и се вписваха чудесно. Когато го гледах за втори път и аз открих разлики, вкл. бяха сменили дрехите вече – аз също негодувам срещу шарените ризи, защото се “бият” с посланието, но… нямам думата…
    Дано все пак не съжаляваш, че ме послуша 🙂

  15. Не, не, не съжалявам, т.к. имам известен интерес към актьорството, ми е интересно да си правя изводи при гледане на различен тип постановки. А тази си имаше потенциал, просто не го бяха използвали.

  16. seasons, радвам се да го чуя – няма да ми тежиш на съвестта 😉

  17. Pingback: Още 360 градуса - LeeNeeAnn

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.