Никога не бива да се доверявате на жена…

Емоции в проза, Народни танци 8

… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго. Оскар Уайлд Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂 Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред: Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и…

Continue reading

Филип Тотю – къща-музей

Пътеписи 9

Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂 До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в…

Continue reading

По пътищата вечни на България

Пътеписи 15

Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата. Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉 И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂 Та, да се…

Continue reading

Шах…

L`афоризми 0

Когато за Нещо знаеш малко, имаш за споделяне и обясняване повече, отколкото когато знаеш много, защото тогава на малко знаещите не можеш да обясниш, а на много знаещите няма смисъл да обясняваш … 😉

Continue reading

Эсли водка мешает работе, то бросай работу

Емоции в проза 3

След двумесечно отсъствие от репетиции, толкова много ми се танцува, че вече започва да ми се причува народна музика – сърцето ми захлопва, ушите ми порасват и започват да се въртят като локатори, а очите ми грейват в кръг и търсят танцуващите хора… Толкова много ми се танцува, че не смея да си пусна народна музика в колата – краката ми заиграват сами и започват да натискат педалите безразборно… Това, съчетано с факта, че главата ми е още (все) в облаците, а очите вперени в небесата, се оказва  неочаквано опасна комбинация за софийските улици. Затова взех решение, и аз като руснаците, дето казват „Эсли водка мешает работе, то бросай работу” – понеже работата много взе да пречи на летенето и танцуването, предната седмица бях заразяла работата…

Continue reading

Бандата на Жожо

Култура , , 5

Предлагам на вашето внимание превод на една от най-веселите песни на Жо Дасен, която в същото време е и една от най-любимите ми. Преводът не е мой, а на Аfrodita, но не е за мен, а за СТЕНАТА, който я е вдъхновил с този свой коментар 🙂 Приятно четене! L’équipe à Jojo (1970) Joe Dassin Lulu vendait ses toiles Jacquot plongeait dans un bistro Dédé goûtait les vins Moi, j’étais fort aux Halles Et Jéjé lavait les carreaux Pierrot ne faisait rien On s’était fait les poches Pour se payer un vieux tacot Fleuri sur le capot Qui rêvait de Provence Et qui mourut à Fontainebleau On allumait une cigarette et tout s’allumait Et c’était la fête, le quatorze juillet Il n’y avait jamais un…

Continue reading

за социалните мрежи …

Реалността 16

Покрай напъплилите в пощенските ми кутии покани за влизане в какви ли не социални мрежи и неизбежно последвалият след това интерес към този феномен, изразил се в небрежно преравяне на паяжината (с помощта на чичко google, естествено), попаднах на тази статия, която ме върна повече от 15 години назад и ме накара да си спомня специфичните звуци, които се издаваха от модема, докато се договаряше с отсрещния такъв. От нея става ясно, че социалните мрежи не водят началото си от появата на Facebook, а от доста години преди това, както и това, че в сферата на социалните мрежи, законите на диалектиката (особено на единия от тях) не важат 😀 Приятно четене и не стреляйте по преводача, той толкова си може 🙂 СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ ПРЕЗ 1980-2000…

Continue reading

the right to read …

За свободата 2

Покрай историята с chitanka.info и дискусията, развила се при Григор (1 и 2), реших да публикувам превода на едно есе от Ричард Столман, поради фундаменталното му значение за състоянието на нещата покрай авторските и сродните им права. Преводът не е мой, а на Александър Шопов и може да бъде открит на стандартното му място — страницата на Фондацията за отворен софтуер. Описаната в есето действителност се допълва от тази история, също натрупала популярност покрай читанката. ПРАВОТО ДА ЧЕТЕШ © 1996 Ричард Столман превод: Александър Шопов СЪДЪРЖАНИЕ Бележка на автора Препратки Други текстове за четене Бележки на преводача Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997 г. на списанието Communications of the ACM (от „Пътят към Тихо1“ — сборник статии за причините…

Continue reading

one thousand and one …

Абсурдизми 6

Не, няма да ви говоря за приказки от хиляда и една нощ, поне не в тази публикация. Идеята беше това да е 1001-та публикация в този блог и в нея да се говорят само хубави неща, но както става обикновено, ще си останем само с добрите намерения. Ще започна с един малко дългичък цитат на един от бащите на демокрацията (няма да съм аз, ако ви кажа кой точно :)), защото той би могъл съвсем спокойно да се приложи и към книгите, тъй като всеки автор влага някакви идеи в творбите си. „Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази…

Continue reading

От любов към живота*… на другите

Емоции в проза 7

Човекът е най-самовлюбеното и егоистично животно на света. Едва ли някой се съмнява в това. И въпросът не е в това дали се съмняваме в твърдението, а дали го осъзнаваме. Болният човек пък е в пъти по-капризен, самовлюбен, егоистичен и терористичен от здравия. Той смята, че щом е болен, то цялото внимание трябва да е насочено към него и той е единственият и най-важен в целия свят. И наистина е така. Семейството му също го мисли и се грижи за него всеотдайно, независимо от това какво му струва.  Болният си лежи в мъки и се пита „как така”, „защо на мен” – все грешни въпроси, впрочем, и никога не му хрумва да върне лентата назад и да се запита „Някога зададох ли си въпроса, „Какво ще…

Continue reading

Изморих се!

Истории за истински човеци 5

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна. Изморих се! От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи… Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си. Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук. Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все…

Continue reading

Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Емоции в проза, Приказки за Рицари и още нещо 16

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси. Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много. Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново. Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте! Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света. Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и…

Continue reading

относно финансовият ни министър …

Абсурдизми 6

Според агенция „Фокус“, при операция на агенция „Митници“ са задържани 35 милиона контрабандно пренасяни къса цигари. Според неотразимия ни министър на финансите и виден учен в икономическите науки, резултатът от тази акция е: „На около 12 млн. евро щяха да възлязат загубите от акциз, ако тези цигари бяха реализирани на пазара“. И понеже някои от българите сме недоверчиви по природа (а други по принуда), реших да проверя дали думите на финансовия ни министър са верни или са хвърлени на ангро на жадните за сензации журналисти. Значи имаме следните изходни положения: (1) 35 милиона къса арестувани цигари; (2) 12 милиона евро акциз за 35 милиона цигари; (3) директива 92/79/ЕИО, от 1992 г., според която минималният акциз за цигарите в страните членки на ЕС, е 60 евро…

Continue reading

Надеждата

Емоции в проза 0

Надеждата е простичко нещо. Единственото, от което има нужда човек, когато е в беда, е някой, на когото има доверие, да му каже: „Не се безпокой, всичко ще се оправи!”. Надеждата е простичко нещо. Намира се лесно. Носим я в себе си. Стои и чака… За разлика от доверието…   То иска доказателства, които не винаги дори надеждата успява да дочака…

Continue reading