Семинар по български народни танци „Чанове 2010”

За някои четвърти, но за мен – първи. И като такъв, беше свързан с огромно количество очаквания, планове, представи…

Семинарът се провежда за четвърта година, като за втора поредна е на същото място – хотел Кооп Релакс, с. Вонеща вода, Великотърновско. Хотелът, разбира се, си имаше своите предимства и недостатъци, но тук е важно да спомена едно основно предимство – огромната тераса, на която се провеждаха репетициите и която за наше щастие, след 16 часа попадаше в сянка. В противен случай, никой нямаше да издържи на простичкия режим, въведен от Коце – 2 часа теория, почивка, 2 часа репетиции, вечеря с танци 😉

Всъщност, официално репетициите бяха обявени по 1 час на група, но като се има предвид, че много бързо си смесихме и разбъркахме групите, сигурно няма някой, който да е танцувал по по-малко от два часа на репетиция. Като добавиш и двата часа подскачане по вечерно време, режимът бързо-бързо се трансформира в: „5 часа танци / 5 часа друго”.

В т.нар. „5 часа друго” влизаше и теорията. Никога не съм намирала време (и желание) да ровя из Интернет и сама да чета суха теория за фолклорните области, за инструменти, танци и обичаи… И не съжалявам. И без това нищо нямаше да запомня, защото хич ме няма в зубренето.

Много по-запомнящо се и интересно е когато Венци и Севдо ти го разкажат и покажат.

Някога вероятно ще добия време и мерак да подредя и въведа записките си в четим вид, така че да ги видите и вие, но сега ще спомена само част от това, което ме впечатли.

Едното, определено, са размерите. Севдо се опита да ни научи да броим и определяме размера на хорàта. За загубената кауза, с която се беше заел, изглеждаше доста уверен и ентусиазиран. 🙂  Това е шега, разбира се. 🙂

Някои от нас се научиха да определят размерите, но на други все още ни е трудно. Разбрах обаче, че едни от най-сложните хорà, са в най-простия възможен размер: Изручанка, Скандалската, Селско шопско, Касапско – все в 2/4! А Бучимиш, което съвсем не е най-сложното, което ми е минавало през краката, се оказа единственото хоро във впечатляващия размер 15/16!  Да се не начудиш 🙂

И друго ме е озадачавало преди – защо чужденците толкова много харесват български фолклор и изпадат в захлас пред песните и танците ни. Сега си отговорих (с помощ от приятели 😉 ) – българският фолклор е вероятно най-многообразния откъм тактово разнообразие, темпови разновидности, орнаментика на музиката, изпълнение, инструменти, тематика на песните…

По всяко едно от изброените (инструмент, темпо, начин на изпяване) можете да разберете от коя област е песента. Същото важи и за хорàта – по вида на хорото, подредбата на хороигралците и облеклото им, можеш да разбереш дали танцуват северняци, шопи (или други), дали изпълняват хоро за удоволствие, обреден танц или обичай.

И все пак, чужденците са ощетени, защото не знаят български и не могат да разберат текстовете на песните. А повечето от тях са значещи и разказват истории – за любов, за измяна, за предателство или героизъм, за мъка или мъст.

От друга страна, сега като си чета записките си мисля, че и да знаеха български, пак толкова щяха да разберат. Аз знам български, но бях изненадана от думи като кемане, каица, фруля, чешири, джамадан, угла, силях… Не ме питайте какво значат – не ги помня всички, но съм си ги записала. Но стига толкова теория. Ако ви е станало интересно – догодина по същото време Венци и Севдо ще разказват и за вас.

А аз ще ви разкажа нещо малко по-емоционално…

В онези дни на семинара най-сетне почувствах, че постоянството, последователността, упоритостта и старанието ми са възнаградени. С нещо още по-сложно, което изисква още повече постоянство, последователност, упоритост и старание. Новото предизвикателство се нарича „Садовишко хоро” от с. Садовик, Пернишко, Шопска етнографска област, изпълнява се на колан, размер 2/4, 4 фигури, общо 118 такта! Има типичните за шопските хора динамика, редуване на меки и ситни с резки движения. Хорото върви във всички посоки – напред по хорото, обратно наляво, на място към средата, навътре към средата, назад към основния кръг… В него освен граовка, ръченична, подскок, прескок, косичка, натрисане, пресечена стъпка и засичане, има едно ново натрисане с изпънат крак на петичка и едно чисто ново движение, което се казва „грàди”.

Е, това е хорото! Ако не бях изтанцувала всичко, което съм изтанцувала в предходните три и половина години, никога нямаше да науча това хоро. Аз и сега все още не съм го научила, но за разлика от друг път, сега нямам усещането за ненаучаемост. Имам усещането, че е дълго (щото то не е късо), имам усещането, че е сложно (щото то хич не е просто), но знам, че за 2-3 репетиции ще ми влезне в краката и повече няма да излезе. 🙂

И тогава, о-о-о, тогава, ще мога с чиста съвест и цяло гърло да извикам: Дръж се, земьо, шоп те гази!”

Затова, ако някой някога се е питал защо ходя на народни танци с такова постоянство, старание и упоритост, вече и аз имам отговора: „Заради Садовишкото хоро!”

А пък за да ме разберете, за да почувствате и вие насладата от предизвикателството, се иска съвсем малко:

Постоянство, Последователност, Старание и Упоритост!