Никога не бива да се доверявате на жена…

… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго.
Оскар Уайлд

Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂

Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред:

Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и главата с пожелания – кое от кое по-хубаво. Толкова много и различни, и ценни, и стойностни пожелания накуп не бях получавала досега. Благодаря отново. Лаская се да мисля, че някак си съм ги заслужила 🙂

Не мога да изброя всички, не мога да разкажа за всичко. И не искам 🙂 Искам да разкажа само за една от изненадите.

Рожденият ми ден тази година се падаше в края на семинар Чанове 2010. Само това изречение е достатъчно да ви подскаже, че е било весело, нали 😉

Аз обаче дълго време се чудих дали изобщо да си признавам, че имам рожден ден. Причината е, че не знаех дали ще намеря поне бонбони, с които да почерпя… И реших – ако в селския магазин има бонбони – признавам си и черпя. Няма бонбони – не си признавам.

Е, щом разказвам, значи е имало бонбони 🙂 Вярно – само три малки кутии бяха, но колкото да си признае човек, свършиха работа 🙂 Купих ги и изчаках да стане 5 часа след обяд – хем да се съберат повечето чанчета за репетиция, хем да стане късно да се ходи за подаръци и цветя, защото имах подозрения, че някои хора ще се втурнат да правят някакви неща… 😉

Подозренията ми се оказаха съвсем основателни по отношение на заподозрените, но не познах нито грам от изненадата, която получих…

(… тук млъквам и ви показвам няколко снимки…)

Ха сега, познайте за кого танцуват тези хора!

За мен, разбира се.

Онемях. Изобщо не знаех какво да кажа. Едва се сдържах да не се разплача от вълнение. Гледах и не вярвах на очите си. Изумителното не е в танца – тези хорà ги танцувам и аз.

Изумително е как за отрицателно време обичайните заподозрени успяха да се организират: да намерят носии и да убедят хората да им ги отстъпят за една вечер (част от носиите са на повече от 60 години и се предават от поколение на поколение. Да загубиш или повредиш такова нещо е равносилно на духовно убийство), да ги вземат, да се пременят, да си подредят музика, да намерят доброволци… (специално благодаря на тримата от групите в Младост, които дори не познавах) и най-вече – да ме държат в неведение (щото, нали сте сигурни, че не съм глупава 😉 )

Не знам какво друго да кажа. Такова нещо трябва да се види и почувства, не може да се преразкаже със смислено свързани словосъчетания. Особено в частта, в която вместо „Иии-ха-ХА”, хороигралците подвикват „Даа-чи-Чи!” 🙂

Всеки момент очаквам да получа и филмчета от представлението, които все някога ще видите и вие, а до тогава можете да си представяте голямата ми щастлива усмивка, която не ви показвам, защото не се събира на екрана!