Думата „цирк” в днешно време е изключително онеправдана дума, защото до голяма степен сме свикнали с преносното й значение, което се свързва с нещо малоумно, не чак толкова смешно, по-скоро трагично.
Но въпреки това, думата „цирк” ме връща в детството, докато все още в София имаше стационарен цирк и я свързвам с фокуси, клоуни, акробатика, дресура на животни и т.н.
За последно бях на цирк миналата година – малък, построен на поляната до нас. Разказах ви за тъгата, която остави у мен. Помних я дълго. До преди няколко дни, когато отново отидохме на цирк – този път на по-голям – цирк „Монте Карло” – все още не си е тръгнал от столичния квартал „Младост”.
Отидох резервирана и очаквах подобна мизерна гледка. Но бях приятно изненадана. Влезнах под шапитото 35-годишна, а си тръгнах оттам усмихната и превъзбудена като 8-годишно хлапе, на което току-що са подарили кран-играчка, с батерии!
Няма да ви разкажа представлението – отидете и го вижте! Заслужава си!
Не обичам призивите, кампаниите и прочие, но няма как да не кажа това: „И не забравяйте да се подпишете под инициативата за искане за отпускане на терен за построяване на стационарен цирк”, защото си искам цирка 🙂 !
А ти играла ли в цирк? Защото аз да :). Играл е много силно казано, но играх :). Асистирах на един номер на клоуна. Раздавах го държач на кол, по който клоунът да се качи. Нали ги знаете тия акробатики, където един як чичко или младеж държи на рамото си един метален прът, а по него се катерят и връткат разни акробатки и акробати? Та, такъв го играх :). Цирка беше близо до спирка “Вардар” на метрото и силно ми напомня на този, който си описала в старата публикация, но все пак беше застлан.
И аз бях в “ложата” и по едно време клоунът ме извика на манежа. Връчи ми една гега, съставена от един читал и още един завързан за него колец, нагласи ме с лице към публиката, леко разкрачен напред и с леко сгънати колене, и разбира се, гегата на рамо. И се дръпна назад …
Чакам да видя, какво ще последва, ама нищо. По смеха на публиката разбирам, че прави някакви бъзици зад гърба ми.
По едно време се приближи и пи прошепна в ухото:
– Сега леко ще ти натежи.
Ама аз докато го разбера, вече се катереше по мен. Е, залитнах, защото бях неподготвен. Последва нов опит, при който все пак се покатери леко по гърба ми. Този път го удържах, но той слезе.
Направи някви жестове в смисъл: “Така няма да стане”, съблече си сакото и го постла. Даде ми знех да легна по корем, закрепи на рамото ми гегата (поставена на земята и сочеща към публиката) и запълзя по мен, имитирайки катерене. И се качи :). И застана на края на пръта на една ръка.
Та, играх в цирка 🙂 :).
Иначе миналата година ходих и на “Монте Карло” (цирк Балкански). Балкански ми бяха съседи от квартала и още от малък ги знам, що за откаченяци са. И както можеше да се очаква, цирка адски ми хареса. Е, този път не играх, но пак беше весело :).
Поздрави Ему
Ехаа, Ему, искрено и благородно мъничко ти завиждам!
Аз не бих се пресрамила да излезна на манежа. Но сега се сещам, че миналата година съпругът ми беше звездата! Извикаха го, за да стъпи върху едно момче, легнало върху счупени стъкла.
А тази година аз пък си поисках автограф от най-малката акробатка на “Балкански” – казва се Ина /Златина/ и е едно 16-годишно сладурче с плитки.
Балкански са страхотни. Видяхме наградения скок: двойно салто с една кокила! УАУ!
А китайската трупа бяха като Джеки Чан, умножен по осем – невероятно пъргави и гъвкави момчета.
Само номера с крокодилите не ми хареса много, но …
… млъквам. Няма да разказвам повече. И за тигрите нищо няма да ви кажа, нито пък за оркестър “Младост” с диригент клоуна еди-кой-си 😉
Крокодили? Хм, това е нещо ново. Миналата година нямаше :(. На мен най не ми харесаха някаква украинска танцова група (не знам дали я има сега). Някак стояха като кръпка, която да запълва времето.
Май ще трябва да ходя пак. И без това ми минаваше през главата.
Поздрави Ему
П.П. А гълъби имаше ли, че миналата година ги бяха спряли заради птичия грип.
П.П.П. Абе, птичия грип миналата година ли беше? Или пак времето е изтекло по-бързо, отколкото съм очаквал?
Като чуя “цирк” се сещам за книгата на Кинг – “ТО” и Pennywise – the dancing clown 🙂
Ему, нямаше гълъби, но те и без това не ме впечатляват особено.
Имаше един питон, шест и половина крокодила, три тигъра, малко котки /котка на успоредка виждал ли си? – напишках се от смях/ и едно пони.
Нямаше украинци. Имаше една мацка от московския цирк – акробатка, от тия дето висят от тавана, китайците акробати, дето ми събраха очите и трупа Балкански.
С две думи: има какво да се види, отиди, не му мисли 🙂
И аз ходих миналата година и съм съгласна с Ему. А крокодилите ги гледах в някаква програма по ТВ-то и бях разочарована. Дресьора измъчваше бедния крокодил за да си напъха главата в устата му 🙁
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Цирк, цирк, цирк!
Pingback: Цирк, цирк, цирк! - LeeNeeAnn