Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси.
Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много.
Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново.
Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте!
Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света.
Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и заслужили рицари в нейното собствено и стотината съседни кралства. На този турнир рицарите не се биели помежду си, нито пък се биели с мелници, нито с чучела, нито дразнели бикове, нито се борели с мечки… Нищо, ама нищо подобно не правели рицарите. На този турнир рицарите… ммм, ще ви кажа какво правели рицарите, ама по-късно.
Първо ще ви кажа кои рицари били поканени този път и с какво били заслужили честта за което:
сър Дим І-ви – за пускане на облачни мухи в принцесешки глави.
сър Влад ІІ-ри – за уникалната рецепта за отглеждане на принцеса в саксия и за смешните отговори на тъжните въпроси.
сър Венста Велики – за това, че открил в принцесата облаче, което взел под крилото си, в преносния смисъл, и го дал под крилото на сър Емкир – в буквалния смисъл.
сър Емкир – за това, че открил в Облачето принцеса и я научил да лети.
сър Нискайо – за това, че споделил с облачето философската страна на летенето.
сър Дантгвин – без когото никой никога нямало да научи що е то ЧАР, КГБ, ККЗ, Фантагодия и т.н.
сър Григал – без когото детето на семейство Анн щяло да остане бездомно.
сър Асбар – без когото приказката за Облачето щяла да няма дрешки.
Та, както споменах, този турнир не бил като другите. На него рицарите идвали, за да получат нещо специално – единствения и неповторим, уникален и специално за тях измислен БППДЗ.
А докато принцесата давала на всеки неговия си, заслужен със сила и вярност БППДЗ, тя държала ръката на Рицаря на сърцето си – сър Кисок – рицарят, без когото нищо от това нямало да бъде такова каквото било и дори нямало да изглежда на нещо подобно 🙂
🙂
Мислех да не ви казвам какво е БППДЗ, но за да не решите, че е нещо сладко, ще ви кажа:
Благодарствен Принцесешки Поклон До Земята!
Хее, Принцесо, така чаровна и младолика, че кога пораснахте до 1000-дно Фантагодие!!!
От сърце ми се ще да направя и аз за вас един МДБВПДЗ, за всяка една фантащулка и фантартинка, както и за съзвездието принцове (в следващия фантагодий да се сдобият и с латински имена, нещо като … Алтогригус гачевормис или Кумулуникус ангелатус). Но това ще осъществя след като (ако!) успея да си докарам усмивката до нормални ширини (че инак ш’ми опадат короните, а те са единствената надежда на вещиците да се почувстват принцеси 😉 )
Привет на всички обитатели на линианския дворец! 😀
БППДЗ и от мен :)!
не спирай да вярваш в мечтите си… поливай ги обилно с надежда и все някога ще попаднеш на някой, който ще сбъдне дори и най-лудите ти мечти 🙂
с пожелание за много успешни мечти…
Гери, с нетърпение чакам твоя МДБВПДЗ. Само В-то малко ме притеснява, но ще се справим някак 🙂 😆
dsx, поливам аз, поливам 🙂
Че кво лошо има да помислим, че е нещо сладко? Но, аз лично, се притеснявам за качеството на материала, от който е направен кръста на принцеса Анн да не се скърши от толкова много поклони! Нейните поданници и поклонници биха били щастливи дори и това да знаят, че тя е добре нито повече, нито по-малко, но само с обещанието, че следващия път БППДЗ ще означава нещо сладко!
deni4ero,
най-безопасното нещо за принцесешките кръстове са танците и поклоните. Принцесешките кръстове обикновено се кършат от домакинска и полска работа, което само по себе си, дори е абсурдно да се споменава, защото така или иначе принцесите не знаят какво е това.
Принцесите си мислят, че “полска работа”, това е работа, която се върши като те пратят в командировка в Полша.
Иначе, за сведение на поданиците – Принцеса Анн е добре – нито по-малко, даже повече 😉
Ваше Височество, като Ваша верна поданичка Ви пожелавам винаги да бъдете обградена от благородни рицари, готови с радост да направят живота Ви по-интересен, вдъхновяващ и забавен! А на всички знайни и незнайни рицари желая да бъдат многократно възнаградени за добрината си! 🙂
И от името на всички поданици искам да изтъкна, че умираме от любопитство да видим снимки на Принцесата, докато поставя ръцете на рицарите върху сърцето си. 😛
хаха, Контесо, добър опит, но неуспешен.
Първо: Принцесата не излиза на снимка – така грее, че снимките се развалят 😉
Второ: Държала, а не поставяла,
ръката, а не ръцете,
на рицаря, а не на рицарите 😉
демек “рицарят на сърцето” е един, с общо две ръце, конкретно: лява и дясна 🙂 😆
друго си е да си Принцеса с Принцесешки истории и да знаеш как да се измъкнеш … Това сигурно се учи в Принцесешко училище и Контесите нямат достъп до него, а, за нас, обикновените гражданля – ич, но ние, все така, бурно аплодираме нейно височество и пожелаваме танци до зори и цял гардероб обувки, щото обувките, ако се изтъркат …
благодаря, деничеро 🙂
а за обувките не се тревожи – нали има придворен обущар, който да се грижи за тях 😉
😆
Какво да правя, като имам слабост към двусмислените изказвания – поставяш паузите на неточните места и смисъла коренно се променя.
Все пак не мога да скрия радостта си, че скъпия на сърцето Ви рицар е с лява и дясна ръка. Забелязала съм, че в следствие на доста разпространена генна мутация, повечето рицари са с две леви ръце. 😉
🙂
И за да Ви зарадвам докрай Контесо, само ще вметна, че този конкретен рицар е облагодетелстван и откъм крака – и те са му ляв и десен 🙂
чудесата нямат край …
във Фантасмагория е така 🙂
ти оплакваш ли се нещо… :/
съвсем не … за мене те са реалност!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарите от Ордена на Търпението